Р Е Ш Е Н И Е № 125 София 10.12.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при участието на секретаря Милена Миланова, като изслуша докладваното от съдията Костова т.д. № 3219 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното : Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК . Образувано е по касационна жалба на „ЗК [фирма], чрез упълномощения му представител юрисконсулт К. А. срещу решение №569 от 1.04.2013г., постановено по т.д. № 2978/2012г. на Софийския апелативен съд, т.о. 6 състав, с което след отмяна на решение № 836 от 7.05. 2012г., постановено по т.дело № 1329/2011г. на СГС , т.о. VІ-12 състав [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата от 42 000 лв. застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „пълно каско”, ведно със законната лихва от 8.04.2011г. до окончателното й заплащане, сумата от 1271.13 лв. обезщетение за забава за времето от 1.12.2010г. до 8.04.2011г. Излагат се доводи и оплаквания за нарушение на материалния закон, за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е за отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора - отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът [фирма] чрез процесуалния си представител представя отговор на касационната жалба, в който поддържа искане да се потвърди въззивното решение като правилно и законосъобразно. Счита за неоснователен довода на касатора за обвързване на висящото наказателното производство с настъпването на застрахователно събитие. Застрахователят по застраховка „Каско” е приел да застрахова машината /багер/ в състоянието в което е била при направения опис, събрал е застрахователната премия и е поел риска от настъпване на застрахователното събитие. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Касационният контрол е допуснат в хипотезата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК с определение №320 от 22.04.2014г. по въпроса : съдът може ли да ограничава предмета на делото само до съдържанието на изготвеното по застрахователната преписка писмо – отказ за заплащане на застрахователното обезщетение и при постановяване на решението да преценява само тези възражения и твърдения. Допустимо ли е застрахователят да заявява и други възражения в хода на процеса, извън тези в отказа за заплащане на застрахователното обезщетение по образуваната щета”. За да постанови обжалваното решение, САС е приел, че застрахователят е задължен при отказ да посочи точно на кое от трите основания по чл.211 КЗ отказва да заплати обезщетение при настъпило застрахователно събитие по образуваната щета. Непосочването на определени обстоятелства като основания за отказа да бъде платено застрахователно обезщетение води до това, че застрахователят не може да се позове на тях, за да извърши последващ отказ в случай, че бъде установено, че не са налице посочените при първоначалния отказ основание за това. Приемането на обратното би довело до злоупотреба с право от страна на застрахователя, каквато не е целта на закона. В случаите когато е налице отказ застрахователят да изплатено застрахователно обезщетение, спорът дали този отказ е основателен или не, се свежда до това дали съществуват или не основанията посочени в отказа. След като застрахователят не се е позовал в отказа си на нарушение от застрахования на клаузите по т.14.5 и т.14.4 от ОУ /направени едва в отговора на исковата молба/ означава, че застрахователят е приел настъпването на застрахователното събитие, както и че застрахования е изпълнил тези си задължения по договора. Предмет на спора и от там на съдебното производство са само посочените в отказа на застрахователя за плащане на застрахователното обезщетение основания, но не и тези направени в отговора на исковата молба. След като отказът за заплащане на обезщетението по образуваната щета не е мотивиран с твърдението, че не е настъпило застрахователно събитие на посочената дата и място на което се твърди, че е настъпило, че застрахователната вещ не е била съвкупна в цялост с всички нейни принадлежности, означава, че застрахователят е приел настъпването на застрахователното събитие, както и че застрахованият е изпълнил тези си задължения по договора / т.14,5 и т.14,4 от ОУ на застрахователния договор/. За неоснователен е приет отказа на застрахователя да заплати обезщетението по сключения договор за имуществена застраховка основан на т.18.1 от ОУ, съгласно която клауза за осигуряване на покритие на риска „кражба” задължително условие е МПС да е обезопасено с одобрено устройство съгласно Наредба №104/ 8.01.2004г., като изискването за степента на безопасност е за МПС до 5г. от датата на производството, застраховани при клауза 1,4 или 6 – с фабрично инсталирана, технически изправна и функционираща алармена система с мотиви за липсата на ангажирани по делото доказателства от застрахователя при сключване на застрахователния договор той да е поставил условия на застрахования за наличие на алармена инсталация, при положение, че му е било известно при сключване на договора, че багерът е без алармена система - обстоятелство отразено в талона за маркиране на автомобил. Направен е и допълнителен извод, че дори да се приеме, че е налице неизпълнение на задължение за снабдяване на багера с алармена система, застрахователят може да откаже изцяло или частично плащане на застрахователно обезщетение само ако необявеното или премълчано обстоятелство е оказало въздействие за настъпване на събитието, съгласно чл.189, ал.4 КЗ. Доказателства в тази насока не са ангажирани от застрахователя, чиято е тежестта на доказване на тези обстоятелства. Изводът е, че застрахователят не може да откаже да плати застрахователното обезщетение. само на констатираното на горепосоченото евентуално неточно обявяване и премълчаване. На въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението на САС, с решение №175 от 13.01.2014г., постановено по т.д. №1060/2012г. на ВКС, ТК, І т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК е даден отговор: допустимо е застрахователят, в иницииран от застрахования исков процес за събиране на вземането му от дължимо застрахователно обезщетение, да предяви и други основания за отказ за заплащането му, освен заявените извънсъдебно, по образуваната щета, който се приема и от настоящия състав на ВКС, ТК. Тъй като с решението на състав на ВКС, ТК е даден отговор на въпроса, по който е допуснато решението на САС до касационно обжалване, не следва произнасяне по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. По основателността на касационната жалба. Неправилен е изводът на въззивния съд, че застрахователят трябва да изчерпи възраженията си за отказ за заплащане на застрахователното обезщетение в отказа си по образуваната щета. Кодекса на застраховането не е предвидил задължение на застрахователя да изчерпи основанията си за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение в образуваната преписка – щета, нито е поставил като условие за предявяването им в исковото производство да са доведени до знанието на застрахования извънсъдебно / преди предявяване на иска/. Кодекса на застраховането не въвежда преклузия на права, поради което не може да бъде изведена по тълкувателен път. В конкретния случай застрахователят е оспорил настъпването на застрахователното събитие, както и покритието на риска поради неспазването от застрахования на клаузи от ОУ на договора за застраховка. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е отказал да обсъди наведените от ответника доводи в отговора на исковата молба, с които е оспорено настъпване на застрахователното събитие, за изключен от покритието застрахователен риск, по аргумент на т.14.10 във връзка с т.18 и разпоредбата на т.27 във връзка с т.27.3 , по т.14.5 и т.14.5 от Общите условия за застраховане на сухопътни превозни средства без релсови превозни средства към процесния застрахователен договор. По изложените съображения въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила/ чл.236, ал.2 ГПК/ следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС на основание чл.293, ал.3 ГПК. При новото разглеждане на делото въззивият съд ще следва да обсъди възраженията на ответника, наведени в отговора на исковата молба, а не само тези които се съдържат в отказа за заплащане на обезщетението по образуваната щета. На основание чл. 294, ал.2 ГПК апелативният съд следва да се произнесе по разноските за водене на делото пред ВКС. Водим от горното и на основание чл.290 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 659 от 1.04.2013г., постановено по т.дело № 2978/2012г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: