4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 605 София, 01.10.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ като изслуша докладваното от съдия Д.ДРАГНЕВ ч.гр.д. № 5864 по описа за 2013 г. приема следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 642 от 28.06.2013 г. по в. ч. гр. д. № 449 по описа за 2013 г. на Хасковския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 622 от 1.04.2013 г. по гр. д. № 3112 по описа за 2012 г. на Хасковския районен съд за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на предявения от дружеството иск с правно основание чл.124, ал.4 от ГПК. Частният жалбоподател счита за неправилно определението, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Като основание за допускане на касационното обжалване сочи т.3 на ал.1 на чл.280 от ГПК по въпроса дали ищецът има правен интерес да предяви иск за установяване на неистинност на документ, когато този интерес произтича не само от наличието на висящо дело, по което ищецът е пропуснал да оспори документа в срок, но е от значение и за други спорни правоотношения. Ответниците по жалбата П. И. П. и Я. А. К. считат, че определението на Хасковския окръжен съд не следва да бъде допускано до касационно обжалване, като оспорват жалбата и по същество. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Частният жалбоподател е предявил установителен иск за неистинност на договор за заем от 16.07.2008 г., представен по гр.д. № 2966 по описа за 2011 г. на Хасковския районен съд и съдържащ се в копието на нотариално дело № 646/2008 г. на нотариус К. Войнска. Гражданско дело № 2966 по описа за 2011 г. на Хасковския районен съд е било заведено от частния жалбоподател в качеството му на заемодател срещу заемателя Я. К. за връщане на дадената в заем сума по силата на договор от 16.07.2008 г. В представения от ищеца екземпляр от договора е било посочено, че сумата по заема е получена в брой към момента на подписване на договора и връщането и се дължи в срок от един месец. В съдържащото се в нотариалното дело копие от същия договор за заем обаче тази клауза е формулирана по различен начин-получаването на сумата е следвало да стане в тридневен срок след вписване на ипотека за обезпечаване на заема. Частният жалбоподател е заявил в исковата молба, че тази част от договора, съдържаща се в нотариалното дело, представлява неистински документ, поради което е предявил иск за установяване на тази неистинност. Съдилищата са прекратили производството по този иск с аргумента, че предявяването на установителния иск за неистинност на документ в отделно производство е недопустимо, тъй като ищецът може да оспори истинността на втория екземпляр от договора само в производството, в което този документ е бил представен, позовавайки се на разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 5 от 14.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Този аргумент е основателен и е съобразен с цитираното тълкувателно решение, но се отнася до обосноваването на правния интерес на ищеца с висящото гражданско дело по спора за връщане на заетата сума. Частният жалбоподател обаче е формулирал и друго основание за наличие на правен интерес от предявения иск. В молба вх. № 25578 от 13.12.2012 г. той е посочил, че изходът от делото за неистинност на документа ще има значение за изясняване на правоотношенията с пълномощника на дружеството, на когото са били предоставени паричните средства. Посредством този иск ще се установи дали пълномощникът е предал парите на заемателя и дали заемодателят не е бил умишлено въведен в заблуждение от пълномощника, което би ангажирало отговорността на представителя за причинени вреди. Следователно ищецът е мотивирал правния си интерес и с наличието на други правоотношения, а не само със значението на установителния иск за изхода на висящото дело. Ето защо поставеният от касатора въпрос дали ищецът има правен интерес да предяви иск за установяване на неистинност на документ, когато този интерес произтича не само от наличието на висящо дело, по което ищецът е пропуснал да оспори документа в срок, но е от значение и за други спорни правоотношения, обуславя изхода на спора за правилността на обжалваното определение. Този въпрос касае точното прилагане на чл.124, ал.4 от ГПК за наличието на правен интерес при предявяване на иск за неистинност на документ, поради което следва да се допусне касационно обжалване на определението на Хасковския окръжен съд на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Установителният иск за неистинност на документ има за цел да се изясни доказателствената стойност на документа преди да се стигне до съдебен спор по правоотношенията, които са обективирани в него. Тези правоотношения могат да бъдат най-различни и да са предмет на множество съдебни процеси за разнообразни субективни права и задължения. Затова документът може да послужи като доказателствено средство за редица правоотношения и наличието на висящ процес за едно от тези правоотношения не лишава страната от правен интерес да предяви иск за неистинност на документа, когато в него се съдържат данни за други правоотношения, които все още не са предмет на гражданско дело. Това схващане се съдържа имплицитно в мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 2012 г. по тълкувателно дело № 5 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, според които страната губи правото по исков ред да установи неистинността на документа, когато правният интерес от иска по чл.124, ал.4 от ГПК се обосновава само с висящия процес. По аргумент за противното правният интерес може да се мотивира и с наличието на други правоотношения и когато тези правоотношения не са предмет на висящо дело, ищецът има правен интерес от предявения установителен иск за неистинност на документ. В случая ищецът е загубил правото да се позовава на неистинността на документа в процеса относно връщането на заетата сума. Той обаче може да установи неистинността на документа с оглед бъдещия процес за вреди срещу пълномощника. По тези съображения настоящата инстанция приема, че касаторът има правен интерес от предявения иск за неистинност на документ, поради което обжалваното определение на Хасковския окръжен съд и прекратителното определение на Хасковския районен съд трябва да бъдат отменени, а делото следва да бъде върнато на Хасковския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 642 от 28.06.2013 г. по в. ч. гр. д. № 449 по описа за 2013 г. на Хасковския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 642 от 28.06.2013 г. по в. ч. гр. д. № 449 по описа за 2013 г. на Хасковския окръжен съд и определение № 622 от 1.04.2013 г. по гр. д. № 3112 по описа за 2012 г. на Хасковския районен съд за прекратяване на производството по делото. ВРЪЩА делото на Хасковския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: