4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 280 гр. София, 29.06.2022 г. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА ИВАНКА АНГЕЛОВА изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова ч.т.дело № 844/ 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Н. Д., чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 306 от 07.02.2022 г. по ч.гр.д. № 3793/2021 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, четвърти състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Д. срещу определението на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-15 състав, постановено на 27.08.2021 г., за връщане на подадената от него искова молба срещу „Напоителни системи“ ЕАД и К. Х. Ч., поради недопустимост на предявените искове, и за прекратяване на производството по т.д. № 1517/2021 г. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Оспорва изводите на въззивния съд за липсата на правен интерес от предявените искове. Счита, че вписването на К. Ч. за управител на „Напоителни системи“ – клон М. след прекратяване на договора, с който на ищеца е било възложено управлението на същия клон, е нищожно и недопустимо. Сочи, че подалият заявлението за вписване – А. А. не може да се легитимира като заявител, нито упълномощеният адвокат, а от друга страна, че за същите обстоятелства – по предходно заявление, е било постановено спиране на регистърното производство по реда на чл.536 ГПК. Частният касатор твърди наличието на правен интерес от предявените искове, доколкото с порочното вписване са нарушени неговите права и интереси като единствен легитимен представител на „Напоителни системи“ ЕАД – клон М., избран от легитимен СД, и в случай на позитивно решение, то ще има СПН по отношение на бъдеща претенция за заплащане на обезщетение от незаконосъобразно прекратяване на договора за управление. В жалбата се поддържат и оплаквания за допуснато нарушение на чл.236, ал.2 ГПК. Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1, евентуално т.3, и на чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпроси обобщено се свеждат до: допустимостта на установителен иск по чл.124 ГПК за признаване съществуването на правоотношение по договор за управление; допустимостта на иск за установяване нищожност на решение на едноличния собственик на капитала, предявен от лице, което е „извън кръга на дружеството“; процесуалната легитимация за предявяване на иск за недопустимост или нищожност на вписване, постановено по заявление на нелегитимирано в регистърното производство лице, и дали извършено вписване, след постановено от съда спиране на вписването по реда на чл.536 ГПК, е нищожно по см. на чл.29 ЗТР. Първата допълнителна предпоставка се обосновава с: ТР 1/2002 г. на ОСГК на ВКС; решение по гр.д. № 127/2010 г. на ВКС, IV г.о., решение по т.д. № 258/2014 г., I т.о. и решение по т.д. № 1748/2019 г., II т.о. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, при спазване на предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен срок. За да постанови атакуваното определение, с което е потвърдил постановения от първостепенния съд процесуален съдебен акт, преграждащ развитието на производството, апелативният съд е преценил, че ищецът П. Д. е бил назначен за управител на „Напоителни системи“ ЕАД – клон М. с решение на СД от 01.06.2016 г., а на 14.07.2021 г. СД е взел решение за прекратяване на договора за възлагане на управлението с ищеца и за назначаване на нов управител – К. Ч.. В тази връзка, СД е възложил на Д. Чопков, в качеството му на търговски пълномощник на едноличния собственик на капитала на „Напоителни системи“ ЕАД, да предприеме действия за: прекратяване на договора с ищеца, подписване на договор за възлагане на управлението с К. Ч. и за вписване на новите обстоятелства в ТР. На 14.07.2021 г. Чопков е издал акт за прекратяване на сключения с ищеца договор за възлагане на управлението. Въззивният съдебен състав е констатирал, че спрямо посочените решение и акт, ищецът е предявил следните искови претенции: 1. На основание чл.124 ГПК да се приеме за установено, че: решението на СД от 14.07.2021 г., обективирано в акт за прекратяване на договора за възлагане на управлението, е нищожно и същото да бъде отменено; същото решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено; решенията, взети с протокол от заседание на членовете на СД на „Напоителни системи“ ЕАД са нищожни и недопустими, алтернативно - незаконосъобразни и следва да бъдат отменени; 2. На основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ да се приеме за установено, че: решението на СД от 14.07.2021 г., обективирано в акт за прекратяване на договора за възлагане на управлението е нищожно и недопустимо; решенията, взети с протокол от заседание на членовете на СД на „Напоителни системи“ ЕАД са нищожни и недопустими, алтернативно – незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, и че не съществуват обстоятелства, заявени за вписване със заявление Б2 с вх. № 20210728093656. Като е използвал предвидената в чл.272 ГПК възможност за препращане и към мотивите на първата инстанция, апелативният съд е изразил становище, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на установителните искове по чл.124, ал.1 ГПК, тъй като не твърди да е предявил искове за защита на членствено правоотношение, а претендираната от него нищожност на решението на СД е основана на доводи за нарушения на ТЗ и на устава и за липса на легитимност на членовете на СД. Съдът е изтъкнал, че дори и да се установи нищожност на изявленията, направени от името на ЕТД за прекратяване на договора за управление на клона, това не би се отразило върху правната сфера на ищеца. За недопустими са счетени и исковете по чл.71 и чл.74 ТЗ, поради липса на активна легитимация на ищеца, като е възприето становището на СГС за недопустимост и на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, по идентични на горните съображения. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато. Част от формулираните от частния касатор въпроси, свързани с: допустимостта на установителен иск по чл.124 ГПК за установяване съществуването на правоотношение по договор за управление, в случай, че спорните права биха могли да се заявят с осъдителен иск; допустимостта на такъв установителен иск при твърдение за наличие на спор и дали е нищожно вписването в ТР, извършено след постановено от съда спиране на вписването, не удовлетворяват общата селективна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд не се е произнасял по посочените въпроси и съответно, по тях липсва формирана правна воля, която да е обусловила потвърждаването на прекратителното определение на Софийския градски съд. Затова, тези въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи за изхода на спора по смисъла на указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Първият и част от четвъртия въпрос – за допустимост на иск за установяване на нищожност на взето решение от едноличния собственик на капитала и за активната легитимация за предявяване на иск за недопустимост или нищожност на вписване в ТРРЮЛНЦ /след конкретизирането им/ биха могли да се възприемат като съответстващи на изискванията на чл.280, ал.1 ГПК. По отношение на предвидената в чл.29 ЗТРРЮЛНЦ защита е налице непротиворечива съдебна практика, според която: активно легитимирано да води предвидените в тази норма искове е и неучастващо в регистърното производство лице, чието правно положение е засегнато от вписаното обстоятелство и би се променило вследствие на заличаването му; преценката за наличие на правен интерес за третото лице от воденето на установителен иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е винаги конкретна, обусловена от твърденията за засегнати негови съществуващи реални права и вида на търсената защита, и кумулативно – от възможността като последица при успешно провеждане на иска да се постигне целеното изменение в съществуващото правно положение на ищеца. В Тълкувателното решение № 1/2002 г., на което се позовава касационният жалбоподател, е направено ясно разграничение между видовете искова защита на членствени права, каквито в случая не се твърдят от ищеца. По първия въпрос – относно допустимостта на предявен от трето лице иск за установяване на нищожност на решение на едноличния собственик на капитала, въззивният съд се е произнесъл в съответствие със задължителните постановки на цитирания акт на нормативно тълкуване, като е преценил твърдените от ищеца обстоятелства, както и, че този иск е съединен с иск по чл.71 ТЗ, с каквато защита разполага само член на дружеството. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от частния касатор самостоятелно основание по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК. Атакуваният процесуален съдебен акт не е явно необоснован, нито са налице данни за превратно прилагане на закона, които да се довели до очевидна неправилност. По тези съображения, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 306 от 07.02.2022 г. по ч.гр.д. № 3793/2021 г. на Апелативен съд – София, Гражданска колегия, четвърти състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: