Ключови фрази

8


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 270

София, 16.06.2022 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 12 април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело №7 /2021 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Р. Б. против решение № 264339 от 01.07.2021 г. по гр.д.№ 4025/2021 г. на СГС, с което е отменено решение от 28.10.2020г. по гр.д.36915/19г. на Софийски РС и вместо това касаторът е осъден да плати на Ц. Г. Ц. сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по повод разпространена информация за статия, публикувана на 20.03.2019г. във вестник „Труд” и изказвания в интервю от 22.03.2019г. пред „Нова Телевизия“, ведно със законна лихва, считано от 22.03.2019г. и сумата 1 870 лв. – разноски за първа и въззивна инстанция.
В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост на решението, тъй като съдът се е произнесъл по иск по чл. 49 ЗЗД, какъвто не е предявен, а не по иск по чл. 45 ЗЗД, какъвто е предявен и разгледан от първата инстанция. Твърди се недопустимост на решението и тъй като съдът е приел, че вредите са настъпили от обидни твърдения, а в исковата молба се твърди, че те са клеветнически и не е уточнено какви вреди е претърпял ищеца. По същество се оспорва решението поради противоречие със зададеният стандарт от ЕСПЧОС при тълкуване на чл. 10 от КЗПЧОС, когато засегнатите лица са политици и нарушение на чл. 39 от Конституцията на Република България, защото не е отчетена свободата на словото и свободното изразяване на съждения и оценки, твърди се недоказаност на претенцията, защото публикацията е от трето лице, касае се за твърдени факти от журналисти и други медии, а обидните фрази не се свързва с ищеца и не са доказани вреди.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК е наведено основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по три материално правни въпроса и два процесуални, които ще се разгледат по-долу.
Ответникът по касация оспорва допускането до касационен контрол, тъй като решението не противоречи на цитираната от ищеца съдебна практика, съобразено е, че изложеното от касатора в двата материала е използвано целенасочено за накърняване на правата и доброто му име. Останалите решения по първия въпрос се приемат за неотносими предвид въпроса, по който е допуснато касационно обжалване по тях. По втория въпрос не е уточнено кое съждение е оценъчно и в каква връзка се задава въпроса. По третия въпрос се твърди липса на противоречие със съдебната практика. По процесуалните въпроси се възразява, че не е уточнено кои доказателства и възражения на касатора във въззивното производство не са обсъдени. Затова искането е да не се допуска касационен котрол.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Ц. Ц. е предявил иск против касатора Я. Б., квалифициран от първата инстанция по чл.45, ал.1 във вр. чл.52 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, негативни емоции, притеснения, нарушение на съня, напрежение, стрес и потиснатост, които се твърди да са причинени от два материала: първият е интервю пред вестник „Труд” от 20.03.2019 г., съдържащо следните изрази в: „Припомняме, че Ц. Ц. стана известен като политикът с шестте апартамента. Необяснимото богатство бе оправдано с пенсията на тъщата и тъста. Случайно или не тогавашният шеф на НАП, който води проверката, стана депутат от ГЕРБ. Благодарение на журналистите днес разбираме, че Ц. Ц. е собственик на луксозен апартамент от 315 кв. м. с В. асансьор в една от най-скъпите сгради в България. Този път, забележете, е купен не с пенсията на тъщата, а със заменки. Четири пъти под пазарната цена, което е дало основание на Ц. да купи апартаментът с 1 млн. лв. по-евтино. Защо строителят се е лишил от този 1 млн. лв. - намираме отговор в доклада на ЕК, който твърди, че две трети от прането на пари е свързано с политици и не се разследва в България.“. Вторият материал е интервю от 22.03.2019г., в пред „Нова Телевизия“, съдържащ с изразите: „Това не е просто една сделка, при която някой си е купил жилище. Г. Ц. ще бъде проверяван от антикорупционна комисия, която е назначена от самия него. Разбирате, че те няма как ефективно да разследват шефа си, за това се опасяваме, и че резултатите няма да бъдат обективни. Това, което имаме до момента ни дава основание да се съмняваме в много посоки - за данъчни престъпления, тъй като стана ясно, че апартаментът е купен с един милион лева под пазарната цена, това означава невнесено ДДС около 200 000 лева, което е трябвало да влезе в държавната хазна. Под каква форма обаче този 1 милион е компенсиран? По - скоро обясненията са свързани с лобизъм, свързани са с услуги. Стана ясно в публичното пространство, че съща фирма е строила небостъргач и промени в закона явно са я облагодетелствали. Б. заяви: „Не корупция, съмнения за корупция няма да търпя“. А около господин Ц. има повече от съмнения. До ден днешен Ц. Ц. не е обяснил контактите и отношенията си с разстреляния бизнесмен П. Х.. Защото флиртът между бизнес, политика и подземен свят понякога има за рожба апартаменти и необяснимо богатство от страна на политиците. Така че, господин Б., не е светнала лампа, а заря е гръмнала над главата на Ц. и е крайно време той да се огледа около себе си и да вземе необходимите мерки.“. Твърди се, че потъмненият текст съдържа клеветнически твърдения.
Установено е, че отгветникът не е давал интервю за в.“Труд“, а публикацията съставлява материал от пиар на ответника, изпратен до медиите, който е препубликуван без изменения. Авторството и съдържанието на интервюто пред „Нова телевизия“ е установено от СТЕ. Безспорно е, че ищецът и ответника са били към момента на двете публикации народни представители – ищецът от управляващата партия тогава, а ответника – от опозиционна партия.
Първата инстанция е отхвърлила иска, като е приела, че не се доказва, че автор на първата публикация е ответника, поради което не е доказан деликт от нея. За втората публикация е прието, че ответника не съобщава обективни факти, които да се квалифицират като неверни и поради това да съставляват клевета, а анализира вече съобщени и известни на обществото от други източници факти – журналистически разследвания, проверка в законодателството за изменение на ЗУТ, за което ищеца е гласувал. Съдът е приел, че от гледна точка на нормалното човешко мислене, ответникът е изразил становище, че сочат на данни за престъпление. Прието е, че тези данни не съдържат твърдения и не разгласяват информация, свързана с личността на ищеца. Относно проверяващия орган, ответникът изразил съмнение в безпристрастността му, но нямало твърдения за намеса от ищеца върху работата му. Относно законодателните промени, ответникът не критикувал конкретно ищеца, а самото явление. Използването на по-груби изрази е допустимо, когато се касае за политически дебат и критиката спрямо политиците следва да бъде с възможно по-широк граници, а ограниченията – изключение.
Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е по чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като ищецът е упражнил правото си на избор и е насочил претенцията си за обезщетение срещу източника на информацията - ответника Б., като е съобразил, че материала е предоставен на журналистите от неговия пиар, че като възложител на работата, отговаря за вредите, причинени от материала при или по повод изпълнението на тази работа. Посочил е, че извличащият полза от определена работа е длъжен да обезпечи сигурността на третите лица и затова поема отговорността в случай на причинена щета при или по повод изпълнение на възложена работа. Съдът е приел, че пиарът на ответника следва да се счита за натоварен от последния да извършва действия, попадащи в предметния обхват на политическата дейност на ответника като народен представител от квотата на Б.. Представената информация за ищеца Ц., член на ръководството на ПП „ГЕРБ“ е преценена като компрометираща за ищеца и такава в интерес на ответника – негов политически опонент, защото носи негативен обществен отзвук и рефлектира благоприятно спрямо политическата дейност на ответника. Тъй като по повод дейността на пиара, ответникът получава изгода и работата е извършена в негов интерес, той е длъжен да обезпечи сигурността на третите лица, като поеме отговорността за причинени вреди от статията. За тези разсъждения, съдът се е позовал на ППВС № 9 от 1966г. Действията на пиара и на отговарящия за нея ответник е преценено като противоправно поради това, че не са положили дължимата грижа да проверят истинността на сведенията, преди да бъдат предоставени за публично огласяване. Не е възприето твърдението за това, че тази информация е ноторна. Обществено известно е разпространението на подобна информация за ищеца и чрез други медии, но това не доказва верността на информацията, а тя не е доказана и от ответника. Съдът се е позовал на решение № РС-8639-19-031 от 19.06.2019г., КПКОНПИ за това, че не е установен конфликт на интереси на ищеца във връзка със замяна на апартаменти №№ 14 и 15 в [населено място], район „Изгрев“ и при приемане на ЗИДЗУТ и на Постановление от 17.02.2020г. по пр. пр. 2472/19г. на Специализирана прокуратура, с което е отказано образуване на досъдебно производство по преписката и тя е прекратена. Относно произхода на средствата за сделката, е прието, че липсват данни за корупционни и други престъпления, вкл. по чл.321 НК и за структурирано трайно сдружение между три и повече лица като О. или за организация, създадена с предварително начертана цел. Съдът е посочил, че за вярност могат да се проверяват само фактическите твърдения, а оценъчните съждения за личността и поведението на ищеца, изразени под формата на епитети, квалификации и сравнения, засягат честта и достойнството му и преценени съобразно приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване имат унизителен характер, целят да уязвят достойнството му и го злепоставят в обществото. Съдът е приел, че оценъчните твърдения могат да се разпространяват свободно, но следва да не се упражнява превратно правото по чл. 39 от Конституцията на Република България, като се накърнява честта и доброто име. Същите изводи са формирани и по отношение на интервюто от 22.03.2019 г. пред „Нова Телевизия“. Противоправността му е прието, че се изразява в разпространение на сведения с непроверено, оспорено и недоказано като вярно съдържание и в обидните оценъчни съждения относно ищеца, имащи за цел общественото му дискредитиране. И за двата материала е посочено, че съгл. чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното и тази презумпция не е оборена. Въз основа на разпитаните свидетели /служебен шофьор на ищеца и ръководител на Международния отдел в ПП „ГЕРБ“/ е прието, че след двете последователни медийни изяви, ищецът е бил афектиран, затормозен от статията и предаването, поради което през периода от 22.03.2019г. до края на месец март 2019г. отлагал всички свои срещи и мероприятия. не бил в кондиция, говорът му бил раздразнен и напрегнат, нямал желание да бяга сутрин, както обикновено и се налагало да приема валериан за успокоение. Бил обезпокоен за собствената си засегната репутация и притеснен за начина, по който обществения отзвук ще се отрази на възрастната му майка, споделял притеснения от очерняне и накърняване на своя обществен имидж, чувал около себе си коментари и съмнения, че избягва данъци и извършва „услуги“ на хора от „подземния свят“ с цел облагодетелстване. Съдът е приел, че има пряка причинно-следствена връзка между двата материала и установения вредоносен резултат. При определяне на обезщетението в размер на 10 000 лв., каквато сума се претендира от ищеца, въззивният съд е посочил, че съобразява преживения дисконфорт и предполагаеми и обичайни, наред с превишаващите ги специфични душевни болки и страдания, свързани с притеснения за реакция на близък роднина, проблеми по повод осуетяване на предварително уговорени срещи и изяви, възникнало недоверие сред служебни лица, приятели и познати, както и обстоятелството, че се уронва авторитетът на обществено известен политик, и на обществено-икономическия критерий в страната по време на отрицателните преживявания. Законната лихва върху главното е присъдено от прекратяване на продължителното деликтно поведение с излъчване на втория журналистически материал - от 22.03.2019г.
Съдът не констатира вероятна недопустимост на възивното решение. Правната квалификацията на предявеният иск е дейност на съда, който не е обвързан от посочената квалификация от ищеца, а следва сам да квалифицира иска. В мотивите към т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че въззивният съд служебно преценява дали дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е правилна и ако приеме, че е неправилна, поради което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той служебно обезпечава правилното решаване на делото. В случая квалификацията на спора по чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД от въззивната инстанция и решаването на този спор не са изисквали събиране на нови доказателства. фактите са установени още от първата инстанция и са съобразени от въззивната. Затова на това основание не е налице вероятна недопустимост. И двата текста уреждат фактическият състав на непозволеното увреждане, като въззивната инстанция се е съобразила с установеното възлагане от ответника на пиара на дейността, от която е настъпила твърдяната вреда.
Твърди се недопустимост на решението и тъй като съдът е приел, че вредите са настъпили от обидни твърдения, а в исковата молба се сочи, че те са клеветнически. В случая се касае до приложение на материалния закон и до разглеждане на фактите, което е въпрос по същество, а не по допустимост.
Съдът намира, че следва да допусне касационно обжалване по първият въпрос: Какво значение за правото на обезщетение и размера на същото има обстоятелството, че сочените като деликвент и пострадал са политици, а нараняващите адресата изрази са използвани във връзка с политическата му и обществена дейност. По този въпрос се твърди противоречие с решение № 110 от 25.05.2010 г. по гр.д.№ 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр.о., решение № 204/12.06.2015 г. по гр.д.№ 7046/2014 г. на ВКС, ІV гр.о. и решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ІІІ гр.о. и решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д.№ 2098/2015 г. ІІІ гр.о.
В решение № 86 от 29.01.2010 г. по гр.д.№ 92/2009 г. на ІІІ гр.о. е посочено, че „признатото и гарантирано в чл. 39 ал.1 от Конституцията право на мнение се упражнява надлежно и не е налице елемент на противоправност при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягаща конкретно лице като деятел в определена публична сфера, когато името му се коментира или се предполага връзка с оглед неговия пост или дейност по поставения обществен въпрос, освен ако не се касае за превратно упражняване на право, а свободата на мнение бива използвана, за да се вреди на доброто име“. В решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д.№ 2098/2015 г. на ВКС, ІV гр.о. е доразвит този отговор, като е изходено и от практиката на ЕСПЧ по чл. 10 от КЗПЧОС, с която се отчита ролята на средствата за масова информация за политическия процес и функциониране на демокрацията, необходимостта да се информира обществото за действията и бездействията на управляващите, за упражняване на обществен контрол и за подпомагане на гражданите за вземане на решения. В този процес медиите са и средство на обществото да разбере какво е становището на политическите лидери за управлението на държавата. В решението е прието следното: „По тези причини допустимите граници за критика на публични фигури в сравнение с частните лица са много по - широки. Всяко твърдение за клеветническо изявление, което е свързано с въпрос от обществен интерес трябва да се преценява стриктно. Журналистите са длъжни да действат добросъвестно и да предоставят проверена и точна информация. Медиите не трябва да злоупотребяват със свободата си на слово и да отправят неоснователни нападки към публични личности, защото носят отговорност при доказана злонамереност. Свободата на словото по отношение на тях обаче може да включва известна степен на преувеличение и дори провокации. Критиката срещу действия и думи на политици може да бъде в много по-широки граници, защото те за разлика от частните лица, съзнателно избират да са публични фигури, които са изложени на показ пред журналистите и обществото. Това естествено не означава, че политиците, които са изложени на неоснователна критика, трябва да бъдат лишени от възможност да защитят репутацията си“. В същия смисъл е и решение №110 от 25.05.2010 г. по гр.д.№ 2808/2016 г. на ВКС, ІV гр.о., в което е допълнено, че това е в полза на обществения контрол и политическия дебат.
С въззивното решение, при определяне размера на обезщетението, който следва да е съобразен с нормата на чл. 52 ЗЗД, не е коментирано качеството на ищеца като политик, както и на ответника, не е коментиран въпроса за ролята на медиите да информират обществото за действията и бездействията на политиците и политическия дебат и вредите не са преценени в този контекст. Затова настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с цитираните решения.
Отговор на следващият въпрос „подлежат ли на проверка за истинност оценъчните съждения и противоправно ли е изразяването им“ е даден с решение № 204 от 16.06.2015 г. по гр.д.№ 7046/2014 г. на ВКС, ІV гр.о., решение № 62/ 06.03.2012 г. по гр.д.№ 1376/ 2011 г., ІV г.о. и решение № 369/26.11.2015 г. по гр.д.№ 2098/2015 г. на ВКС, ІV гр.о. В тези решения е прието, че „оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани само фактическите твърдения, но не и оценката на фактите. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Такива оценки не могат да ангажират отговорността на автора им за обезщетяване на причинени неимуществени вреди на адресата, ако не засягат достойнството на личността (т.е. ако не съставляват обида)“. Въззивниятг съд е приел, че оценъчните съждения съставляват обида и засягат достойнството и доброто име на ищеца, т.е. не се констатира противоречие по този въпрос със съдебната практика, защото отговора зависи от конкретното поведение, посочено като деликт.
Каква е разликата между даването на мнение с оценъчен характер и обидата/клеветата е конкретен въпрос, както и дали конкретните изрази съставляват обида или са клевета според доказаното по спора, поради което по този въпрос не се допуска касационно обжалване. Без значение е как е квалифицирал ищеца изложеното в материалите, тъй като преценката е на съда. Съдебната практика прави разграничение между обида и клевета като понятия /решение № 253/9.01.2014 г. по гр.д.№ 1251/2012 г. на ІІІ гр.о./, но в настоящия казус от този въпрос не зависи изхода от спора.
Предвид допускането до касационно обжалване по първия въпрос, съдът не коментира процесуалните въпроси за задължението на съда да обсъди относимите към спора доказателства и доводите и възраженията на страните, като формира самостоятелни изводи по тях. В случая съдът е изградил мотивите си от събраните доказателства и е формирал изводи от тях по съществото на спора.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 264339 от 01.07.2021 г. по гр.д.№ 4025/2021 г. на Софийски градски съд по касационна жалба, подадена от Я. Р. Б..
Указва на касатора да внесе държавна такса в размер на 200 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество в едноседмичен срок от съобщението и да представи квитанцията по делото. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: