Р Е Ш Е Н И Е № 11 гр.София, 28 март 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ: 1. Юрий Кръстев 2. Жанина Начева при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора Петкова изслуша докладваното от съдия Ж. Начева наказателно дело № 2103 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Н. П. против въззивно решение № 209 от 21.09.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 141/2012 г. От саморъчната жалба на подсъдимия може да се изведе оплакването, че въззивният съд неоснователно е отказал да отложи изпълнението на наказанието лишаване от свобода, незаконосъобразно приемайки го за осъждан. Според свидетелството за съдимост обаче той е реабилитиран по чл. 88а НК. Направено е искане за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. В съдебно заседание подсъдимият настоява за условно наказание или за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: С присъда № 37 от 23.04.2012 г. по н. о. х. д. № 37/2012 г. Габровският окръжен съд е признал подсъдимия П. Н. П. за виновен в това, през периода 19.08.2010 г. - 20.08.2010 г. в гр.Габрово, при условията на продължавано престъпление да е използвал платежен инструмент – дебитна карта на [фирма] без съгласието на титуляра, поради което и на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и чл. 58а, ал. 1 НК е наложил наказание от две години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, както и наказание глоба в размер на хиляда лева. Осъдил е подсъдимия да заплати на В. Н. Петкова сумата от осемстотин лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото. С решение № 209 от 21.09.2012 г. по в. н. о. х. д. № 141/2012 г. на Великотърновския апелативен съд присъдата е потвърдена. Касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Съдебното производство пред първоинстанционния съд е приключило по реда на гл. 27 НПК с признание на фактите от подсъдимия П. по чл. 371, т. 2 НПК. При решаване на въпросите за наказанието, съдът е приел, че липсва една от предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 НК – подсъдимият е осъждан, тъй като не е настъпила претендираната реабилитация по чл. 88а НК. Мотивирайки се по този начин съдът е отхвърлил искането на подсъдимия и неговия защитник за условно осъждане. Разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 НК посочва, че в случай на осъждане за две или повече престъпления, за които лицето не е реабилитирано, осъждането и последиците му се заличават след изтичане на предвидените в предходните алинеи срокове за всички осъждания. В тази насока въззивният съд е изложил напълно неясни мотиви защо счита, че не са налице условията за реабилитацията по чл. 88а НК. Още повече когато част от съображенията са произволни и не отговарят на материалите по делото - в мотивите на решението съдът многократно е отбелязал, че „от 17.03.2003 г. до 19.08.2010 г. десетгодишният срок за осъждането с присъда по н. о. х. д. № 545/2000 г. на Петричкия районен съд не е изтекъл”, макар според свидетелството за съдимост наказанието по присъдата да е глоба. Следва да се подчертае, че съдът поначало не е могъл да даде изчерпателен отговор дали е настъпила пълната реабилитация без да разполага с информация относно изтърпяването на наказанията (някои от тях лишаване от свобода ефективно, в т. ч. повече от една година – по н. о. х. д. № 159/96 г.). Като не е положил нужните усилия прецизно да изследва съдебното минало на подсъдимия П. и не е представил ясно, последователно и точно пътя на своите разсъждения по въпрос с решаващо значение, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което не позволява на Върховния касационен съд да извърши проверката за законосъобразност. Посоченото обуславя отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 209 от 21.09.2012 г. на Великотърновския апелативен съд по в. н. о. х. д. № 141/2012 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на Великотърновския апелативен съд от съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: