4 Р Е Ш Е Н И Е № 49 София, 01.02.2011 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари две хиляди и единадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 1389/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 283 от 06.04.2010 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 117 от 15.05.2009 г. по в. гр. д. № 136/2009 г. на Х. окръжен съд. Касаторът Р. Р. Б. счита, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде отменено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. От ответниците Р. Ш. М. и Х. Ш. Е. считат, че касационната жалба е недопустима, а по същество -неоснователна, А. Р. Б. не е взел становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Неоснователно се поддържа от ответниците по касация Р. Ш. М. и Х. Ш. Е. - ищци по делото, че касационната жалба е недопустима поради просрочие. Както е посочено в определението за допускане на касационно обжалване, жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Това е така, защото съобщението за въззивното решение е връчено на 19.05.2009 г., а жалбата е подадена по пощата на 19.06.2009 г., видно от документа за изпращане, издаден от “С. експрес”. Съгласно чл. 62, ал. 2 ГПК срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането е станало по пощата. Следователно, макар в деловодството на въззивния съд да е получена на 23.06.2009 г., жалбата е в законоустановения едномесечен срок. С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 564 от 30.12.2008 г. по гр. д. № 549/2008 г. на Х. районен съд, с което е уважен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е признато по отношение на касатора и на А. Р. Б., че Р. Ш. М. и Х. Ш. Е. са собственици на 60 кв. м. от имот № 146 по кадастралната карта на[населено място] от 2006 г., намираща се на северната граница на имот № 89, оцветена в сив цвят и очертана със зелен контур на скицата на л. 58 от първоинстанционното дело. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид твърдението за противоречие с практиката на Върховния касационен съд - т. 4 и т. 19 на ТР № 1 от 04.01.2001 г на ОСГК, по поставените от касатора процесуалноправен и материалноправен въпроси за правомощията на въззивния съд при преценката за допустимост на положителен установителен иск за собственост на реално определена част от поземлен имот, съсобствен между страните по делото, и за правната квалификация на претендираното спорно материално право. В обстоятелствената част на исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици, заедно с ответниците, на по 1/3 ид. ч. от дворно място, цялото от 1 545 кв. м., с пл. № 4152, идентичен с ПИ № 89 с площ 481 кв. м., с построената едноетажна жилищна сграда с площ 94 кв. м. Владеят и ползуват имота като единствен жилищен от 1966 г., като липсват доводи да им се пречи по някакъв начин. Твърди се още, че ответниците са собственици на съседния от север ПИ № 146, в който попада част с площ около 60 кв. м., от съсобствения имот с построена през 1963 г. тоалетна. В рамките на процедура по снабдяването им със скица-копие от кадастъра, ищците установили, че площта на имота им е намалена с около 60 кв. м. поради включването им в съседния ПИ № 146, с което неоснователно е увеличена площта на ответниците. В предприето административно производство по реда на чл. 53, ал. 1 ЗКИР получили отказ за изменение на кадастралната карта поради неподписване на акта за непълноти и грешки. Заявеното с исковата молба и поддържано в хода на делото искане е ищците да бъдат признати за собственици на 60 кв. м. от ПИ № 89, попадащи в поземления имот на ответниците с № 146. По делото е установено, че ищците и Р. М. Б. - праводател на ответниците, се легитимират, с н. а. № 182/1977 г. и съответно с н. а. № 184/1977 г., за собственици на по 1/3 ид. ч. от имот с площ 1 545 кв. м., нанесен само като елемент на кадастъра в плана на[населено място] от 1974 г., и означен с пл. № 2240, за който няма регулационно отреждане. Със заповед № 1340/1988 г. е одобрен подробен устройствен план за кв. 614, като за територията на имота са образувани имот пл. № 4152 с площ 524 кв. м. и имот пл. № 4151 с площ 839 кв. м. Претендираната в настоящото производство площ е част от имот пл. № 4152. Територията на двата имота попада частично под новопроектирана улица, а останалата част е включена в УПИ I-За жилищно строителство и комплексно обществено обслужване в кв. 614. Със заповед № 172/1989 г. е одобрено попълването на кадастралната основа на имот пл. № 4151, като част от него е отделена и обособена в имот с нов пл. № 5247, нанесен с площ 368 кв. м. След тази промяна за имот пл. № 4151 е обособена площ 471 кв. м. Попълването на кадастралната основа е направено по искане на собствениците, с цел привеждане на кадастралните граници от плана в съответствие с означените на терена имотни граници. Със заповед № РД-02-14-2007/2000 г. е одобрен новоизработен кадастрален план на м. “Бадема”, в който съсобственият имот пл. № 2240 по плана от 1974 г. е заснет като имот пл. № 4152 с площ 470 кв. м. и имот пл. № 4151 с площ 955 кв. м. Кадастралната граница между имотите не съответства на границата в предходните планове. В одобрената през 2006 г. кадастрална карта границите на ПИ № 89 съответстват на границите на имот пл. № 4152 по кадастралния план от 2000 г. От изложеното следва, че претендираната от ищците площ до 2000 г. е съставлявала част от площта на имот пл. № 4152, който в действащата кадастрална карта от 2006 г. е означен като ПИ № 89. Спорната част обаче, е заснета като част от ПИ № 146, идентичен с пл. № 5247, записан на ответниците Р. Р. Б. и А. Р. Б., които го придобили в резултат на извършени в тяхна полза разпоредителни сделки с н. а. № 16/1986 г. и н. а. № 69/1999 г. Вещото лице е установило, че спорната площ е от 71 кв. м. и е разположена в източната част на ПИ № 146, северно от границата с имот № 89, изчертана с червен контур на скицата на л. 21 от първоинстанционното дело. По този контур на терена съществуват данни за наличие на ограда, която е означена в скица № 133 от 31.01.1989 г. /л. 5/ като западна имотна граница на имот пл. № 4152 към имот пл. № 5247. От установената фактическа обстановка може да се заключи, че е налице спор за имуществено право поради непълноти и грешки в кадастралната карта, който следва да бъде разрешен по съдебен ред чрез иск по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР. Трайната съдебна практика приема, че когато страната разполага със специален ред, за да установи и реализира правата си, положителен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./, сега чл. 124, ал. 1 ГПК, не може да бъде предявен. Същевременно, превеждането на исковата защита по реда на чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР включва не само искане за установяване на непълнота или грешка в кадастралната карта, но и искане за установяване съществуването на претендираното имуществено право в патримониума на ищеца към момента на одобряване на действащия подробен устройствен план. Макар това да не е посочено изрично, от обстоятелствената част на исковата молба следва, че ищците претендират да са собственици на ПИ № 89 по кадастралната карта от 2006 г. на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, в резултат на което и съсобствеността върху общата вещ – имот пл. № 2240 по плана от 1974 г., е прекратена. Твърденията им за неправилно заснемане на част от собствения им имот към имота на ответниците и искането да бъдат признати за собственици на спорната част, следва да се квалифицира като иск с правно основание чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР. Въззивното решение, с което съдът не е определил вярната правна квалификация на претендираното спорно материално право, е неправилно, постановено при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. То следва да се отмени, а делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане и постановяване на решение по иск с посоченото правно основание, след обсъждане на доводите и възраженията на страните. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 117 от 15.05.2009 г. по в. гр. д. № 136/2009 г. на Х. окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Х. окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: