Р Е Ш Е Н И Е                                                                                                                                                                                N 50   София, 29.01.2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 26 януари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА     при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 500/2009 год. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Р. И. Л. от гр. С. е подала молба за отмяна на влязлото в сила решение от 07.11.2008 г. по гр. д. № 938/2008 г. на Върховен касационен съд, ГК, ІІІ г. о., с което е оставено в сила решение по гр. д. № 495/2007 г. на СГС, с което е потвърдено решение от 02.11.2006 г. по гр. д. № 10150/2005 г. на СРС за допускане делба на възстановени по реда на ЗСПЗЗ земеделски имоти на наследниците на Г. С. З. Прието е за установено, че това качество имат както ответниците, които са наследници на осиновения от З. син И. М. , така и ищците, които са наследници на втората съпруга на З. Н. М. Молителката поддържа, че е открила нови писмени доказателства, както и че са налице нови обстоятелства от значение за изхода на спора, които не са й били известни по време на висящността му. Молбата за отмяна е подадена в срок по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК, от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението, отмяна на което се иска, е прието е за установено, че след смъртта си наследодателя З е оставил за наследници по права низходяща линия – внуци от починал през 1987 г. осиновен син И. М. , както и ищците, които са наследници на втората съпруга на З. Н. М. Съдът е намерил за неоснователно възражението, че Н. М. е последваща съпруга на наследодателя, поради което нейните наследници не са призовани към наследяване наследството на З. Този извод е основал на установеното по делото, че бракът между тях е сключен на 20.09.1951 г. и липсата на категорични данни, че З. е бил приет за член на ТКЗС преди сключване на втория му брак. За установяването на момента на възникване на членственото правоотношение на З. с ТКЗС са събрани гласни доказателства, които установяват, че той е бил заставен да стане член в ТКЗС “Т” с. Д., през есента на 1950 г., когато е проведена колективизацията. В този смисъл е и удостовереното в издадената историческа справка от ТКЗС, приета като доказателство по делото. С този документ ответниците са се снабдили въз основа на издадено съдебно удостоверение от Главно управление на архивите при МС. От същото е било издадено и удостоверение от 22.05.2006 г. в което е удостоверено, че в архива се съхранява списък на член-кооператорите, подписали декларация за преминаване в ДЗС, между които фигурира и името на Г. З. Документът не съдържа сведение за датата на приемането на наследодателя за член-кооператор. След съвкупна преценка на доказателствата съдът е приел, че не е налице основание по чл. 9а ЗН за изключване от кръга на наследниците на З. ищците, които са наследници на втората му съпруга, тъй като събраните доказателства не установяват по пряк начин твърдения факт. С молбата за отмяна е представено саморъчно написано заявление от Г. З. за приемането му за член-кооператор от 14.03.1951 г., списък от 1957 г. на членкооператори, чиито пенсии следва да се преизчислят, в който е отразено, че Г. С. З. е член-кооператор от 7 години. Останалите писмени доказателства: заявление от заешки от 22.011954 г. адресирано до председателя на ТКЗС, служебна бележка от 19.01.1954 г. и служебна бележка № 145 от 29.04.1954 г., в издадена от ТКЗС “Т” с. Д., Софийско в което е удостоверено, че масовизацията е извършена м. октомври 1950 г., не съдържат преки сведения за датата на приемане на наследодателя за член-кооператор, поради което не съставляват новооткрити писмени доказателства относно този факт. Преписът от заявлението за приемане за член-кооператор е издаден от Дирекция “Софийски държавен архив” на 26.01.2009 г. и от тази дата е започнал да тече срока по чл. 305, ал.1, т. 1 ГПК за подаване молба за отмяна. Този преклузивен срок е спазен. Писменото доказателство е новооткрито и съдържа сведение за относим за спора юридически факт, който ако е бил известен на съда щеше да обоснове други изводи. Това, че не е бил представен по време висящността на спора не е резултат от не проявена грижа за добре водене на процеса. Налице е основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 1 ГПК, тъй като новооткритото писмено доказателство е от съществено значение за изхода на правния спор. Страната е била възпрепятствана да се снабди с него, тъй като при направените искания до ТКЗС “Т” и до Главно управление на архивите не е получила информация къде се съхраняват търсените документи. С това за нея е била създадена обективна пречка да узнае мястото на съхраняването на книжата и да се снабди своевременно с тях. Молбата за отмяна като основателна следва да бъде уважена като се отменят решението на ВКС и тези на въззивната и първата инстанции и делото се върне за ново разглеждане на Софийски районен съд. По изложените съображения Върховният касационен съд, тричленен състав на ВКС, ГК, І г. о.     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК влезлите в сила решения: от 07.11.2008 г. по гр. д. № 938/2008 г. на Върховен касационен съд, ГК, ІІІ г. о., от 15.11.2007 г. по гр. д. № 495/2007 г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение от 02.11.2006 г. по гр. д. № 10150/2005 г. на Софийски районен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: