Р Е Ш Е Н И Е № 283 гр. София, 25 юни 2015 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 607 по описа за 2015 г Производството е образувано по искане на осъдения Б. Т. Х., депозирано на 7.04.2015 г, за възобновяване на ВНОХД № 30/15 на Бургаски окръжен съд, по което е постановено решение № 40 от 27.02.15 г, по ВНОХД № 34/14, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Несебър, № 52 от 16.12.2014 г, по НОХД № 851/14. С първоинстанционната присъда подсъдимият Б. Т. Х. е признат за виновен в това, че на 30.11.2014 г, в [населено място], общ. Н., е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда: 2, 78 на хиляда, установено по надлежния ред, след като е осъден за същото престъпление, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, при „строг” режим, настаняване в затвор, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство”, за срок от една година и два месеца, със зачитане на времето, през което деецът е бил лишен от това право по административен ред. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че неправилно са интерпретирани чл. 13 и сл. от Наредба № 30/01 / следвало е да бъдат взети две кръвни проби, а от водача е взета само една /, че не са събрани доказателства за начина на транспортиране на кръвната проба до специализираната лаборатория, че липсват съображения относно кредитиране на показанията, депозирани от св. Д. и св. И., че не е установено управлението на превозното средство да е било налице към момента на пристигане на полицейските служители, че материалният закон е приложен неправилно, че наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се, по реда на възобновяването, да бъдат отменени осъдителните съдебни актове и молителят да бъде оправдан, или делото да бъде върнато за ново разглеждане, или да бъде смекчено наказателноправното положение на осъдения. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Осъденият Х. не участва лично в настоящето производство. Представителят на ВКП счита, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна, при спазване на законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. Релевираното нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице. Въззивният съд е бил сезиран с идентични възражения срещу правилността на първоинстанционната присъда, на които е дал правилен отговор. Вярно е становището, че е спазен редът по Наредба № 30/01 за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на водачите на моторни превозни средства. Въз основа на Протокол за химическа експертиза № 1030 от 1.12.14 г, е изяснено, че в кръвта на осъдения е имало концентрация на алкохол 2, 78 промила. Не може да бъде споделено съображението на защитата, че е следвало да бъдат взети две кръвни проби. Такова изискване в Наредбата липсва. Предвидено е, че от водача се взема кръв за химическо изследване, която се поставя в шишенце и се изпраща за анализ. В чл. 16, ал. 2 от Наредбата е предвидено, че анализите се извършват най-малко двукратно, като резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се различават с повече от 0, 2 на хиляда. Идеята на този текст е постигане на максимална точност на получения резултат, при което взетата кръвна проба се подлага двукратно на изследване. Ето защо, доводът, че е допуснато нарушение на Наредбата във връзка с това, че е имало само една кръвна проба, почива на невярно тълкуване на нормативния акт и не може да бъде споделен. Налице са съображенията, че показанията на полицейските служители, посетили местопроизшествието: св. Д. и св. И., са правдиви и следва да бъдат кредитирани. Свидетелите са възприели, че водачът се е намирал на шофьорското място, а автомобилът е бил извън пътното платно / паднал в канавка край пътя /, с работещ двигател и включени светлини, тоест, превозното средство е било управлявано до този момент. Без значение за изхода на делото е обстоятелството, че при появата на полицейските служители автомобилът не се е движил, тъй като е установено, че е бил в движение преди това. За съставомерността на деянието е съществено обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от подсъдимия в нарушение на забраната за употреба на алкохол, с концентрация в кръвта на водача, надвишаваща допустимата по закон. Неоснователно се възразява срещу начина, по който пробата кръв е транспортирана до специализираната лаборатория. Установено е, че това е станало при спазване на изискванията по чл. 15, ал. 1 от Наредбата, а именно: пробата от кръв, заедно с талона и протокола за медицинско изследване, е изпратена за анализ в съответната лаборатория, където е установена алкохолната концентрация 2, 78 на хиляда. По делото е изяснено и това, че молителят е бил осъждан за същото престъпление с присъда, влязла в сила на 17.03.2014 г, на Видински районен съд № 730 от 29.10.2013 г, по НОХД № 893/13, за което му е наложено наказание шест месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от шест месеца. Липсата на релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК изключва възможността за отмяна на обжалваното решение и за връщане на делото във въззивната инстанция за ново разглеждане, а искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Деянието покрива признаците на престъпление по чл. 343 б, ал. 2 вр. ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация, тоест, материалният закон е приложен правилно. Не може да бъде уважено искането за отмяна на осъдителните съдебни актове и оправдаване на молителя от настоящата инстанция, тъй като липсва хипотезата на чл. 425, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / той не е осъден за несъставомерно деяние /. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Отчетена е завишената степен на обществена опасност на деянието, произтичаща от високия размер на стойността на алкохолната концентрация, и високата степен на обществена опасност на дееца, за който е изяснено, че е недисциплиниран водач, допуснал множество нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран по административен ред. С оглед на изложеното, определеното наказание се явява съобразено с релевантните за наказателната отговорност обстоятелства по чл. 54 НК и с целите по чл. 36 НК, тоест, е справедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5 НПК. Ето защо, искането за смекчаване на наказателноправното положение на осъдения е неоснователно и не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, настоящата инстанция намери, че искането е неоснователно и не следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Б. Т. Х. за възобновяване на ВНОХД № 30/15 на Бургаски окръжен съд, по което е постановено решение № 40 от 27.02.15 г, по ВНОХД № 34/14, с което е потвърдена присъда на Районен съд, Несебър, № 52 от 16.12.2014 г, по НОХД № 851/14. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: