Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * недопустим съдебен акт * очевидна фактическа грешка * запис на заповед * нередовност на исковата молба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 131
гр. София, 18.07.2018 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

При секретаря Силвиана Шишкова като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №2081 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. Е. Николова срещу решение №208 от 11.05.2017г. по в.гр.д.№384/2016г. на Смоленски окръжен съд. С него е потвърдено решение №166/25.04.2016г. постановено по гр.д.№556/2015г. по описа на Смоленски районен съд, с което е отхвърлен искът с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК вр. с чл. 417 т.9 от ГПК предявен от Р. Е. Николова срещу И. Ц. М. за установяване съществуването на вземане в размер на 15 000 долара, по запис на заповед от 25.02.2005г. с падеж на 14.08.2012г., за което по реда на чл. 417 т.9 от ГПК по ч.гр.д. № 12734/2014г. по описа на Софийски районен съд, в полза на Р. Е. Николова е издадена заповед за незабавно изпълнение от 02.06.2014г.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради противоречие със закона, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради явна необоснованост. Жалбоподателката твърди, че съдът неправилно е игнорирал представения в заповедното производство и приобщен в хода на първоинстанционното производство запис на заповед, в който ясно е отразено, че не е с дата на издаване 25.02.2005г., а е издаден на 14.08.2008г. Поддържа, че съдът не е взел предвид и влязлото в сила определение от 04.08.2016г. по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по същото дело заповед за изпълнение, като е постановено в диспозитива на заповедта да се чете дата на издаване на записа на заповед 14.08.2008г., вместо погрешно посочената дата 25.02.2005г. Поддържа, че от представянето на това определение като нововъзникнало писмено доказателство за съда е възникнало задължение да обездвижи исковата молба, като укаже на ищеца, че следва да отстрани съществуващото противоречие между исковата молба и поправената заповед за изпълнение.
Ответницата И. Ц. М. поддържа, че касационната жалба е недопустима, съответно неоснователна. Поддържа, че определение от 04.08.2016г. по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по същото дело заповед за изпълнение, е недопустим съдебен акт, а това влече недопустимост и на постановеното в исковия процес решение. Поддържа, че в случая са неприложими разясненията в т.2б изр. второ от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, доколкото те касаят хипотези, при които в заявлението не са подробно посочени обстоятелствата, от които произтича вземането. Поддържа, че в настоящата хипотеза заявителят категорично поне на две места в заявлението по чл.417 от ГПК и в исковата молба е посочил дата на издаване на записа на заповед – 25.02.2005г., тоест заявителят е посочил конкретен документ, а е представил различен документ със заявлението си.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290 ал.2 от ГПК приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Неоснователни са твърденията на ответницата по касация, че касационната жалба е просрочена. Решението на Смоленски окръжен съд е връчено на Р. Е. Николова на 31.05.2017г., а касационната жалба е подадена на 30.06.2017г., в едномесечния срок по чл.283 от ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, е издадена заповед за изпълнение за вземане по запис на заповед от 25.02.2005г., а по делото е представен запис на заповед, издаден на 14.08.2008г. Поради това е приел, че заповедта е издадена за документ, който не е представен в заповедното производство и въобще не съществува, поради което е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че представеното определение от 04.08.2016г. по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по същото дело заповед за изпълнение, не променя тези изводи, доколкото в заявлението и в исковата молба е посочено, че се претендира вземане въз основа на запис на заповед от 25.02.2005г.
С определение №49/05.02.2018г. по настоящото дело на основание чл.288 от ГПК и с оглед служебното задължение на ВКС да се произнесе по допустимостта на обжалваното въззивно решение, съгласно т.1 от ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, решението на Смоленски окръжен съд е допуснато до касационен контрол.
Съгласно задължителните разяснения в ТР №4/2013г. от 18 юни 2014г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК се определя от правните твърдения на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.
От събраните по делото доказателства се установява, че ищцата е подала по ч.гр.д.№12734/2014г. на Софийския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, за който в заявлението е посочено, че представлява запис на заповед издаден на 25.02.2005г. от И. Ц. А. за сумата от 60127,42 долара с падеж на 14.08.2012г. и поемател Р. Е. Николова. Видно от приложения по делото запис на заповед, същият е издаден на 14.08.2008г., а не на 25.02.2005г. Сумата, за която е издаден записът е 60 127,42 щатски долара, тъй като след цифрите е поставен символът „$”, с който се обозначава щатският долар. В заявлението и в заповедта за изпълнение, както и в исковата молба, с която е предявен искът за установяване на вземането не е посочено, че валутата е щатски долар. На 02.06.2014г. е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено на И. Ц. А. да заплати на кредитора Р. Е. Николова сумата от 15 000 долара, главница по запис на заповед от 25.02.205г. с падеж 14.08.2012г., ведно със законната лихва за периода от 11.03.2014г. до изплащане на вземането и сумата 2430 лева, разноски по делото. На 23.07.2014г. длъжникът И. Ц. М. е подала в срок възражение срещу заповедта, в което е посочила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение поради плащане на същото.
В исковата молба, с която е предявила в указания й срок иска по чл.422 от ГПК касационната жалбоподателка Р. Е. Николова, е поискала да бъде установено съществуването на вземането такова, каквото е присъдено със заповед за незабавно изпълнение 02.06.2014г., издадена по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав. В хода на производството обаче, с влязло в сила определение от 04.08.2016г. по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по същото дело заповед за изпълнение, като е постановено в диспозитива на заповедта да се чете дата на издаване на записа на заповед 14.08.2008г., вместо погрешно посочената дата 25.02.205г.
Неоснователни са твърденията на ответницата по касация И. Ц. М., че определението за поправка на явна фактическа грешка е недопустим съдебен акт. Съгласно т.7 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разпоредбите на чл.247, чл.250 и чл.251 от ГПК намират на общо основание приложение в заповедното производство. Настоящият състав не споделя и доводите на ответницата, че с извършената поправка на явна фактическа грешка е подменена изразената от съда воля. В хипотезата на чл.417 от ГПК представеният към заявлението документ съставлява не просто доказателство, а неразделна част от подаденото заявление. Поради това издавайки заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК въззивният съд признава за съществуващо и подлежащо на изпълнение вземането по представения със заявлението документ. В тази връзка са и задължителните разяснения в т.2б изр. второ от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които в хипотезата на чл.417 от ГПК, при която съдът се произнася въз основа на представен от заявителя документ, е допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на този документ, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението, въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта е наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено именно от документа. Поради това в случая издавайки заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК, съдът в заповедното производство по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о., 43 състав, е признал за съществуващо вземането именно по представения по делото запис на заповед, независимо,че в заявлението е допусната фактическа грешка в датата на документа и в заповедта тази грешка е възпроизведена. Поради това съдът с определение от 04.08.2016г. по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в издадената по същото дело заповед за изпълнение, като е отразил в диспозитива на заповедта правилната дата на издаване на представения запис на заповед, а именно 14.08.2008г. Основание за допускане на поправка на явна фактическа грешка в случая е налице и поради факта, че в издадената на 02.06.2014г. заповед за изпълнение е посочена очевидно погрешна дата на издаване на записа на заповед - 25.02.205г., която е различна и от посочената в заявлението, тоест издадената заповед за изпълнение безспорно съдържа фактическа грешка.
Отказвайки да съобрази поправката на издадената по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, заповед за изпълнение, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Искът по чл.422 от ГПК се явява средство за защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора. Една от предпоставките за неговата допустимост е съответствието между заявеното и признато в заповедното производство вземане и предмета на делото, очертан с обстоятелствената част и петитума на исковата молба. При предявяването му по реда на чл.422 от ГПК ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл.417 от ГПК. Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство.
Поради това допуснатата поправка на заповедта за изпълнение е следвало да бъде съобразена от въззивния съд, който във всеки етап на съдебното производство е длъжен да следи за допустимостта на предявения иск. Въззивният съд е следвало да даде възможност на ищцата да приведе исковата молба в съответствие с поправената заповед за изпълнение, като при евентуално неизпълнение на указанията му, е следвало да прекрати производството. Като е разгледал положителния установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК във вр.чл.415 от ГПК, без да вземе предвид специфичния предмет на исковото производство, което е своеобразно продължение на заповедното – установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземането – предмет на издадената заповед за изпълнение, както и да съобрази, че е налице недопустимо несъответствие между текста на издадената заповед за незабавно изпълнение и петитума на исковата молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение по нередовна искова молба.
По изложените съображения решението на Смоленския окръжен съд се явява недопустимо, поради което следва да бъде обезсилено на основание чл. 293, ал. 4, вр. чл. 270 от ГПК. Съгласно разясненията в т.5 ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, в посочената хипотеза на нередовност намира приложение ТР №1/2001г. от 17.07.2001г. по гр. д. № 1/2001г., на ОСГК на ВКС, което не е изгубило сила. Поради това делото следва да бъде върнато на въззивния съд за предприемане действия по отстраняване на нередовността на исковата молба, изразяваща се в несъответствие с издадената по ч. гр. д. №12734/2014г. на СРС, І г.о, 43 състав, заповед за изпълнение.
При новото разглеждане на делото въззивната инстанция дължи произнасяне и по отговорността за разноските в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение №208 от 11.05.2017г. по в.гр.д.№384/2016г. на Смоленски окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Смоленски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.