5 Р Е Ш Е Н И Е № 406 гр. София, 29 декември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ МИНА ТОПУЗОВА при секретаря............Мира Недева...............................и с участието на прокурора......................Димитър ГЕНЧЕВ.................изслуша докладваното от съдия Топузова нд № 1340 по описа за 2014 г. Производството е по реда на чл.420, ал.2 от НПК. Образувано е по искане на осъдената Р. Г. П. за възобновяване на нохд № 4604/11г. на Софийски районен съд, НК - 16 с-в. В искането се посочват касационни основания по чл.348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Като съществено процесуално нарушение се изтъква порок при формирането на вътрешното убеждение на инстанционните съдилища относно извършеното от осъдената деяние, предвид липсата на доказателства за авторството. Излагат се аргументи за наличие на предпоставки за освобождаване на осъдената от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, които са били пренебрегнати от съдилищата, които осъждайки П. на "лишаване от свобода", са нарушили закона. В съдебно заседание искането се поддържа от защитника на осъдената П. – адв. З. Г. със същите доводи. Настоява се за признаване на осъдената за невинна и за прилагането на чл.78 а от НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Излага доводи, че са събрани достатъчно доказателства, анализът на които е мотивирал инстанционните съдилища да приемат, че осъдената е извършила престъплението, в което е обвинена. Счита, че законът е приложен правилно. Осъдената П., редовно призована, не се явява в съдебното заседание пред касационния съд. Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 20.09.2013г. по нохд № 4604/2011г. Софийски районен съд - НК, 16 състав признал подсъдимата Р. Г. П. за виновна в това, че на 14.10.2008 г. в [населено място], [област], съставила неистински частни документи - Заявление за участие в [фирма] вх.№ 21-688678/14.10.2008 год. и договор за допълнително задължително пенсионно осигуряване на П. [фирма], [населено място] № 4321964/14.10.2008 год., на които е придаден вид, че представляват писмено волеизявление на Н. К. Т. и го употребила пред Б. Ц. Б. - „специалист продажби” към П. [фирма], [населено място], за да докаже, че съществува някакво право - правото на Н. К. Т. за участие в [фирма], поради което и на основание чл. 309, ал. 1, вр. чл. 54 , ал. 1 от НК й наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, изтърпяването на което отложил за срок от три години от влизане на присъдата в сила на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Срещу присъдата била подадена жалба от подсъдимата П. с доводи за необоснованост и неправилност на постановения съдебен акт. С решение № 628 от 16.06.2014г., постановено по внохд № 1778/14г. на Софийски градски съд, V въззивен състав, присъдата била потвърдена. Искането за възобновяване е подадено в срока по чл.421, ал.3 от НПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. При разглеждането на делото в първата инстанция са били събрани всички доказателства от значение за изясняване предмета на доказване. Вярно е твърдението за липса на преки доказателства за авторството на деянието. Събраните косвени доказателства обаче, разгледани в тяхната взаимовръзка, налагат извод, че осъдената е съставила инкриминираните неистински частни документи, както са приели съдилищата. По делото е установено, че осъдената е познавала свидетеля Н. Т., както и неговия баща, което изключва възможността друго лице, използвайки личните данни на Т., да се е представило за желаещ да сключи договор с П. [фирма]. Назначената графическа експертиза на досъдебното производство е депозирала заключение, че подписите на заявлението до П. [фирма] и подписът на договора за "осигурено лице" не са положени от свидетеля Н. Т., като е вероятно същите да са положени от осъдената П. предвид наличието на съвпадения в общите и частни признаци на подписа, които обаче са недостатъчни по обем за категоричен извод. Според същото заключение ръкописният текст в заявлението и в договора е написан от осъдената П., а подписите на "осигурителен посредник" в заявлението и в графата "подпис" за дружеството в договора са положени също от нея. Назначената от първостепенния съд допълнителна графическа експертиза е дала заключение, че подписите в карето "попълва се от осигурителен посредник" и "за дружеството" в заявлението не са положени от св. Е. П., с което е отхвърлена тезата, че осъдената като супервайзър е възложила попълването на инкриминираните документи на друг агент. С оглед изложеното касационният съд счита, че липсват процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствения материал от инстанционните съдилища. Неоснователно се явява и твърдението за допуснато нарушение на закона с отказа осъдената да бъде освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда чл.78а от НК. Деянията по настоящото дело и по нохд 10353/09г. на СРС са извършени преди осъждането на П. със споразумение по последното дело, в сила от 15.12.2009г., за престъпление по чл.309, ал.1 от НК. Съпоставката на датите на извършване на двете деяния - съответно през 2005 и 2008г. не сочат на "непродължителен период" от време, какъвто се изисква от нормата на чл.26, ал.1 от НК, за да се приеме, че тези деяния са части от единно продължавано престъпление. Оценката на периода от време, през който са осъществени отделните деяния, като „непродължителен” по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, винаги е конкретна за всеки отделен случай - ТР № 3 от 15.02.1971г на ОСНК на ВС. Практиката е наложила разбирането за продължителност на този период около една година, в рамките на който се извършва преценката за „непродължителност”, ако са налице и останалите законови изисквания и най-вече - дали всяко от отделните деяния от общата продължавана престъпна дейност се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. В случая между датите на извършване на двете деяния е изтекъл период от три години, което налага извод, че те представляват отделни престъпления, които се намират в отношение на реална съвкупност. При извършени множество престъпления, съгласно чл.78 а, ал.7 от НК, нормата на ал.1 от същия текст е неприложима. Предвид изложеното и на основание чл.426 във вр. с чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Р. Г. П. за възобновяване на нохд № 4604/11г. на Софийски районен съд, НК – 16 с-в и внохд № 1778/14г. на Софийски градски съд, V въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.