Ключови фрази
Частна касационна жалба * изтичане на срок * връщане на искова молба поради неизпълнение на указание за вписване на искова молба


3


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 436

София, , 31.05.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи май две хиляди и дванадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ


при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 561/2011 година

Производство по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на [фирма] против определение от 15.02.2011 г. по ч. гр. д. № 13280/2010 г. на Софийски градски съд.
В частната касационна жалба е въведено оплакване за постановяване на определението в нарушение на процесуалния закон – чл.62, ал.2 ГПК.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят е обосновал допустимостта на искания касационен контрол с произнасянето от съда по въпроса счита ли са се пропуснат законоустановения срок в хипотезата, в която молбата –уточнение (жалбата) е подадена по пощата в последния му ден. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение се отклонява от константната съдебна практика по въпроса по приложението на чл.62, ал.2 ГПК, като в подкрепа на твърдението си прилага решение № 28 от 16.03.2008 г. на ВКС по т.д.№ 815/2008 г., ІІ т.о. и решение № 664 от 13.07.2010 г. по гр.д.№ 208/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, съставът на Софийски градски съд оставил без уважение подадената от частния жалбоподател частна жалба срещу разпореждане от 12.10.2010 г. по гр.д.№ 40050/2010 г. на Софийски районен съд, 31-ви състав, с което основание чл.129, ал.3 във вр. с чл.128, т.2 ГПК е върната исковата му молба. Въззивният съд приел за правилен обжалвания пред него резултат по съображения, че указанията на съда за отстраняване на недостатъците на исковата молба, дадени с разпореждането му от 17.09.2010 г. не са били изпълнени в срока до постановяване на обжалваното разпореждане, което обстоятелство му дало основание да счете, че правилно първоинстанционният съд е постановил нейното връщане.
Касационното обжалване следва да се допусне, тъй поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в цитираното в изложението му решение на ВКС, както и със задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК - Определение № 194 от 31.03.2009 г. на ВКС по ч.т.д.№ 182/2009 г., ІІ т.о. ; Определение № 268 от 23.06.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 271/2009 г., ІІ г.о и др.
Въззивното определение е неправилно.
Направеният с него извод, че в законоустановения срок жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда е незаконосъобразен. Съобщението за постановеното от първостепенния съд разпореждане с указания да отстрани нередовностите на исковата молба е връчено на жалбоподателя на 30.09.2010 г. Видно от приложения по делото пощенски плик (л.13/, в дена, предхождащ изтичането на законоустановения едноседмичен срок - 06.10.2010 г. същият е изпратил по пощата молба до съда, съдържаща уточнение на размера на вземанията, които претендира с всеки от обективно кумулативно съединените искове, към която приложил и документ за внесена държавна такса, в каквато насока са съобщените му от съда указания. В чл.62, ал.2 ГПК законодателят изрично е разписал, че срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. В този смисъл е практиката на ВКС, израз на която са както цитираният от жалбоподателя касационен акт, така и решение № 30 от 10.09.2010 г. на ВКС по т.д.№ 320/2009 г., ІІ т.о.
Изложеното позволява да се приеме, че недостатъците на исковата молба на настоящия частен касаттор са били отстранени в срок, което налага въззивното определение, както и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а делото да се върне на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ОТМЕНЯ определение от 15.02.2011 г. по ч.гр.д. № 13280/2010 г. на Софийски градски съд, както и потвърденото с него разпореждане от 12.10.2010 г. по гр.д.№ 40050/2010 г. на Софийски районен съд и ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: