ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 574 София, 04. юли 2019 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Димитър Димитров като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 2046 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 419/20.02.2019 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2765/2018, с което е отменено частично решението от 22.02.2018 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 12943/15, като е уважен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12.000 лева, причинени от неправомерно спиране на електрозахранването на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД и е отхвърлен иска за заплащане на неустойка по чл. 92 ЗЗД. Недоволен от решението в отхвърлителната част е касаторът Д. Н. Д. от С., представляван от адв. А. Д. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за възможността съдът да тълкува клаузи в общи условия, без да съобрази задължителното произнасяне на органа (ДКЕВР), който ги е одобрил (по отношение на клаузата за неустойка по чл. 30, ал. 1 от Общите условия на ЧЕЗ) и по материалноправните въпроси налице ли е неизпълнение на задължението по договор, когато кредиторът е приел плащането на различно основание (за съдебни разноски вместо за дължимата цена на потребена ел. енергия); както и за правото на електроснабдителното дружество да преустанови електрозахранването, когато вземането е оспорено, включително по съдебен ред, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Ответникът „ЧЕЗ Електро България“ АД, С. я оспорва като неоснователна, като счита, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение и касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Недоволен от решението в осъдителната част е касаторът „ЧЕЗ Електро България“ АД, С., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос от кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник и по материалноправния въпрос дължи ли се обезщетение за вреди при наличието на неизправност на двете страни по договора в различни моменти, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и имат значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът по жалбата Д. Н. Д. от С., представляван от адв. А. Д. от САК, я оспорва като неоснователна, като счита, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са сключили договор за продажба на електроенергия по открита партида на апартамент № 3, като с протокол от 15.01.2012 г. са се споразумели, че за периода от 14.01.2011 г. до 15.11.2011 г. ищецът има задължения към дружеството за консумирана и незаплатена електрическа енергия по договор за продажба в размер на главница 645,80 лв., ведно с дължимата върху тази сума лихва. С влязло в сила решение е отхвърлен искът срещу ищеца по чл. 422 ГПК за сумата от 146,12 лв., представляваща цена на доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2007 г. до 27.07.2007 г. и за сумата от 19,46 лв. мораторна лихва за периода от 22.02.2007 г. до 27.07.2007 г., поради извършено плащане на тези суми в хода на производството (заплатени на 11.06.2009 г. по сметката на ЧЕЗ), както и е прието за установено между страните, че ищецът дължи на дружеството сумата от 22,79 лв. изтекла законна лихва върху вземането в размер на 146,12 лв. за периода от подаване на заявлението на 23.05.2008 г. до окончателно изплащане на вземането на 11.06.2009 г. Съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, е установено, че задълженията на стойност 410,82 лв. и неустойки в размер на 12,28 лв., по издадените 7 броя фактури за периода от 16.03.2012 г. до 23.08.2012 г. не са били заплатени (вкл. понастоящем), като вещото лице е установило, че с постъпилата сума 165,58 лв. (на 11.06.2009 г.) при дружеството са погасени съдебни разноски, като след постановяване на решението по гр. д. № 45713/2008 г. на СРС, 69 с-в, е извършено преразнасяне и са сторнирани съдебните разноски, осчетоводени са фактурите, като погасяването им е извършено на 19.04.2013 г. Вещото лице е установило, че практически към 28.08.2012 г. ищецът не е имал задължение към дружеството за сумата от 165, 58 лв., като към 19.04.2013 г. претенцията за плащане на ищеца е отпаднала, поради извършена счетоводна операция за пренасочване на плащането към друг дълг. От показанията на разпитаните по делото свидетели е прието, че действително в дома на ищеца, където имало лаборатория с уреди за измерване, поялници и др., е нямало ток, вследствие на което той е изпаднал в стресово състояние и депресия, като че ли бил изхвърлен от обществото, бил отритнат и лишен от възможност да работи, започнал да иска заеми от време на време; посещавал дома на приятели, за да работи, от което се чувствал дискомфортно, от тази неадекватна ситуация, като включително не можел да се изпере, не можел да си сготви, нямал хладилник. Прието е, че макар да се сочи наличие на влошено здравословно състояние, ищецът не е представил съответни медицински доказателства. Въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявеният иск за заплащане на неустойка по чл. 30, ал. 1 от общите условия за отговорността на продавача при продължително нерегламентирано прекъсване на електроснабдяването по вина на продавача, съгласно които е предвидено, че в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лева и по 20 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия“. Изложени са съображения, че посочената клауза не обуславя ангажиране на отговорност на дружеството при всички случаи на спиране на електрозахранване, тъй като с нея страните са предвидили отнапред определена по размер отговорност за продавача на електричество само в хипотезите, когато въпреки подаден сигнал за преустановено захранване, доставчикът не може да отстрани причините за липсата на услугата и тази уговорката в общите условия е насочена към гарантиране на правото на потребителя да има постоянна доставка на електрическа енергия, като дружеството следва да гарантира своевременно преодоляването на всякакви повреди или пречки за електроснабдяването. Когато обаче се касае до преустановяване на подаването на електроенергия по инициатива на самия доставчик (в настоящият казус, като санкция на твърдяно неправомерно поведение на потребител), в случай, че това негово поведение само по себе си е неправомерно, отговорността на дружеството следва да се ангажира по общия ред за установяване на вреди – чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД. Като частично основателен въззивният съд е уважил иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй е доказано неправомерното поведение на ответното дружество, като е преустановило подаването на електричество към имота на ищеца (на 28.08.2012 г.), за което ищецът с възражение и е оспорил дължимостта на претенцията на доставчика (образувано е гр.д. № 48154/2012 г., СРС), поради което е прието, че санкцията „прекъсване на електрозахранването“ по чл. 123, ал. 1 ЗЕ е била наложена в нарушение на закона при оспорено от потребителя парично вземане. Прието е, че към датата на прекъсване на електрозахранването ответното дружество е претендирало като незаплатени суми и тези, чиято дължимост е отречена с влязлото в сила решение по гр. д. № 45713/2008 г. на СРС. Съдът е счел, че следва да се държи сметка за това, че ответникът е изменял размера на дължимите суми (извършвани са сторнирания със задна дата, видно от ССЕ), като така ищецът не е имал яснота относно претендираното вземане. Отделно от това е претендирано плащане на суми, които са включвали и съдебни разноски по дела, съставляващи вземания, за които доставчикът няма право да прекъсва електрозахранването. Предвид изложеното, е прието, че ответното дружество не е имало право да преустанови доставката (респ. е следвало да я възстанови), поради което е прието за установено неправомерно поведение, от което ищецът е претърпял неимуществени вреди в пряка причинна връзка и съгласно Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС (за отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие), може да бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. В случая е прието, че за исковия период от 11.10.2012 г. до 10.10.2015 г. ищецът е бил лишен неправомерно от доставка на електрическа енергия и обезвреда се дължи от момента на проявяване на неправомерното поведение на ответното дружество (28.08.2012 г.) до възстановяване на електрозахранването (което все още няма данни да е настъпило). От разпитаните по делото свидетели съдът е приел за доказано, че потребителят е претърпял редица ежедневни затруднения и ограничения от битов характер, чувствал се е некомфортно, преживял е ситуацията с негативни психически ефекти, като липсват твърдения, че в резултат на преустановяване на електроенергията е влошено здравословно състояние на ищеца, за което липсват и надлежни медицински документи. Предвид изложеното, въззивният съд е счел, че обезщетение на неимуществени вреди в размер на 12.000 лв. за периода от три години справедливо би обезщетило ищеца за негативните преживявания, ведно с лихва от датата на исковата молба. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос от кога започва да тече срокът за въззивно обжалване на съдебното решение, от първото му връчване на страната или от последващото връчване на упълномощения адвокат или назначения служебен защитник обуславя допустимостта на решението, а останалите повдигнати процесуалноправни и материално правни въпроси – неговата правилност, като всички имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 419/20.02.2019 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 2765/2018. Указва на касатора „ЧЕЗ Електро България“ АД, С. и му предоставя възможност в едноседмичен срок от връчването на определението да внесе по сметка на Върховния касационен съд сумата 240 лева такса за разглеждане на касационната жалба и представи доказателства за това. Делото да се докладва за насрочване след представянето на доказателства за внесената такса или изтичането на определения срок за това. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.