Р Е Ш Е Н И Е № 453 гр. София, 08.01.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при участието на секретаря К. Павлова и в присъствието на прокурора К. Иванов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1544/2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия М. М. Х. против въззивно решение № 123 от 28.09.2015 г. по внохд № 132/2015 г. на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда № 33/15.05.2015 г. по нохд № 131/2015 г. на Ямболския окръжен съд. В жалбата се сочи, че решението е явно несправедливо, тъй като не е приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, а е постановено подсъдимият да изтърпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Изтъква се, че неправилно са отчетени вида и тежестта на допуснатите от подсъдимия нарушения на правилата за движение, санкционирани по административен ред, и са игнорирани смекчаващите отговорността обстоятелства. Жалбоподателят подчертава влиянието на неоспореното от него наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство върху процеса на превъзпитание, който успешно може да протече извън затвора. В подкрепа на искането за условно осъждане се привеждат и примери от практиката на Върховния касационен съд, които защитата намира за аналогични на разглеждания казус. В съдебното заседание пред третата инстанция подсъдимият и неговият адвокат поддържат жалбата по изложените съображения. Повереникът на частните обвинители пледира обжалваното решение да бъде оставено в сила, като се позовава на последователното поведение на подсъдимия като недисциплиниран водач на моторно превозно средство. Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр. Ямбол с присъда № 33 от 15.05.2015 г. по нохд № 131/2015 г.признал подсъдимия М. М. Х. за виновен в това, че на 13.08.2014 г., около 16 часа в с.Кн., община Т., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил, нарушил чл.20, ал.1 и 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. Ю. Д. и средна телесна повреда на А. Ю. Д., поради което и на основание чл. 343, ал.4 вр. с ал.3, б.”б” вр. с ал.1, б.”в” вр. с чл. 342,ал.1 и чл. 54, ал.1 и чл. 58а, ал.1 от НК го осъдил на три години и четири месеца лишаване от свобода, както и на лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от четири години. Подсъдимият бил оправдан по обвинението за нарушаване на чл. 5, ал.1,т.1 от ЗДвП. Апелативният съд в гр. Бургас с решение № 1213 от 28.09.2015 г. по внохд №132/2015 г. изменил първоинстанционната присъда, като намалил наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода от три години и четири месеца на две години и осем месеца. В останалата част първостепенният съдебен акт бил потвърден. Касационната жалба срещу въззивното решение е основателна. Внимателната оценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и дееца, разгледани комплексно, налагат извод, че за постигане на всички цели по чл. 36 от НК и преди всичко за поправяне на подсъдимия не е нужно той да бъде отделян от обичайната си среда и да изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода в затвор. В същата степен това може да бъде осигурено и чрез прилагане на чл. 66, ал.1 от НК с отлагане на изтърпяването за максимално предвидения срок от пет години, което е достатъчно строго наказание. Въззивният съд неправилно е приел, че М. Х. е личност, нуждаеща се от ограниченията на пенитенциарно заведение. Основният и единствен аргумент за това заключение на предходната инстанция са многобройните административни нарушения на правилата за движение, допуснати от подсъдимия. Внимателният разбор на приложената справка за наложените на жалбоподателя наказания по ЗДвП показва, че четири пъти той е санкциониран с фиш т.е. за маловажни случаи по смисъла на чл. 186 от ЗДвП, а останалите девет наказателни постановления са разпределени в продължителен период от време / 2006 - 2013 г./. Сред тях превалират тези за леки и широкоразпространени нарушения - шофиране с износени гуми, неправилно използване на светлини, липса на предпазен колан, управление на неизправно МПС. Въззивният съд е отдал приоритет на броя на нарушенията за сметка на конкретната им тежест, изводима от съдържанието на нарушените разпоредби. На следващо място, при индивидуализация на размера на наказанието в светлината на обществената опасност на деянието втората инстанция правилно е спряла вниманието си на конкретните обстоятелства на произшествието. В коментираното решение е отбелязано, че катастрофата станала при много ниска скорост на управлявания от подсъдимия автомобил, непосредствено след потеглянето му, а двете пострадали деца се качили в колата по свое желание и със съгласието на майка им. Тези данни обаче са останали недооценени в коментара на личността на подсъдимия и адекватното въздействие върху нея в посока на превъзпитание. Настоящият съд намира, че воденият срещу Х. процес, в съчетание с недвусмислената проява на критично отношение към извършеното, е от характер и степен да породи търсения от закона поправителен ефект, както и да доведе до реализиране на превантивната и предупредителна функция на наказанието. Продължителният изпитателен срок позволява да се разгърне напълно предупредителния потенциал на условното осъждане, тъй като през цялото му времетраене ще бъде реална заплахата М. Х. да изтърпи отложената санкция лишаване от свобода, а освен това той ще бъде изолиран от участие в движението като водач на моторно превозно средство поради кумулативната санкция по чл. 343г от НПК. Прилагането на условното осъждане с максимален изпитателен срок не противоречи и на целите на генералната превенция. Те се намират в диалектическа връзка с целите на личната превенция и се реализират чрез нея без да са в конкурентно съотношение помежду си. Не би могло да се очаква, че наказание, чиято строгост надхвърля необходимото за поправяне на осъдения, ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото и ще насърчи общественото съзнание към положителни промени чрез примера на продължителна изолация в затвор. Идеята за санкцията единствено като назидание е чужда на българската наказателна система. Само справедливо по вид, размер и начин на изтърпяване наказание може да изпълни и превантивната функция на наказателноправната репресия. Налице е касационното основание на чл. 348, ал.1, т.2 от НПК за ревизия на обжалваното решение с приложение на чл. 66 от НК относно определената на подсъдимия санкция лишаване от свобода. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал.2, т.3 вр. ал.1, т.3 и чл. 348, ал.1, т.3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 123 от 28.09.2015 г. по внохд № 132/2015 г. на Бургаския апелативен съд, като на основание чл. 66 , ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното на подсъдимия М. М. Х. наказание две години и осем месеца лишаване от свобода за срок от 5 /пет / години, считано от влизане на присъдата в сила. Оставя в сила решението в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.ОМ 2. Особено мнение на съдия Елена Авдева: Изразявам различно от формираното от мнозинството становище по справедливостта на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в аспект на необходимост от неговото ефективно изтърпяване. Данните по делото показват, че жалбоподателят не е изградил и не намира за необходимо да притежава базова култура на водач на моторно превозно средство. Многобройните административни санкции по ЗДвП, с които се характеризира поведението на Х. от годината, в която се е снабдил със свидетелство за правоуправление до обсъжданото в казуса произшествие доказват, че той последователно е пренебрегвал задължителността на правилата за движение и е поставял в риск сигурността на всички участници в трафика. Всяко едно от санкционираните нарушения е било в състояние да предизвика тежки последици независимо от сравнително по-леката им наказуемост. Съществено за индивидуализация на начина на изтърпяване на лишаването от свобода е обстоятелството, че въпреки проведените процедури Х. е продължавал да нарушава ЗДвП, показвайки пълна резистентност към въздействието на административните наказания. По делото също така е установено, че за известен период свидетелството му за правоуправление е било отнето, тъй като не е заплатил наложените глоби. Преценявам този факт като допълнително доказателство за пренебрежението и липсата на респект у подсъдимия към нормативните механизми за дисциплиниране на водачите на моторни превозни средства. Това демонстративно изключване от установения правов ред ме кара да съм силно скептична към възможността касаторът, запазвайки статуквото на ежедневието си, да промени своето поведение и да го насочи към спазване на правилата, които е нарушавал в продължение на години въпреки репресивното им припомняне от страна на административните органи. Върху действията на Х. не са оказали въздействие не само налаганите санкции, но и очакваните задължения на възрастен, комуто са били поверени две малки деца. Намирам, че той следва да бъде поставен в условия , които осезателно да го подтикнат към осмисляне на установените правила за функциониране на общността и в същото време да предпазят последната от безотговорното му поведение. Елена Авдева........