4 Р Е Ш Е Н И Е № 418 София, 24 октомври 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание проведено на 20 септември, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Пламен Петков наказателно дело № 963 / 2013 година На основание чл. 420, ал. 2 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 и 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, във ВКС на РБ е постъпило искане от осъденият С. А. Ч. депозирано чрез неговия защитник, за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела, на протоколно определение № 788 от 10. 10. 2012 год., постановено по НОХД № 1273 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Варна. В искането поддържано и в съдебно заседание от защитата на осъденото лице се прави оплакване, че атакуваният по реда на възобновяването съдебен акт е постановен при допуснати нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК поради и което се претендира за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на районния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на искането. Гражданският ищец не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Върховният касационен съд, като прецени доводите на страните, проверявайки атакувания съдебен акт в пределите на искането за възобновяване, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането на осъденото лице за отмяна по реда на възобновяването на горепосочения съдебен акт, е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от лице имащо право на това, в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 3 от НПК срок и касае съдебен акт непроверен по касационен ред. Разгледано по същество обаче, се явява неоснователно. Това е така поради следните съображения: С протоколно определение № 788 от 10. 10. 2012 год., постановено по НОХД № 1273 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Варна, по реда на чл. 384 от НПК е било одобрено споразумение, постигнато между прокурор при РП – гр.Варна и защитата на осъденият Ч. съгласно което, последният, е признат за виновен в това, че на инкриминираните дата и населено място, при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор с осъдения Р. С. К., чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на неустановено техническо средство и МПС – л.а. „Форд Мондео” с рег. [рег.номер на МПС] /с поставена регистрационна табела В 6218 РР/, отнел чужди движими вещи на обща стойност 645, 88 лв., от владението на К. Н. П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като случая не е маловажен – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 от НК, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му било определено наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и три месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затвор. Касационната инстанция намира изложените в искането на осъденото лице доводи за неоснователни, тъй като релевираните нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК в настоящия случай, не са налице. Видно от материалите по делото, в съдебното заседание на 10. 10. 2012 год. /когато е и постановено атакуваното протоколно определение/ осъденият Ч. недвусмислено и категорично е заявил, че разбира последиците от постигнатото споразумение, признава се за виновен /в извършване на престъплението за което му е било повдигнато обвинение/, декларирайки доброволно изразената си воля при сключване и подписване на представеното на съда за одобрение споразумение, както и отказа си, от по-нататъшно разглеждане на делото по общия ред. Не следва да има спор, че именно на базата на установената доказателствена съвкупност включая и проведеното съдебно следствие, осъденият Ч. се е съгласил воденото срещу му наказателно производство, да бъде разрешено посредством диференцираната процедура по Глава 29-та от НПК и в частност, по реда на чл. 384 във вр. с чл. 382 от НПК. Съдът е изпълнил задължението си по чл. 382, ал. 4 от НПК и след изявлението на осъдените лица, е вписал в съдебния протокол съдържанието на окончателното споразумение постигнато при съгласието на всички страни, едва след което, е упражнил правомощията си по чл. 384, ал. 3 във вр. с чл. 382, ал. 7 от НПК. В случая е очевидно, че постигнатото споразумение е в съответствие както с процесуалните изисквания, така и с действителната воля на осъденото лице и след като не е противоречало на закона и морала, законосъобразно е било одобрено от районния съд. Не може да бъде споделено твърдението изложено в искането на осъдения за липса на доказателства ангажиращи наказателната му отговорност тъй като същото бива опровергано от различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на свид. П., Б., К., М., А., данните от проведеното разпознаване, претърсване и изземване, справките от мобилен оператор, заключението по съдебно-почерковата експертиза и др. В рамките на проведеното наказателно производство както в досъдебната, така и в съдебната му фаза, липсват допуснати нарушения на процесуалните правила, явяващи се съществени по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, като не е било ограничено и правото на защита на осъдения Ч., надлежно защитаван от упълномощени защитници. При тези данни, одобряването на съдържанието на споразумението от съда е законосъобразно, тъй като изводът за деянието и авторството на подсъдимия се подкрепя от доказателствената съвкупност, а приетата правна квалификация на деянието, е резултат на правилно приложение на закона. Липсва и релевираното нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 5 от НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответствува на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. В настоящият случай, такова несъответствие не е налице. Определеното на осъдения наказание - „лишаване от свобода” в размер на една година и три месеца, е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, значително под предвидения от закона минимум и същото като размер, извън всякакво съмнение не е очевидно несъответно, на обстоятелствата по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение, намира атакуваното по реда на възобновяването определение на Районен съд – гр.Варна за правилно и законосъобразно, а искането на осъдения Ч., за неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 426 във вр. с чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденият С. А. Ч. за отмяна по реда на възобновяване на наказателните дела, на протоколно определение № 788 от 10. 10. 2012 год., постановено по НОХД № 1273 / 2012 год. по описа на Районен съд – гр.Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.