Р Е Ш Е Н И Е № 111 гр. София, 07.06. 2017 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди и седемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 326/2017 година Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по молба на Н. Г. М. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение № 3377 от 08.11.2016 г. по гр. д. № 1575/2015 г. на Пловдивски районен съд, ХVІІ състав, с което е отхвърлен предявеният от Н. М. против [фирма] иск с правно основание чл.59 ЗЗД за заплащане на сумата 15 000 лв. - част от вземане с общ размер 75 000 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие ползването от ответника в периода 01.01.2005 г. - 31.12.2014 г. на собствен на ищеца трафопост - сграда и съоръжение, с идентификатор по кадастрална карта 5678.519.864.1, находящ се в [населено място], на [улица]. Молителят поддържа, че решението по гр. д. № 1575/2015 г. на Пловдивски районен съд е недопустим съдебен акт, тъй като разрешава въпроси, които не са по съществото на делото, а касаят положителните и отрицателните предпоставки за надлежно упражняване на правото на иск и съдът е следвало да се произнесе по тях с определение. Според уточнението в откритото съдебно заседание по делото, недопустимостта на решението е основание молителят да поиска неговата отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. При условията на евентуалност молителят обосновава отмяната на решението с основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК като твърди, че след приключване на производството по гр. д. № 1575/2015 г. се е снабдил с извадка от застроителния план на[жк]в [населено място], доказваща, че от имота на неговия наследодател са обособени три самостоятелни парцела, единият от които имот с идентификатор 51784.519.864 със застроена и незастроена площ 93 кв. м., в който е изграден ползваният без основание от ответника трафопост с идентификатор 51784.519.864.1. Ответникът [фирма] със седалище в [населено място] оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Излага съображения, че сочените в нея обстоятелства не съответстват на фактическия състав на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и че доказателствата, на които се позовава молителят, не са нови и нямат значение за правилното решаване на спора по гр. д. № 1575/2015 г. на Пловдивски районен съд. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, приема следното : По допустимостта на молбата за отмяна : Молбата е допустима - подадена е от надлежна страна в тримесечен срок, считано от датата на влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска, с което е спазен преклузивният срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК. По основателността на молбата за отмяна : С решение № 3377 от 08.11.2016 г. по гр. д. № 1575/2015 г. Пловдивски районен съд е отхвърлил предявеният от Н. Г. М. против [фирма] частичен иск с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 15 000 лв., претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване вследствие осъществено от ответника в периода 01.01.2005 г. - 31.12.2014 г. ползване на собствен на ищеца трафопост - сграда и съоръжение, с идентификатор 5678.519.864.1 по кадастралната карта на [населено място], находящ се на [улица] [населено място]. Решението не е обжалвано и е влязло в сила с изтичане на срока по чл.259, ал.1 ГПК. За да отхвърли иска по чл.59 ЗЗД, Пловдивски районен съд се е позовал на постановеното от друг състав на същия съд решение по гр. д. № 1779/2011 г., потвърдено с решение от 11.03.2014 г. по гр. д. № 3392/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлен иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от М. П. - М., починала в хода на процеса и заместена от своите наследници, един от които ищецът Н. М. /съпруг/, против [община], [фирма] и [фирма], за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищцата, респ. наследниците й, са собственици на поземлен имот № 5678.519.864. Посоченото решение е влязло в сила на 19.02.2015 г., а с решение от 29.01.2016 г. на ВКС е оставена без уважение молба за неговата отмяна по реда на чл.303 ГПК. При разрешаване на спора по иска с правно основание чл.59 ЗЗД Пловдивски районен съд е съобразил, че в исковата молба ищецът е обосновал претенцията си за заплащане на обезщетение с твърдение, че правото му на собственост върху трафопоста произтича от собствеността върху имот № 5678.519.864, т. е. легитимирал се е като собственик на трафопоста по силата на приращение съгласно чл.92 ЗС. Изхождайки от твърдяното придобивно основание, съдът е направил извод, че отричането на правото на собственост върху терена с влязло в сила съдебно решение изключва собствеността върху трафопоста, а оттук - и правото на обезщетение по чл.59 ЗЗД. Съдът е изложил мотиви, че влязлото в сила решение по установителния иск формира сила на пресъдено нещо в отношенията между ищеца и ответника и по аргумент от чл.297 ГПК препятства възможността в производството по иска с правно основание чл.59 ЗЗД да се установява нещо различно от това, което произтича от отхвърлянето на иска за собственост върху терена, в който е изграден трафопоста. Предвид силата на пресъдено нещо, с която е отречено ищецът да е собственик на терена, Пловдивски районен съд е преценил, че не следва да обсъжда събраните в хода на делото доказателства относно правото на собственост върху поземлен имот № 5678.519.864 и върху построения в него трафопост с идентификатор 5678.519.864.1. Молбата за отмяна е неоснователна. Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е правен способ за защита срещу последиците на влезлите в сила решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо и са задължителни за страните, за техните наследници и правоприемници, но са неправилни, тъй като не съответстват на действителното правно положение по причини, посочени изрично в чл.303, ал.1, т.1 - т.7 ГПК. Целта на отмяната е да се преодолее силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и чрез повторно разглеждане на делото да се установи действителното правно положение като се разреши правилно възникналия между страните правен спор. Отмяната е неприложима по отношение на недопустимите съдебни решения, защитата срещу които се осъществява по пътя на обжалването преди да влязат в сила, както и по отношение на влезли в сила съдебни решения, които са неправилни, но по причини, различни от визираните в съдържанието на изчерпателно уредените в чл.303, ал.1, т.1 - т.7 ГПК отменителни основания. Молителят поддържа, че влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявеният от него иск с правно основание чл.59 ЗЗД, е недопустим съдебен акт и с оглед на това иска то да бъде отменено. Недопустимостта не е предвидена в процесуалния закон като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, поради което дори да е недопустимо, постановеното от Пловдивски районен съд решение не може да бъде отменено по реда на чл.303 и сл. ГПК. Евентуалните пороци, обуславящи недопустимост на решението, е следвало да бъдат релевирани от молителя посредством обжалване на решението по реда на инстанционния контрол. С изтичане на срока за обжалване решението е придобило присъщия на влезлите в сила съдебни решения стабилитет и обвързва страните с последиците по чл.298 и чл.299 ГПК, които не могат да бъдат преодолени чрез способа на отмяната по чл.303 и сл. ГПК. Не е налице и заявеното като евентуално основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК - откриване на нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за спора по чл.59 ЗЗД, които молителят да не е могъл да узнае или с които да не е могъл да се снабди своевременно при разглеждане на делото, по което е постановено влязлото в сила решение. В молбата за отмяна молителят твърди, че след влизане в сила на решението за отхвърляне на иска по чл.59 ЗЗД се е снабдил с нови доказателства, от които се установява, че при първоначалното урегулиране на[жк]в [населено място] от собствения на наследодателя му поземлен имот са образувани няколко самостоятелни имота, един от които имотът, в който е изграден ползваният от ответника трафопост. В подкрепа на тези твърдения са представени заверено копие от извадка от застроителен и регулационен план на[жк]в [населено място], одобрен със заповед № 90/29.01.1982 г., и от регулация на кв. № 7, 21, 39 и 48, одобрена със заповед № 556/21.ІV.1912 г. От приложеното гр. д. № 1575/2015 г. на Пловдивски районен съд се установява, че заповед № 90/29.01.1982 г. е приета като доказателство по делото и е обсъждана в заключението на изготвената съдебно - техническа експертиза. Приобщаването на заповедта към доказателствения материал налага извод, че обстоятелствата относно статута на имота според одобрения с нея застроителен и регулационен план са могли да станат известни на молителя преди приключване на производството по гр. д. № 1575/2015 г. и при проява на необходимата грижа за добро водене на процеса молителят е имал възможност да се снабди със съответните извлечения от плана, а и с извлечения от действащия преди това регулационен план, и да ги представи по делото с цел успешно провеждане на иска по чл.59 ЗЗД. Поради това сочените в молбата обстоятелства и представените във връзка с тях доказателства не могат да се квалифицират като нови по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение, с което е отхвърлен искът по чл.59 ЗЗД. Неоснователността на молбата за отмяна произтича и от факта, че обстоятелствата и доказателствата, на които се позовава молителят, не отговарят на изискването на чл.303, ал.1, т.1 ГПК да са от съществено значение за делото, т. е. за правилното решаване на спора по чл.59 ЗЗД. За да отхвърли иска по чл.59 ЗЗД, Пловдивски районен съд не е обсъждал събраните по делото доказателства относно принадлежността на правото на собственост върху имота, в който е изграден ползваният от ответника трафопост. Решаващите изводи на съда за неоснователност на исковата претенция са основани на влязлото в сила решение между същите страни, с което е отречено ищецът да има качеството на собственик /по силата на наследствено правоприемство/ на имота, а съответно и на построения в него трафопост. Като се имат предвид решаващите изводи на съда, обусловили отхвърлянето на иска по чл.59 ЗЗД, твърдените от молителя обстоятелства и представените в производството за отмяна доказателства нямат значение за постановения с влязлото в сила решение правен резултат и не могат да доведат до отмяна на решението. Освен това забраната на чл.299 ГПК за пререшаване на спор, разрешен със сила на пресъдено нещо, изключва възможността след отмяна на решението съдът да уважи иска по чл.59 ЗЗД на база представените в настоящото производство доказателства при наличие на влязло в сила решение по друго дело между страните, което със сила на пресъдено нещо отрича правото на собственост на молителя върху обекта, за който се претендира обезщетение за неоснователно обогатяване. По изложените съображения молбата на Н. М. за отмяна на влязлото в сила решение по гр. д. № 1575/2015 г. на Пловдивски районен съд следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото молителят следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата юрисконсултско възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК в размер на 300 лв., изчислено съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Г. М. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.”Б”, ет.1, за отмяна на влязлото в сила решение № 3377 от 08.11.2016 г., постановено по гр. д. № 1575/2015 г. на Пловдивски районен съд, ХVІІ състав. ОСЪЖДА Н. Г. М. да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], сумата 300 лв. /триста лв./ - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 ГПК. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :