Р Е Ш Е Н И Е № 386 гр. София, 4 ноември 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора ПЕТЯ МАРИНОВА изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 1829/ 2011 година Производството е за възобновяване, по чл. 419 и сл. НПК, образувано по искане на осъдения И. К. И., от [населено място], обл. Велико Търново, депозирано чрез защитника му- адв. К. С., срещу влязлата в сила присъда № 38 от 15. 02. 2011г., на Районен съд- гр.Велико Търново, 10 състав, постановена по НОХД № 1099/ 2010г., потвърдена с въззивно решение № 93 от 25. 05. 2011г., на Окръжен съд- [населено място], по ВНОХД № 190/ 2011г., по описа на съда. В искането за възобновяване на наказателното дело, като основание за отмяна на постановените съдебни актове се изтъкват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал.1, т. 2 НПК. Заявява се искане за отменяване на присъдата и решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция искането се поддържа от защитниците на осъденото лице, по съображенията в него, със заявеното искане. Осъденият, редовно призован, не се явява в съдебно заседание пред ВКС. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането за възобновяване е допустимо, но неоснователно, поради което счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните, и в пределите на правомощията си по чл. 425 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането за възобновяване на наказателното дело на осъдения И. К. И. е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от легитимирано лице, от кръга по чл. 420, ал. 2 НПК, в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда Районен съд- гр.Велико Търново, 10 състав, е признал подсъдимия И. К. И., от [населено място], за виновен в това, че на 10. 04. 2010г., в [населено място], след предварителен сговор със С. А. М., чрез използване на МПС, направил опит да отнеме чужди движими вещи, на обща стойност 160, 42 лв., от владението и без съгласието на собственика [фирма], и с намерение противозаконно да ги присвои, и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, го е осъдил на осем месеца лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 25, вр. чл. 23 НК е определил по отношение на подсъдимия И. К. И. едно общо наказание, в размер на най- тежкото, между наложените му по НОХД №№ 801/ 2006г. и 56/ 2008г., двете на РС- гр.Велико Търново, а именно- една година лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо заведение от закрит тип. На основание чл. 25, ал. 2 НК е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан по мярка за неотклонение. На основание чл. 68, ал. 1 НК е привел в изпълнение определеното по реда на чл. 25, вр. чл. 23 НК общо наказание, а именно- една година лишаване от свобода, при строг първоначален режим, в затворническо заведение от закрит тип. Присъдил е разноските по делото, възложени в тежест на подсъдимите М. и И.. Със същата присъда подсъдимият С. А. М. е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” НК, и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК- на седем месеца лишаване от свобода. С присъдата е извършено и групиране на наказанията на този подсъдим, на основание чл. 25, вр. чл. 23 НК. С цитираното въззивно решение, Окръжният съд- гр.Велико Търново, наказателно отделение, е потвърдил първоинстанционната присъда. Присъдата е влязла в сила и не е била проверена по касационен ред. Релевираният довод в искането- за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила е развит в корелация с този за нарушение на закона и се свежда до несъгласието на осъденото лице с доказателствената основа на приетите фактически положения, обусловили правните изводи на инстанциите по същество за вината и отговорността му. Не е вярно, че деецът е бил признат за виновен и осъден при липсата на доказателства, безспорно установяващи авторството на престъплението. Предходните инстанции са изложили подробно и убедително съображенията си, мотивирали ги да приемат, че именно И. И., заедно с другото осъдено в настоящото производство лице- С. М., е извършител на престъплението, в което е обвинен, признат за виновен и осъден. Задълбочено са анализирани обясненията му, съпоставени тези на М. (депозирани в съдебно заседание пред районния съд, и на досъдебното производство, пред съдия, прочетени по реда на чл. 279, ал. 1 НПК), като са обсъдени противоречията между тях и показанията на свидетелите И. И., Ц. К., И. А., М. Д., Д. М., Х. Х.. Не е вярно също, че липсва годен доказателствен източник за направените от дееца М. признания за извършената кражба, с аргументи за процесуалната негодност на протокола за разпит пред съдия- обсъжданото процесуално- следствено действие е извършено на 20. 05. 2010г., в интервала 15.30- 15.41 часа, когато осъденият И. все още не е имал качеството на обвиняем, за да черпи произтичащите от него процесуални права, включително за лично участие при разпита, на което се позовава (постановлението за привличане като обвиняем му е предявено на 7. 06. 2010г., в 16.40ч.). Свидетелите Д. и М. точно и последователно са възпроизвели всички обстоятелства предшестващи, съпътстващи и последващи спирането на микробуса и проверката на превозното средство и товара. Така, данните, съдържащи се в обясненията на подсъдимия М. и показанията на визираните свидетели са доказателство за правнорелевантните факти, включени в предмета на доказване в настоящия наказателен процес, съобразно рамката по чл. 102 НПК, според обстоятелствената част на внесения обвинителен акт. Коментираните свидетелски показания са прецизно оценени, съвкупно с останалите доказателствени източници, и категорично са подкрепени от тях в рамките на формираната по делото доказателствена съвкупност. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че първоинстанционният и въззивният съд стриктно са спазили процесуалните правила за събиране, проверка и оценка на доказателствата, и тези, относно формиране на вътрешното им убеждение по фактите, регламентирани в принципните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, и тези на чл. 107 НПК. Съдилищата не са нарушили закона, приемайки за несъмнено доказано авторството на осъдения на инкриминирания опит за кражба. Неоснователен е доводът за наличието на доброволен отказ от довършване на престъплението, правещ деянието ненаказуемо, съгласно чл. 18, ал. 3, б. „а” НК. Това е така, защото преценявайки доказаните по делото факти, напълно правилно съдилищата са заключили, че се касае за довършен опит за кражба, доколкото единствено появата на полицейските служители е попречила на дейците да се отдалечат от местопрестъплението и да установят своя трайна фактическа власт върху отнетите обекти. При доказаните по делото фактически обстоятелства, материалният закон е приложен правилно. Като е приел, че извършеното от И. И. деяние осъществява всички обективни и субективни признаци на довършен опит за кражба, в по- тежко наказуемия й престъпен състав- по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 НК, окръжният съд законосъобразно е заключил, че следва да потвърди присъдата, с която същият е бил признат за виновен и осъден за това престъпление. В този смисъл, влязлата в сила присъда, предмет на проверка в настоящото производство по възобновяване, е законосъобразна. Поради горните съображения, като намери, че по делото не са допуснати изтъкваните от осъденото лице нарушения на материалния и процесуалния закон, ВКС в настоящия си състав прие, че съобразно правомощието си по чл. 425 НПК, следва да остави без уважение искането за възобновяване на наказателното дело и отмяна на постановената по него влязла в сила осъдителна присъда. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. К. И., от [населено място], за възобновяване на НОХД № 1099/ 2010г., по описа на РС- гр.Велико Търново, 10 състав, и отмяна на влязлата в сила присъда № 38 от 15. 02. 2011г., постановена по същото дело, потвърдена с въззивно решение № 93 от 25. 05. 2011г., на Окръжен съд- гр.Велико Търново, наказателно отделение, по ВНОХД № 190/ 2011г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: