Р Е Ш Е Н И Е №161/2014г. гр. София, 05.01.2015год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ гражданско отделение, в публично заседание на втори декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА ВЕСЕЛКА МАРЕВА при секретаря Зоя Якимова, като разгледа докладваното от съдия В. гр.дело № 5261 по описа на ВКС за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл.307, ал.2 във връзка с чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба на З. „Т.- 94”- [населено място] за отмяна на влязлото в сила Решение № 1014/ 12.11.2013 г. по в.гр.д.№ 1425/13 г. на Варненския окръжен съд. С посоченото въззивно решение е отменено първоинстанционното Решение № 2566/ 28.05.2013 г. по гр.д.№ 9273/12 г. на Варненския районен съд, изменено в частта за разноските с Определение № 10262/ 01.07.2013 г., с което е осъден ответникът [фирма]- [населено място] на основание чл.50 ЗЗД да заплати на З. „Т.- 94” сумата 4 500 лв. обезщетение за имуществени вреди поради нереализиран добив от пшеница в землището на [населено място] през стопанската 2011- 2012 година вследствие допускане на собствени на ответника животни /крави и телета/ в посевите, заедно с обезщетение за забавено плащане на сумата за периода 27.12.2011 г.- 28.06.2012 г. в размер на 233,80 лв., вместо което е постановено решение по съществото на спора, с което така предявените искове са отхвърлени. В молбата за отмяна се твърди, че са налице нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са били известни на молителя при неговото решаване и за необходимостта от чието ангажиране същият не е получил надлежни указания от съда, относно притежавания от ответника едър рогат добитък в [населено място] и допуснати от тези животни нарушения на забраните за паша в земеделски имоти, а именно: писмо от 02.04.2014 г. от кмета на [населено място], Заповед № 02/ 26.02.2007 г. на кмета на [населено място], писмо от 07.04.2014 г. от Областна дирекция по безопасност на храните- [населено място] и Справка за животни в обект по категории № 266161/ 26.12.2011 г. на Българска агенция по безопасност на храните. На това основание се моли влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд да бъде отменено, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по молбата за отмяна- [фирма] е депозирал по реда на чл.306, ал.3 ГПК писмен отговор, с който оспорва същата като основаваща се на доказателства, които не са „нови” по смисъла на чл.303, ал.-1, т.1 ГПК, доколкото молителят е могъл да се снабди с тях при разглеждане на делото. Върховният касационен съд, след като прецени представените от молителите писмени доказателства и взе предвид данните по делото, намира молбата за отмяна за НЕОСНОВАТЕЛНА. С влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска в настоящото производство, са отхвърлени предявените от З. „Т.- 94”- [населено място] против З. „Т.- 94”- [населено място] обективно кумулативно съединени искове по чл.50 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като в решаващите си мотиви съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснования извод за унищожаване на засятите от ищеца посеви с пшеница от животни, които към момента на увреждането са били собственост или са се намирали под надзора на ответника. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките на чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на така постановеното съдебно решение. По смисъла на посочената разпоредба основание за отмяна е налице, когато се открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новооткрито писмено доказателство по смисъла на процесуалния закон е това, което е съществувало преди постановяване на решението, но страната не е могла да го представи въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Ако страната е знаела за съществуването на документа, подкрепящ твърдените от нея факти, но се е отнесла небрежно към своите задължения да упражнява добросъвестно предоставените й процесуални права, както я задължава чл.3 ГПК /отм./, и не е положила дължимата грижа да издири и представи документа, представеният след приключване на делото документ в подкрепа на искането за отмяна на решението няма да бъде новооткрит по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК /ТР № 138/01.12.1967 г., гр.дело № 106/67 г., ОСГК/. В конкретния случай молителят не установява извинителни причини, поради които не е ангажирал представените нови доказателства преди приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Информацията, обективирана в ангажираните справки, респ.заповедта на кмета на [населено място] от 26.02.2007 г., са достъпни и на разположение на всеки, който желае да се ползва от тях. Не може и да се приеме, че в случая е налице извинителна причина за проявеното от молителя процесуално бездействие при доказване на изгодните за него факти в процеса поради неизпълнение на задължението на съда да му даде съответни указания по реда на чл.146, ал.2 ГПК. Такива указания са били дадени от първоинстанционния съд с доклада в първото по делото заседание, проведено на 13.12.2012 г., като в същото заседание на ищеца е била предоставена възможността да ангажира гласни доказателства чрез довеждане на двама свидетели, които да установят, че животните, които са навлезли в процесните посеви, принадлежат на ответника. В. съд не е дължал на страните даване на нови указания по реда на чл.146 ГПК, доколкото нито въззивната жалба е съдържала обосновано оплакване за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото, нито дадените от първоинстанционния съд указания относно подлежащите на доказване факти са били неточни поради възприета неправилна квалификация на предявените за разглеждане искове /т.2 от ТР № 1/ 09.12.2013 г. по т.д.№ 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/. В крайна сметка това, че ищцовата страна не е успяла да проведе пълно доказване на правнорелевантен факт, чието доказване съгласно чл.154, ал.1 ГПК е в нейна тежест, поради което въззивният съд е приел, че фактическият състав на обективната отговорност по чл.50 ЗЗД, не е налице, по никакъв начин не обосновава възможността посредством проявена след приключване на делото процесуална активност от страната, в чиято вреда е постановено съдебното решение, да се предизвика неговата отмяна чрез представяне на доказателства, които са могли да бъдат ангажирани своевременно до края на съдебното дирене пред въззивната инстанция. Предвид гореизложеното, молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Независимо от изхода на производството, в полза на ответника не следва да бъдат присъждани разноски предвид липсата на доказателства за извършени такива. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл.303, ал.1, т.1 ГПК на З. „Т.- 94”- [населено място] за отмяна на влязлото в сила Решение № 1014/ 12.11.2013 г. по в.гр.д.№ 1425/13 г. на Варненския окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.