3 Р Е Ш Е Н И Е № 662 София, 14.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при участието на секретаря Райна Пенкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова дело № 1565/2009 година Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. и К. П. К. от[населено място] чрез адв. В. В. от САК срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд от 1.VІІ.2009 г. по гр.д.№ 21/2009 г., с което е отменено решението на Софийския градски съд от 22.ІV.2008 г. постановено по гр.д.№ 04277/2006 г. и е уважен изцяло предявения срещу тях иск на А. Е. П. в качеството й на майка и законен представител на малолетния Г. Н. П. за сумата 10100 лв обезщетение за неимуществени вреди от травматично увреждане, причинено на 28.ІХ.2006 г. от сина на ответниците Б. К. К., заедно със законната лихва от 28.ІХ.2006 г. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В отговора си по чл. 287 от ГПК законната представителка на малолетния увреден Г. Н. П. – майка му А. Е. П. поддържа, че касационната жалба е недопустима, евентуално – неоснователна. С определение № 767/5.VІІ.2010 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. по настоящото дело е допуснал касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправните въпроси за необходимостта да се обсъждат доказателствата по делото в тяхната цялост, включително и доводите на страните. Необсъдените доводи касаят игнорираният установен факт, че детето на ответниците е било по време на увреждането под надзора на учителите в занималнята, т.е. следвало е да се приеме, че за действията на детето отговарят лицата, под чийто надзор е било то по това време. На второ място, игнорирано е обстоятелството, че майката на увреденото дете, присъствала при самия инцидент, не е упражнила родителски надзор, който да предотврати нараняването на собственото й дете и така е допринесъл за настъпването на вредата. Като материалноправни въпроси, по които се е произнесъл Софийския апелативен съд в противоречие с установената съдебна практика, са за съотношението между отговорностите по чл. 47 ал.2 от ЗЗД и чл. 48 ал.3 от ЗЗД, както и евентуално за наличие на съпричиняване на резултата от страна на ищцата в качеството й на майка на увреденото дете поради неупражнения от нейна страна родителски контрол. Обжалването е допуснато при наличие на предпоставките за допускането му по чл. 280 ал.1 т.1 и 2 от ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. От фактическа страна е изяснено по делото, че малолетния Г. П. на 8 години е пострадал при игра на 28.ІХ.2006 г. в парк “О.”, като травмата му е причинена от 10 годишния син на ответниците Каменови – Б.. Г. е бил доведен в парка от своята майка А. П., придружен и от по-малкото си братче, а Б. е участвал в организирана игра на “боулинг” с децата, посещаващи занималня “Д.”. Майката на пострадалото дете е дала съгласие за включването му в играта на децата от занималнята, дори е искала да приемат и по-малкото й дете, но децата от занималнята се противопоставили, защото то е все още малко за тази игра. Децата от занималнята са били под надзора на една от учителките Н. Б., която обикаляла групите свои възпитаници последователно, включително и децата, играещи на боулинг с камъни на пързалката. Безспорно е, че детската игра е била без агресия, при спазване на правила, които самите деца са си съставили, но при нея се е случил неволния инцидент с нараняване на детето Г. вследствие изпуснат от Б. камък, който е ударил намиращия се в края на пързалката Г.. От показанията на свид. Л. Н., управител на частната занималня “Д.” се установява, че сина на ответниците Б. е посещавал тази занималня четири години – от първи до четвърти клас, а увреждането е станало в последната година – в четвърти глас на обучението му. Изяснява се от тази свидетелка, че тя и колежката й Б. организират подготовката за следващия учебен ден на децата с писане на домашни, като поемат своите възпитаници още от момента на приключване на училищните занимания и нахранването им в стола, а след подготовката за следващия ден, децата организирано посещават близкия парк, в който играят и се забавляват по свой избор, но под контрола на преподавател от занималнята – в случая Н. Б.. От това следва извод, че се касае до упражняване на ежедневен надзор от страна на учителите в занималнята в периода, за който са поели задължения спрямо родителите, в който е настъпило и увреждането на детето Г.. Според свидетелката Н. нейния възпитаник Б. е будно, интелигентно дете, в никой случай не е побойник, а е склонен да помага, при нужда никога не би отказал помощ. Т.е. очевидно проявата, от която е пострадал малолетния Г., не се дължи на лошо възпитание от страна на родителите, нито е по хулигански подбуди, а е случаен резултат от детска игра, без умисъл и намерение за навреждане на другото дете. Дали детската игра с пускане на по-големи камъни под наклон върху пързалката, в резултат на което да се уцелят наредени в края на пързалката по-малки камъни, крие опасност за децата, участващи в нея, е следвало да се прецени от възпитателя от занималнята и от родителя на пострадалото дете Г., който е присъствал непосредствено при тази игра, но не и от ответниците – родители на Б.. В периода на неговото пребиваване в занималнята, както и при контролираните от възпитателите игри, за неговите действия отговарят лицата, под чийто надзор е той, а не и родителите, съгласно чл. 47 ал.2 от ЗЗД, при положение, че не се касае до лошо възпитание на малолетното им дете. Обосноваването на отговорността на ответниците по чл. 48 ал.1 от ЗЗД като родители на Б. е за неизпълнение на задълженията по възпитанието и контрола на сина им, който “не бил научен от родителите си да не борави с камъни, криещи опасност при неправилна манипулация с тях и на неподходящо място, както за неговото здраве, така и за здравето на околните” е извършено от състава на Софийския апелативен съд при отсъствие на задълбочена преценка на фактите по делото и на произтичащите от тях задължения за обезвреда при непозволено увреждане. Като не е съобразил посочените обстоятелства, въззивният съд е постановил необоснован от фактическа страна съдебен акт. Неправилните фактически изводи са довели и до незаконосъобразно уважаване на претенцията срещу ответниците на основание чл. 48 ал.1 от ЗЗД. В периода, в който родителите са предоставили грижите и надзора върху сина си на занималнята, те не отговарят за неговите увреждащи действия на основание чл. 48 ал.3 от ЗЗД. При решаването на спора С. апелативен съд не е взел предвид, че с неупражнения си родителски контрол върху увреденото дете, самата ищца в качеството на майка и законен представител е допринесла за настъпването им, което е обуславяло намаляване на обезщетението съгласно чл. 51 ал.2 от ЗЗД. Този извод макар и да няма значение за крайния изход на спора, тъй като от изложеното по-горе следва на основание чл. 48 ал.3 от ЗЗД освобождаването изцяло от отговорност на ответниците Каменови за обезщетяване на увреждането на пострадалия Г., се излага от състава на ВКС с оглед втория материалноправен въпрос, по който е допуснато касационното обжалване за наличие на съпричиняване на резултата от бездействието на майката. Допуснатите нарушения по чл. 281 т.3 от ГПК от Софийския апелативен съд – необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и незаконосъобразност при пререшаване на спора с уважаване на предявената претенция срещу жалбоподателите Каменови, обуславят необходимостта от отмяна на обжалваното решение и съгласно чл. 293 ал.2 от ГПК пререшаване на спора с отхвърляне на претенцията на законната представителка на малолетния Г. П. срещу тях. При този изход на спора на жалбоподателите следва да се присъдят направените разноски от тях за всички инстанции, както и да се освободи внесената сума по чл. 282 ал.2 от ГПК като обезпечение в размер на 10 100 лв по сметка на ВКС с вносната бележка от 19.ХІ.2009 г. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 807 от 1.VІІ.2009 г. на Софийския апелативен съд, ГК, ІІ състав по гр.д.№ 21/2009 г. изцяло и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска на А. Е. П. от[населено място], ул. О. № 81 А като майка и законна представителка на малолетния Г. Н. П. срещу К. П. К. и Т. К. К., двамата от[населено място] кв. Д. ул. 305 № 5 за сумата 10 100 лв за причинените неимуществени вреди на малолетния Г. от увреждането на 28.ІХ.2006 г. на петия пръст на лявата му ръка, заедно със законната лихва върху сумата начиная от 29.ІХ.2006 г.,като неоснователен. ОСЪЖДА А. Е. П. да заплати на К. П. К. и Т. К. К. направените разноски по делото за всички инстанции в размер на 1852.50 лв общо на двамата. Да се преведе от банковата сметка на ВКС внесената с преводно нареждане/ вносна бележка на Ю. И Еф Д. – България сума от 10 100 лв обезпечение по чл. 282 ал.2 от ГПК от Т. К. К. по посочена от вносителката банкова сметка. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: