О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 429 [населено място],12.08.2011 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети август, през две хиляди и единадесета година, в състав: Председател: БОЙКА СТОИЛОВА Членове: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова ч.гр.д. № 289 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 278, ал. 1, вр. с чл. 274, ал. 3 ГПК. Обжалвано е определение на Пловдивския окръжен съд, Х гр. състав № 761/21.03.2011 г. по ч.гр.д. № 222/2011 г., с което е отменена изцяло заповед № 608/30.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 987/2010 г. на Карловския районен съд, ІV гр. състав и е оставено без уважение искането на М. К. Б. от [населено място] за издаване на заповед против [фирма], представляван от М. Н. Ш. от [населено място], за сумата от 10 000 лв., частично от 30 000 лв. по договор за заем от 12.03.2009 г. с нотариална заверка на подписите от 17.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2010 г. до изплащане на вземането. Недоволен от определението на ПОС е жалбоподателят М. К. Б. от [населено място], представляван от адв. Т. Д. от АК-П.. С подадената в срок частна жалба счита, че съдът се е произнесъл неправилно по процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора, решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а именно подлежи ли на обжалване по реда на чл. 419, ал. 1 ГПК цялата заповед за незабавно изпълнение, или само разпореждането в частта, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение. Доводите на жалбоподателя очертават хипотезата за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си представя въззивно определение от 22.07.2010 г. на Добричкия окръжен съд по ч.гр.д. № 593/2010 г., за което липсват данни, че е влязло в сила. Частният касатор моли, след като бъде допуснато касационното обжалване на въззивното определение, същото да бъде отменено като неправилно и постановено друго от касационната инстанция, с което се остави в сила заповедта за незабавно изпълнение. В писмен отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата [фирма], представляван от М. Н. Ш. от [населено място] оспорва частната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение като релевира и съображения за липсата на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускането й до касационен контрол. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261 ГПК. Към нея е приложено и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 274, ал. 3, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. След преценка доводите на жалбоподателя и на обстоятелствата по делото, съдът намира, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане до касационно производство на обжалвания съдебен акт, но не на основанията релевирани от касатора и по въпроса, поставен от него, а на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, предвид разрешението дадено с ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК, т. 1 и свързано със служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения, респ. и определения във всяко положение на делото, т.е. и във фазата по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая се касае за допустимостта на въззивното определение, с което съдът е отменил изцяло заповед № 608/30.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 987/2010 г. на Карловския районен съд, ІV гр. състав и е оставил без уважение искането на М. К. Б. от [населено място] за издаване на заповед против [фирма], представляван от М. Н. Ш. от [населено място], за сумата от 10 000 лв., частично от 30 000 лв. по договор за заем от 12.03.2009 г. с нотариална заверка на подписите от 17.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2010 г. до изплащане на вземането. За да постанови определението си въззивният съд е приел, че издадената от Карловския районен съд заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК е незаконосъобразна, тъй като представения документ – договор за заем не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по смисъла на нормата на чл. 418, ал. 2, изр. първо ГПК. Обжалваното определение е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал. 1 ГПК, разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение, като легитимиран да обжалва това разпореждане, с което се уважава заявлението е длъжникът срещу когото е издадена заповедта. На обжалване подлежи разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение като доводите в частната жалба могат да се основават само на съображения, които са извлечени от съдържанието на документа по чл. 417 ГПК. Законът поставя като изискване за допустимост на обжалването заедно с частната жалба жалбоподателят да представи възражението си срещу издадената заповед за изпълнението. Възражението е основно процесуално средство за защита на длъжника при липса на материалните предпоставки за издаване на заповедта за незабавно изпълнение и предпоставка за кредитора да предяви иск относно вземането. Т.е. не може да се оспорва незабавното изпълнение, ако не се оспорва съществуването на самото вземане. Предмет на обжалване по реда на чл. 419 ГПК не е издаването на самата заповед, а само разпореждането в частта, с която е постановено незабавното й изпълнение, тъй като съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските. Тя може да бъде атакувана по реда на чл. 414, чл. 415, чл. 422 ГПК. Ето защо като е отменил изцяло заповед № 608/30.06.2010 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 987/2010 г. на Карловския районен съд, ІV гр. състав и е оставил без уважение искането на М. К. Б. от [населено място] за издаване на заповед против [фирма], представляван от М. Н. Ш. от [населено място], за сумата от 10 000 лв., частично от 30 000 лв. по договор за заем от 12.03.2009 г. с нотариална заверка на подписите от 17.04.2009 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2010 г. до изплащане на вземането, въззивният съд е постановил определение, което се явява процесуално недопустимо, като постановено извън обема на правомощията му и следва да бъде обезсилено като делото се върне на въззивния съд за произнасяне по частната жалба на [фирма] [населено място] по чл. 419, ал. 1 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 278, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение на Пловдивския окръжен съд, Х гр. състав № 761/21.03.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 222/2011 г. ОБЕЗСИЛВА въззивно определение на Пловдивския окръжен съд, Х гр. състав № 761/21.03.2011 г., постановено по ч.гр.д. № 222/2011 г. като процесуално недопустимо. ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за произнасяне по частната жалба с вх. № 13016 от 09.11.2010 г. на [фирма], представляван от М. Н. Ш. от [населено място], по чл. 419, ал. 1 ГПК, при спазване указанията на касационната инстанция, съдържащи се в мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :