Р Е Ш Е Н И Е № 249 гр.София, 28 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурора от ВКП ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1391/2011 г. Производство пред ВКС е образувано по касационна жалба и допълнение към нея, изготвени от защитата на подсъдимия С. И. Д. срещу нова въззивна присъда постановена на 10.02.2011 год. по ВНОХД № 58 /2011 год. на Русенския окръжен съд, наказателна колегия, с която е отменена присъда от 15.12.2010 год. по НОХД№ 1907/2010год. на Районен съд гр.Русе, с която подсъдимият С. И. Д. е признат да невинен и оправдан за извършени престъпления по чл.343б, ал.1 от НК и по чл.343, ал.1, б."а", във връзка с чл.342, ал.1 ,пр.З от НК и вместо нея подсъдимият С. И. Д. е признат за ВИНОВЕН както следва: - за това, че на 11.10.2008год. в [населено място], е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А- 8" с рег. [рег.номер на МПС] , с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда - 2, 95 на хиляда, установена по надлежния ред - по реда на Наредба № 30/27.06.2001 год. на МЗ, МВР и МП за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, поради което и на основание чл.343б, ал.1 и чл.54 от НК, както и по чл. 343г от НК, е осъден на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ДВЕ ГОДИНИ лишаване от право да управлява моторно превозно средство; - за това, че на 11.10.2008год. в [населено място], при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Ауди А- 8" с рсг. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.15, ал.1 от НК - „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най - дясната свободна лента" и по чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението", с което по непредпазливост е причинил значителни имуществени вреди на управляваното от него МПС - л.а" Ауди" с Per. [рег.номер на МПС] собственост на Х. А. А. А. Лизинг ЕООД-София, представлявано от К. М. К. на стойност 13 131, 93лв.; на л.а."Пежо Боксер" с Per. [рег.номер на МПС] - собственост на [фирма]- Русе представлявано от Р. В. Р. на стойност 1790лева и на автобус "МАН" с Per. [рег.номер на МПС] - собственост на [фирма] - Русе, представлявано от Н. Й. Крушева на стойност 6 670лева, всичките вреди на обща стойност 21 591.93 лева, поради което и на основание чл.343, ал.1, б."а", във връзка с чл.342, ал.1,пр.З и чл.54, както и по чл. 343г от НК е ОСЪДЕН на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от право да управлява моторно превозно средство. На основание чл. 23, ал.1 НК на поде.С. И. Д. е наложено общо най-тежкото наказание ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на основание чл. 23, ал.2 НК е присъединено наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО, КОЕТО Е ЗА НАЙ-ДЪЛЪГ СРОК, А ИМЕННО ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО. На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Подсъдимият е признат за невиновен престъплението по чл.343, ал.1, б."а", във връзка с чл.342, ал.1,пр.З от НК, да е извършено при осъществяване на нарушение по чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват", и на основание чл.304 от НПК е оправдан по тази част от обвинението. Осъден е да заплати в полза на ОД на МВР - Русе, сумата от 258 лева - разноски на досъдебното производство и в полза на Окръжен съд - Русе - 40 лева разноски в съдебното производство. Посочени са всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1-3 НПК. Доводите са следните : съдът не е извършил задълбочен анализ на доказателствената съвкупност, а повърхностен и едностранчив анализ, при превратно тълкуване съдържанието на доказателствата; нарушен е принципа в чл.303 НПК, че осъдителната присъда не може да почива на предположения; въззивният съд недопустимо се е позовал на показания , дадени на досъдебното производство; не са отстранени противоречията в доказателствените източници относно факти от предмета на доказване; не е извършен оглед на местопроизшествие; не са назначени технически експертизи за изясняване на обстоятелствата по делото; новата въззивна присъда е обявена в отсъствието на подсъдимия, като за постановяването й не е бил уведомен по реда на чл.340, ал.2 НПК. Направено е искане за оправдаване на подсъдимия. В съдебно заседание подсъдимият С. И. Д. редовно призован, не се явява. Защитата му адвокат В. В. поддържа жалбата поради неправилна оценка на доказателствата по делото, довела и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на показанията на двама свидетели , които не са очевидци на деянието. Иска оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като деянието е доказано , подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол в инкриминираната стойност и с превишена скорост.Иска оставяне в сила въззивната присъда. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНИЯТА В ЖАЛБАТА , ДОВОДИТЕ И СТАНОВИЩАТА НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО : Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Твърденията в касационната жалба и допълнението към нея , че присъдата е постановена при едностранчиво, повърхностно и избирателно обсъждане на доказателствата, не е направен анализ и проверка на всички доказателства, нямат опора в данните по делото, и са напълно голословни. В мотивите на въззивната присъда, които съдържат 24 страници Русенският окръжен съд е направил изключително задълбочени, многостранни и всеобхватни обсъждания на всички събрани по делото доказателства. Извършил е прецизен анализ и оценка на целия доказателствен материал съгласно правилата по чл.13, чл.14 и чл.107 НПК. Посочил е защо приема едни и отхвърля други доказателствени източници, съгласно чл.305, ал.3 НПК, с което е решил въпросите свързани с противоречието в част от доказателствените средства относно деянието и авторството му от подсъдимия. Като сам е констатирал , че събраният доказателствен материал е с противоречиво съдържание за обстоятелството кое е лицето, управлявало лекия автомобил „Ауди" при процесното събитие - поде. Д., св.С. или друго лице, въззивният съд подробно е анализирал достоверността на гласните доказателствени средства относими към установяването на това обстоятелство. Очертаните две групи свидетелски показания са подложени на подробен и задълбочен анализ и оценка, съгласно правилата на чл. 107 ,ал. 3 и ал. 5 НПК. Към първата група доказателствени източници са отнесени обясненията на подс.Д. , показанията на свид.Т. Г. и на свид. С. С., които твърдят, че автомобилът „Ауди” е бил управляван от свидетеля С., а не от друго лице, вкл., не от подсъдимия. Към втората група доказателствени източници, на която съдът мотивирано е дял вяра, са показанията на свидетелите С. Г., К. Д., С. Г., В. И. и М. Р. И., установените фактически данни от които са оценени като безпротиворечиви относно факта, че водач на автомобила при настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие е подсъдимият Д.. Тази увереност на съда при оценката на доказателствената съвкупност от втората група свидетели е базирана на фактите, че соченото от двамата свидетели С. Г. и К. Д. данни на съдебното следствие достоверно пресъздава събитието. Те са били на местопроизшествието непосредствено след настъпването му. Наблюдавали са го от разстояние на около 100 -300 метра, както е установил съдът. Времето, изминало от сблъсъка на автомобилите, когато свидетелите са чули характерния от това силен шум, до пристигането им до автомобила „Ауди" е установено на 2 - 3 минути . При тези данни, съдът е приел, че свидетелите са имали непосредствени възприятия от непроменената фактическа обстановка, отразяваща състоянието на автомобила и местоположението на намиращите се в него лица, по-конкретно на лицето, което е седяло на мястото на водача, веднага след ПТП . Те са заварили автомобила със затворени врати, отворени въздушни възглавници , а след отваряне на лявата и дясна предна врата са установили , че лицето седящо на предната лява седалка зад волана е подсъдимият С. Д., а лицето, стоящо на предната лява седалка до него е свидетелят Г.. Тези показания са съпоставени и проверени и с показанията на свидетелите В. И. и С. Г. с последващи възприятия от ПТП. Те са заварили подс.Д. „като свлечен от шофьорското място” /показания на л.56 дадени на съдебното следствие в първата инстанция/, а свид.С. Г. е пояснила, че лицето, което е било седнало на тротоара до отворената лява -шофьорска врата е именно това, „на което имало нужда да се помага и било отведено до линейката”, като визира личността на подс.Д.. Съдът е мотивирал недостоверността на показанията на Т.Г. и С. С. като е обосновал тезата, че двамата свидетели са в приятелски отношения с подсъдимия. Обясненията на подс.Д., които са идентични с тези на посочените двама свидетели, не са кредитирани и поради факта, че те освен източник на доказателства, са и средство за защита. За разлика от тях, съдът мотивирано е дал вяра на несвързаните в каквито и да било лични отношения лица от втората група свидетели , част от които имат възприятия относно позицията на подсъдимия на шофьорското място в лекия автомобил непосредствено след ПТП. Следователно, въз основа на правилно установените фактически обстоятелства от предмета на доказване относно деянието и авторството му от подсъдимия Д., материалният закон е приложен правилно. Като споделя изцяло мотивите на въззивния съд, без да счита за необходимо да ги преразказва, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да добави, че по делото са налице основания прокуратурата да се ангажира с търсене на наказателна отговорност за лъжесвидетелстване спрямо свидетелите Т. Г. и С. С. по отношение техните твърдения за това кой е шофирал процесния автомобил. Посоченото оплакване, че подсъдимият не е уведомен за въззивната присъда, съгласно чл.340, ал.2 НПК, с което е било допуснато съществено процесуално нарушение, не сочи на ограничаване правото на защита, тъй като цитираната разпоредба се отнася до случаите, в които въззивната инстанция постановява решение, а не нова присъда. По делото е постановена нова присъда, съгласно правомощията на въззивната инстанция по чл.336, ал.1,т.2 НПК. Правилата за нейното постановяване във въззивното производство са изцяло отнесени към реда на първоинстанционното разглеждане и решаване на делото, по чл.305 НПК( спр. чл.339, ал.3 НПК), който е спазен от съда . Видно от съдебния протокол от 10.02.2011 г. по внохд№58/11 г. на РОС присъдата е обявена на страните веднага след проведеното от съда тайно съвещание, след приключване на съдебните прения. Обстоятелството ,че производството е проведено без личното участие на подсъдимия, който е бил редовно призован , но не се е явил без уважителна причина за неявяването си, е съобразено с чл.329, ал.2 НПК, според който неявяването на другите страни , освен прокурора, не е пречка за разглеждане на делото. Подсъдимият Д. е бил представляван от упълномощеният от него защитник , адвокат В. В. във въззивното производство. Той не само е представлявал подсъдимия във въззивното производство и е защитавал правата му, но е упражнил и правото си на жалба срещу постановената присъда. Следователно, правото на защита на подсъдимия не е ограничено, поради което липсва твърдяното съществено процесуално нарушение. Наказанието е определено правилно, тъй като са взети предвид всички относими за индивидуализацията му, според чл.54 НК , определящи вината обстоятелства. Правилно е приложен чл.66 НК. Преценката по целесъобразност, че подсъдимият може да бъде предупреден и поправен и без да бъде изолиран от обществото, се основава на отчетените от съда данни за невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца. Воден от тези мотиви и съгласно чл.354, ал.1,т.1 НПК, ВКС в настоящият съдебен състав Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА нова въззивна присъда, постановена на 10. 02. 2011 год. по ВНОХД № 58 /2011 год. на Русенския окръжен съд, наказателна колегия. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :