Р Е Ш Е Н И Е № 402 София,20.10. 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, II наказателно отделение, в съдебно заседание на 20 септември, две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при участието на секретаря Кр. Павлова и в присъствието на прокурора А. Лаков изслуша докладваното от председателя (съдията) Ю. Кръстев наказателно дело № 339/2010 година. Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подс. К. С. С. от гр. Бургас, чрез неговия защитник – адвокат Р. Кожухаров, против въззивно решение на Бургаския апелативен съд, постановено по внохд № 16/2010 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложеното наказание – явно несправедливо. Искането е да бъде отменен и алтернативно: подсъдимият оправдан, делото върнато за ново разглеждане или намалено наложеното наказание. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважавана. Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 51/19.04.2010 г., Бургаският апелативен съд, наказателен състав, е изменил присъда № 7/20.01.2009 г., по нохд № 166/2007 г., на Бургаския окръжен съд, като е приложил разпоредбите на чл. 26, ал. 1 НК, вр. чл. 2, ал. 2 НК, досежно престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, извършено на 01.06.2001 г., по отношение на съставен РКО от същата дата, за сумата от 52 380 лв. и е отменил наложеното наказание в размер на една година лишаване от свобода за отделното престъпление. Изменил е същата присъда в частта й досежно определеното наказание за престъплението по чл. 310, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 1, като го е намалил на една година и шест месеца лишаване от свобода. Изменил е присъдата и в частта й с която на основание чл. 23, ал. 1 НК, е определено общо наказание, като го е намалил на една година и шест месеца лишаване от свобода. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По довода за нарушение на материалния закон: Посоченото касационно основание – по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Възраженията по този довод се свеждат до твърденията, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна, съставите на престъпленията, за които е бил обвинен и осъден, че е извършена неправилна преценка на доказателствата и от там направен незаконосъобразен извод за виновността му. При приетите за установени и от въззивния съд фактически положения, които не подлежат на касационен контрол, с оглед ограничителните основания по чл. 348 НПК, направените изводи, че подс. К. С., е осъществил от обективна и субективна страна, съставите на престъпленията по чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и за трите инкриминирани документа, според изменението от второинстанционният съд и приложението на чл. 2, ал. 2 НК и по чл. 310, ал. 1, вр. ч 308, ал. 1 НК, са напълно законосъобразни. Приложени са законите, които е трябвало да бъдат приложени. На инкриминираните дати – 27.02.2001 г., 01.06.2001 г., подсъдимият в качеството си на длъжностно лице управител на „Б.” ООД, е съставил официални документи – РКО в които удостоверил неверни обстоятелства, подробно описани в мотивите на този съд, с цел да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства, която е била реализирана чрез представянето им като писмени доказателства по висящи граждански производства. В същото си качество и в кръга на службата си, на 19.12.2001 г., е преправил съдържанието на официален документ – протокол от заседание на общото събрание, на съдружниците в „Б.” ООД Бургас, прибавяйки допълнителни текстове за взети решения, които не са били обсъждани, също с цел да бъде използван като доказателство за тях. Изводите за виновността му в осъществяване от обективна и субективна страна, на съставите на посочените престъпления, се подкрепят изцяло от събраните и проверени доказателства по делото. Установените данни от доказателствените източници, каквито са показанията на св. К., Б., Ц., частично на С., Н. и К., подкрепени и допълнени от приложените писмени доказателства и експертни заключения, правилно оценени и от двете съдебни инстанции, при спазване на процесуалното изискване по чл. 303, ал. 2 НПК, законосъобразно са ги мотивирали да приемат, че подсъдимият е извършил престъпленията, за което бил обвинен и осъден. При така установените факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, заключението че се касае за извършени престъпления по посочените текстове от НК, е законосъобразно. Липсват доказателства опровергаващи тези им изводи. Обратно, събраните по делото такива, посочени по-горе са последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и в своята съвкупност водят до установяване на едни и същи обстоятелства, налагащи единствено възможния извод, че този подсъдим е автор на инкриминираните деяния. Посочените в касационната жалба възражения във връзка с този довод, са идентични с поддържаните и пред въззивния съд. Същият в мотивите си задълбочено се е занимал с тях, изложил е убедителни, логични и законосъобразни съображения, подкрепени от събраните доказателства, защо не ги възприема, които се споделят изцяло и от настоящата инстанция. Правилно е било прието, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпленията, поради което и законосъобразно е бил осъден. Съставът на Върховния касационен съд, изцяло възприема изводите на решаващия и въззивния съд, относно постановяването на осъдителната присъда по тези обвинения. Счита, че мотивите на двете съдебни инстанции в тяхна подкрепа, представляват подробен и изчерпателен анализ на всички събрани доказателства и същевременно излагащи ясни правни съображения по всеки от инкриминираните факти, поради което и не се нуждаят от преповтаряне. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Възраженията по това касационно основание се свеждат до твърденията, за нарушено право на защита, на подс. С.. Настоящата инстанция счита тези възражения за неоснователни. Решението на въззивната инстанция не страда от пороците визирани в разпоредбите на чл. 348, ал. 3 НПК, наличието на които са само основания за неговото отменяване и връщане на делото за ново разглеждане. В случая съществено е, че при събиране, проверка и оценка на доказателствения материал, не са допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът, е изпълнил в пълен обем процесуалните си задължения за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, относими към главните факти от предмета на доказване в процеса. При установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършени ли са или не престъпления от подс. С., съдът е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение са данните от гласните доказателствени средства, на които обосновано е дадена вяра, приложените писмени доказателства и експертни заключения, чрез които е установил точно поведението и действията му през инкриминирания период. След като е установил по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил съставите на инкриминираните с обвинението деяния, правилно е бил осъден за тях. Възприемайки констатациите и правните изводи на решаващия съд в тази част, въззивната инстанция не е допуснала нарушение на процесуалния закон. По повод на подадената жалба пред нея, в изпълнение на процесуалните си задължения по чл. 339, ал. 2 НПК, въззивната инстанция мотивирано е обосновала отказа да приеме направените възражения, че обвиненията не са доказани по несъмнен начин и че съставите на престъпленията не са осъществени от обективна и субективна страна, за основателни. При положение, че този съд не е допуснал нарушения на правилата, на съдопроизводството при анализа и оценката на доказателствата, а такива не се сочат конкретно в жалбата, процесуално недопустимо е касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Понеже въззивния съд е изпълнил и задълженията си по НПК при постановяване на решението, настоящият състав счита, че липсват нарушения свързани с касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. Въззивната инстанция е приела за установена фактическа обстановка, такава каквато е изложена в мотивите на първостепенния съд. При това положение, след като не приема нова такава, на базата на същите доказателства, не е длъжна подробно да обсъжда това, което е задължително за мотивите на първоинстанционната присъда. Само когато постановява нова присъда, следва да се съобрази с разпоредбите на чл. 305 НПК. При извършената проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили процесуалните правила на подсъдимия. По реда на чл. 313 и 314 НПК, е била проверена изцяло правилността на присъдата. Изложени са били подробни съображения, обсъдени са били направените възражения във въззивната жалба. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на страните и осигурена възможност за изложение по направените доводи. Постановено е мотивирано определение – 22.03.2010 г., по доказателствени искания на подсъдимия. Право на тази инстанция е да прецени необходимостта от допускане или не на искани доказателства, поради което направения отказ с посоченото определение, не представлява нарушение на процесуалните правила. Съдът се е позовал на събраните други такива и не уважавайки искането не е допуснал съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 и ал. 3 НПК. По довода за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящата инстанция счита и това оплакване за неоснователно. При определяне размера на наказанието поотделно за всяко от престъпленията и при приложение на чл. 23 НК, с направените корекции от въззивната инстанция, са били подложени на задълбочен анализ, всички онези обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Направен е бил законосъобразен извод, че същите следва да бъдат определени при условията на чл. 54 НК. Точно са приложени принципите на индивидуализацията им, поради което и определените размери, са напълно справедливи. Санкциите са напълно съответни на тежестта, на конкретните посегателства, начина и мотивите за осъществяването им, данните за личността на дееца. По - голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. С оглед на всичко изложено, жалбата като изцяло неоснователна следва да бъде отхвърлена, а решението на Бургаския апелативен съд - оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 51/19.04.2010 г., постановено по внохд № 16/2010 г., на Бургаския апелативен съд, наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: