Р Е Ш Е Н И Е № 108 гр. София, 27 февруари 2014 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на десети февруари през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Руско Карагогов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 2426 по описа за 2013 г Производството е образувано по жалба на подсъдимия Р. С. Г. срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Стара Загора, № 67 от 20.11.13 г, по ВНОХД № 1199/13, с която е отменена първоинстанционна оправдателна присъда на Районен съд, Казанлък, № 105 от 29.05.13 г, по НОХД № 509/13, и жалбоподателят е признат за виновен в това, че на 2.02.2013 г в [населено място], общ. Казанлък, е управлявал моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно: 1, 79 на хиляда, установено по надлежния ред, с оглед на което и на основание чл. 343 б, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за изпитателен срок от три години, и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от десет месеца, считано от влизане на присъдата в сила, със зачитане на времето, през което деецът е бил лишен от това право по административен ред. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Сочи се, че са допуснати съществени нарушения на Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачи на моторни превозни средства / Наредба № 30 /, че липсват доказателства талонът за медицинско изследване да е връчен на водача, че неправилно е прието, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена по „надлежния ред”, че деянието не е съставомерно по чл. 343 б, ал. 1 НК, че наложеното наказание по чл. 343 г НК е явно несправедливо / че това наказание следва да бъде сведено до срок от шест месеца, в рамките на който водачът е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред /. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и подсъдимият да бъде оправдан или да бъде изменен въззивният акт, като бъде намален срокът на наказанието по чл. 343 г НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Жалбоподателят се присъединява към становището на защитника си. Представителят на ВКП. счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Въззивният съд е извел верния извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на водача е установена по „надлежния ред”, тоест, по реда на Наредба № 30. В тази насока е съобразено, че водачът е изпробван с техническо средство, отчело 1, 79 промила, след което му е връчен талон за медицинско изследване, получен от него, съгласно отбелязването в документа, на 2.02.13 г в 22, 35 часа, за което е положен подпис. Обстоятелството, че талонът е връчен на подсъдимия, е изяснено чрез писменото доказателство - талона, в който връчването изрично е отбелязано и е скрепено с подпис, и чрез показанията на св. И., заявил, че лично е връчил талона на жалбоподателя / освен това, в обясненията си подсъдимият не е отрекъл, че талонът му е връчен /. На същия документ е отбелязано волеизявлението на водача, че не желае да даде кръв за лабораторно изследване, удостоверено с отделен подпис. Както правилно е приел въззивният съд, в посочената хипотеза е приложим чл. 6 от Наредба № 30, съгласно който употребата на алкохол се счита за установена въз основа показанията на техническото средство. Следователно, няма основание да се счете, че са допуснати съществени нарушения на Наредба № 30, които да опорочават процеса на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача, а оттам, и изводите на окръжния съд по релевантните факти се явяват правилни и почиващи на вярна интерпретация на доказателствените източници. При правилно установените факти от предмета на доказване е приложен законът, който е следвало да бъде приложен. Деянието е съставомерно по чл. 343 б, ал. 1 НК и такава е възприетата по делото правна квалификация. Не може да бъде уважено искането за отмяна на въззивния акт и оправдаване на подсъдимия, тъй като не са налице основанията на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК / деецът не е осъден за несъставомерно деяние /. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд е отчел обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност на дееца, и целите на наказанието, и правилно е приел, че срокът на кумулативното наказание по чл. 343 г НК следва да бъде десет месеца. Настоящата инстанция счита, че липсват основания за смекчаване на това наказание, тъй като то е съобразено с тежестта на деянието и с предходното поведение на подсъдимия като водач на МПС. Ето защо, искането за редуциране на „лишаването от право да се управлява МПС” до срок от шест месеца не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ в СИЛА нова въззивна присъда на Окръжен съд, Стара Загора, от 20.11.2013 г, по ВНОХД № 1199/13 по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: