Р Е Ш Е Н И Е № 47 гр. София,30.07.2019 год. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА При секретаря Валерия Методиева като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №1502 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, гр. София, срещу решение №113/12.01.2018г. по в. т. д. №3796/2017г. на Софийски апелативен съд, 13 - ти състав. С него е потвърдено решение №770 от 24.04.2017г. по т. д.№4715/2016г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-4 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, гр. София, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.17 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превод на стоки /CMR/ за сумата от 40 000 лева, частично от главница в размер на 70 712,13 лева, представляваща обезщетение за липса на превозвани от „В. Транс“ ЕООД стоки по международна товарителница CMR от 28.09.2010г. и чл.86 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, предявена частично от 16 413,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.04.2011г. до 29.07.2013г., като погасени по давност. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Касаторът счита за неправилен извода на въззивния съд, че претенцията му към застрахователя на превозвача е погасена по давност, тъй като е изтекъл предвиденият в чл.32 ал.1 от Конвенция CMR едногодишен давностен срок за предявяване на иск, свързан с превоза. Евентуално поддържа, че дори и да е приложим предвиденият в конвенцията едногодишен давностен срок, то в случая срокът е бил спрян с оглед проведеното рекламационно производство и доколкото превозвачът не е отхвърлил писмено рекламацията и не е върнал приложените към нея документи. С оглед на това счита за неправилен и необоснован извода на въззивния съд, че по делото не са представени доказателства за спиране или прекъсване на давността, като изтъква, че съдът изобщо не е обсъдил представените и приети по делото доказателства в тази връзка. Ответникът по жалбата „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, гр. София, оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че крайният извод на съда е законосъобразен. Прави оплакване, че съдът неправилно е отрекъл правото на застрахователя да се позове в производството по прекия иск чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ на изключен риск / в случая паркиране на неохраняем паркинг/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: С определение №559/06.12.2018г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за произнасяне по правния въпрос При предявен от суброгиралия се застраховател по договор за застраховане на товар срещу рисковете по превоза регресен иск срещу превозвача или неговия застраховател, намира ли приложение общата погасителна давност по чл.110 от ЗЗД или е приложим давностният срок по чл.32 ал.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното: Производството е образувано по предявени от ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, гр. София, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.17 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превод на стоки /CMR/ за сумата от 40 000 лева, частично от главница в размер на 70 712,13 лева, представляваща обезщетение за липса на превозвани от „В. Транс“ ЕООД стоки по международна товарителница CMR от 28.09.2010г. и чл.86 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, предявена частично от 16 413,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.04.2011г. до 29.07.2013г. За да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд е приел за установено, че ищецът ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, гр. София, в качеството на застраховател по договор за застраховане на товар по време на превоз, е изплатил на застрахования „М. София“ АД застрахователно обезщетение за щета, настъпила по време на превоза с товарен автомобил на превозвача „В. транс“ ЕООД, вследствие извършена на 28.09.2010г. кражба на част от товара край Лондон, Великобритания. Приел е за доказани твърдените вреди, доколкото липсата на част от стоката е била отразена в товарителницата. Счел е, че ответникът – застраховател на превозвача по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, не може да противопостави на увреденото лице, съответно на суброгиралия се в неговите права застраховател, възражението за изключен риск при проявена груба небрежност от страна на превозвача, паркирал автомобила на неохраняем паркинг. Приел е, че възникналото вземане на суброгиралия се застраховател по застраховка „К.“ срещу застрахователя на превозвача по застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ е погасено по давност с изтичането на едногодишен, а не на общия петгодишен давностен срок по чл.110 от ЗЗД. Посочил е, че в случая намира приложение правилото на чл.32 ал.1 б.“а“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/, съгласно което исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който в случай на частична липса, повреда или забава тече от деня, в който стоката е била доставена. По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, съставът на ВКС приема следното: Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза, уреден в приложимия в настоящата хипотеза чл.215 от КЗ /отм./, представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Превозваният товар се застрахова по пазарната цена, която има в местоназначението – чл.215, ал.2 от КЗ /отм./ и, ако не е уговорено друго, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз– чл.215, ал.3 от КЗ /отм./. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Договор за застраховка, сключен между превозвача и застраховател с предмет на застраховката отговорността на превозвача за вреди от липса или повреда на стоката, нанесени от превозвача на трети лица при осъществяване на търговската му дейност по превоз на стоки по занятие, притежава характеристиките на договор за застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на такъв договор е рискът от възникване на отговорност на превозвача на основания, произтичащи от неизпълнение на договора за превоз, за вреди, които не могат да бъдат предварително определени. Поради това в приложение № 1 “Видове застраховки“, раздел II, буква А. „Видове застраховки. Рискове“, т.10.2 застраховката „Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“ е посочена като подвид на застраховката „Гражданска отговорност“. Когато обект на застраховането са стоки, за превоза на който се прилагат правилата на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, отговорността на застрахователя по застраховка „Отговорност на превозвача” е обусловена от отговорността на превозвача по Конвенцията. Правилото на чл.32 ал.1 б.“а“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/, предвижда, че исковете, свързани с превози, подчинени на тази конвенция, се погасяват с изтичането на едногодишен давностен срок, който в случай на частична липса, повреда или забава тече от деня, в който стоката е била доставена. Предвиденият в чл.32 ал.1 б.“а“ от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/ едногодишен срок на погасителната давност не намира приложение при предявен от суброгиралия се застраховател по договор за застраховане на товар срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или неговия застраховател. Съгласно задължителните разяснения в т.14 от Постановление №7/77г. от 04.10.1978г. на Пленум на ВС, за регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл.110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, обективирана в решение №22/01.04.2009г. по т.д.№328/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №113/01.10.2009г. по т.д.№227/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., решение №147/06.10.2009г. по т.д.№85/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №161/13.10.2009г. по т.д. №198/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и други. При действието на отменения КЗ това разрешение следва да намери опора и в разпоредбата на чл.197 от същия, която предвижда, че застрахователят при застраховка „Гражданска отговорност“ по т.10 -13 от раздел ІІ б.“А“ от приложение №1 носи отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение в рамките на пет години. Разпоредбата не предвижда изключения относно вида гражданска отговорност – деликтна или договорна и не отчита случаите на предвидена в специални закони по – кратка погасителна давност по отношение на обезщетението за вреди. Липсва и изрично разграничение, че отговорността на застрахователя към застрахования делинквент се погасява с по – дългата петгодишна давност, а по отношение на прекия иск на увреденото лице срещу застрахователя се прилага по – краткия срок на погасителната давност за обезщетението, предвидена в закона, уреждащ договорното правоотношение. След като при действието на отменения Кодекс на застраховането срокът за погасителната давност за прекия иск на увреденото лице срещу делинквента е винаги пет години, няма основание да се приеме и по – кратък срок на погасителната давност за застрахователя по имуществена застраховка, суброгирал се в правата на увредения срещу застрахователя на делинквента. Различни по продължителност срокове за погасителната давност за отговорността на застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” към увреденото лице с оглед приложимата погасителна давност по отношение на обезщетението за вреди, се въвеждат с разпоредбата на чл.378 ал.7 от КЗ /обн. ДВ/, но тя не намира приложение по отношение на правоотношенията, възникнали преди влизането й в сила. По съществото на касационната жалба: Предвид отговора на въведения правен въпрос по чл.280, ал.1 от ГПК, приемайки, че възникналото вземане на суброгиралия се застраховател по застраховка „К.“ срещу застрахователя на превозвача по застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ е погасено по давност с изтичането на едногодишен, а не на общия петгодишен давностен срок, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Независимо от това следва да бъде споделен крайният извод на въззивния съд за неоснователност на предявените искове. От събраните по делото доказателства е установено безспорно, че след приемане на стоката от превозвача „В. Транс“ ЕООД , част от същата е открадната от неизвестни лица по маршрута на извършвания превоз от [населено място], Великобритания, до [населено място], България, по време на нощен престой на превозвото средство на паркинг в индустриалната зона край Лондон. Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, гр. София, е направил възражение за наличие на изключен риск, като се е позовал клаузата на т.10 от раздел ІІІ от ОУ за застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ на „ДЗИ – ОЗ“, съгласно която застраховката не покрива отговорността на превозвача при кражба от превозно средство, паркирано на неохраняем паркинг или оставено без охрана. Въззивният съд е изложил съображения, че ответникът – застраховател на превозвача по застраховка „Отговорност на превозвача на товари по шосе“, може при определени условия / груба небрежност на застрахования/ да изключи отговорността си, но само спрямо застрахования, но не и спрямо увреденото лице, тъй като при този вид застраховане застрахователят отговаря дори и когато вредата е възникнала в резултат на умишленото поведение на застрахования. Съставът на САС е стигнал до този извод, като се е позовал на разпоредбата на чл. 226 ал.2 от КЗ /отм./ Посочената разпоредба обаче установява задължение за изплащане на застрахователно обезщетение дори и при умишлено увреждане само за застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а застраховката „Гражданска отговорност на превозвача с моторни превозни средства по суша“ не е задължителна. Доброволното застраховане „Гражданска отговорност“ не изпълнява социална и защитна функция, осигуряваща на третите лица, увредени от застрахования, засилена защита. Поради това се явява основателно оплакването на ответника по касация в отговора на касационната жалба, че приемайки за недопустими възраженията на застрахователя на превозвача по застраховката „Отговорност на превозвача на товари по шосе“ , че настъпилото събитие не представлява покрит риск, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ застрахователят по застраховка гражданска отговорност, която не е задължителна, може да прави на увреденото лице всички възражения, които произтичат от договора за застраховка и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по чл.207 ал.3 и ал.4 и чл.224 ал.1 от КЗ /отм./. Своевременно въведеното от застрахователя – ответник възражение се подкрепя от представеното по делото писмо от управителя на дружеството – превозвач „В. Транс“ ЕООД, в което са описани обстоятелствата, при които е настъпила щетата. В същото изрично е посочено, че поради липса на свободни места на паркинг в района на Б., Лондон, камионът е бил паркиран пред склад, който е бил добре осветен и е имал охранителни камери. Следователно в случая камионът на застрахования превозвач, с който е осъществяван превозът, не е бил паркиран на охраняем паркинг в момента, в който е извършена кражбата на товара. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че възражението на застрахователя за наличието на изключен риск по смисъла на раздел ІІ т.10 от общите условия на договора за застраховка “Отговорност на превозвача“ е основателно, съответно налице са основания за освобождаване от отговорност на застрахователя, независимо от това, че превозвачът отговаря за настъпилите вреди съгласно приложимата Конвенция СМR. Поради това въззивното решение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението на Софийски градски съд, за отхвърляне на предявените от ЗАД „Булстрад В. Иншурънс Груп“, [населено място], срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД искове с правно основание чл.17 т.1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ за сумата от 40 000 лева, частично от главница в размер на 70 712,13 лева, представляваща обезщетение за липса на превозвани от „В. Транс“ ЕООД стоки по международна товарителница CMR от 28.09.2010г. и чл.86 от ЗЗД за сумата от 1000 лева, предявена частично от 16 413,91 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 18.04.2011г. до 29.07.2013г., следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация не следва да бъдат присъждани разноски за касационното производство, доколкото няма доказателства, че такива са направени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение №113/12.01.2018г. по в. т. д. №3796/2017г. на Софийски апелативен съд, 13 - ти състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.