Р Е Ш Е Н И Е № 35 Гр. София, 11.02.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 2146 по описа за 2012 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. В. В. с искане за отмяна на присъда № 73 от 22.06.2012 г. по н.о.х.д. № 31/ 2012 г. на Габровски окръжен съд, на решение № 230 от 04.10.2012 год. по в.н.о.х.д. № 224/ 2012 год. на Великотърновски апелативен съд и и връщане на делото за ново разглеждане. Претендират се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Жалбоподателят обосновава нарушеното си право на защита с действията на първоинстанционния съд да разгледа делото въпреки заявения отказ от служебен защитник и искане за представителство от упълномощен защитник. Излага още, че в нарушение на процесуалните правила са били прочетени показанията от досъдебното производство на свидетел, който се е възползвал от правото по чл. 119 от НПК пред районния съд. В съдебно заседание служебният защитник на подсъдимия Г. В. В. (адв. Р. К.) поддържа жалбата и изложените в нея искания и доводи. Подсъдимият М. К. М. не взема становище пред касационната инстанция. Неговият служебен защитник (адв. Л. Б.) предлага да бъдат удовлетворени исканията на другия съпроцесник и жалбоподател. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като не са допуснати нарушения на процесуалните права на жалбоподателя и на процедурните изисквания. Гражданският ищец К. Р. Л. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на въззивната инстанция да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 230 от 04.10.2012 год. по в.н.о.х.д. № 224/ 2012 год. Великотърновският апелативен съд потвърдил присъда № 73 от 22.06.2012 г. по н.о.х.д. № 31/ 2012 г. на Габровски окръжен съд, с която подсъдимите Г. В. В. и М. К. М. били признати за виновни в това, че на 05.12.2011 г. в гр.С., [улица], № 3, от апартамент № 4, при условията на повторност в немаловажен случай и след предварителен сговор помежду им отнели чужди движими вещи на обща стойност 183.40 лева, от владението на К. Р. Л., без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят, поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 28 от НК и чл. 54 от НК им наложил наказания от една година лишаване от свобода. Подсъдимият В. бил признат за виновен и в това, че в периода от 19.24 ч. на 05.12.2011 г. до 04.58 ч. на 06.12.2011 г. в гр.С., при условията на продължавано престъпление използвал платежен инструмент – дебитна карта на К. Р. Л., издадена от [фирма], гр.С., без съгласието на титуляра на сметката, като усвоил парична сума в размер на 2200 лева от различни банкови устройства, поради което и на основание чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на три хиляди лева. Подсъдимият М. К. М. бил оправдан по повдигнатото му обвинение за съучастие с подсъдимия В. в престъпление по чл. 249, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК. Съдът определил на подсъдимия В., на основание чл. 23 от НК, общо най-тежко наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което да се изпълни при първоначален общ режим в затвор от открит тип. Към това наказание присъединил кумулативната санкция глоба. На основание чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК на подсъдимия М. К. М. било наложено едно общо наказание от една година лишаване от свобода, измежду определеното му по делото и наложеното с присъда на друг съд, за което бил определен първоначален строг режим за изтърпяване в затвор от закрит тип. Подсъдимите били осъдени да заплатят на гражданския ищец К. Р. Л. обезщетение за претърпени имуществени вреди от кражбата в размер на 149.40 лева, а подсъдимият В. самостоятелно бил осъден да й заплати сумата от 2 200 лева имуществени вреди от непозволено извършените банкови транзакции чрез нейната дебитна банкова карта. Присъдени били и законните лихви върху обезщетенията, както и разноските по делото. Извършено било разпореждане и с веществените доказателства, приобщени в процеса. Твърдението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения е неоснователно. Подсъдимият има право във всеки момент да се откаже от участието на защитник, освен в предвидените в чл. 96, ал. 1 от НПК случаи. Когато в съдебно заседание участва служебен защитник, подсъдимият има право да поиска продължаване на производството с друг защитник, лично избран и упълномощен от него, като съдът е длъжен да му осигури упражняването на тази възможност, включително и да отложи производството по делото. Процесуална гаранция за упражняването на това право е въведена в чл. 96, ал. 2 от НПК. Срокът на отлагане трябва да бъде достатъчен (по преценката на съда), за да се осигури упълномощаването на договорения защитник, подготовката му по обвинението и явяването му в съдебното заседание. Извършването на процесуални действия по събиране и проверка на доказателствата, изслушване на устните прения и постановяването на актове по същество на делото при незачитане на това искане на подсъдимия води до съществено нарушение на правото на защита по чл. 15, ал. 1 – 3 от НПК. Настоящият случай не е такъв. Подсъдимият В. е бил подпомаган от служебен защитник, назначен още в хода на досъдебното производство. В съдебно заседание на 26.03.2012 г. служебният защитник (адв. Д.) е присъствал, но подсъдимият направил искане да му се предостави възможност да си наеме адвокат по делото, което не е могъл да стори по-рано, поради финансови затруднения. Декларирал пред съда, че до края на същия месец щял да ангажира договорен защитник. Първоначално, окръжният съд пренебрегнал това искане и дал ход на делото, като снел самоличността на двамата подсъдими, но разяснявайки процесуалните им права касаторът Г. В. поискал разглеждане на делото по общия ред и заседанието било отложено за друга дата. На 27.04.2012 г. подсъдимият се явил с упълномощен защитник (адв. Ц.), не направил искане за провеждане на някоя от диференцираните процедури и съдът снел самоличността на подсъдимите, на пострадалата свидетелка, на експерта и дал начало на съдебното следствие. Така описаните процесуални действия не са довели до нарушаване на правото на защита на подсъдимия В.. Разглеждането на обвинението пред Габровския окръжен съд е започнало на 27.04.2012 г., когато подсъдимият е участвал с упълномощен защитник по свой избор. С отлагане на делото за друга дата нему е била предоставена възможност да бъде представляван от предпочитан защитник. В предходното съдебно заседание, когато подсъд. В. е направил своето искане за замяна на защитника, процесуални действия по същество на обвинението не били извършени, а само такива по администриране на делото. Ето защо, всички значими съдопроизводствени действия били осъществени при охраняване на процесуалните права на подсъдимия, включително и упражняването на правото на защита от адвокат по личен избор. Неоснователно е и твърдението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение с прочитане показанията на свидетел, който се възползвал от правото по чл. 119 от НПК. Възражението вече е било предмет на въззивна проверка и анализ. Съдебните изводи в решението на Великотърновския апелативен съд са правилни. Първоинстанционният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила по чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК, като е прочел показанията на свидетелката А. С. Г. от досъдебното производство, непосредствено след нейния отказ в съдебно заседание на 22.06.2012 г., поради фактическо й съжителство с подсъд. В.. Съдът неправилно е изтълкувал разпоредбата на чл. 281, ал. 1, т. 2, пр. 1 от НПК и вложеното в нея основание: „свидетелят отказва да даде показания“. Това правило се прилага в случаите, когато явило се за разпит лице не желае да изкаже възприетите от него събития от значение за делото. Нормата се прилага спрямо лица, имащи качеството на свидетел, но не и спрямо лицата, възползвали се от правото по чл. 119 от НК, тъй като те вече нямат това качество. Недопустимо е съдът да приобщава към доказателствения обем показания на лице, изрично позоваващо се на процесуалното си право по чл. 119 от НПК, включително и чрез прочитане на дадени от него по-рано показания, когато то не се е възползвало от законовото си право или основанията за възникване на това право са настъпили след това. Допуснатото от Габровския окръжен съд нарушение е било отстранено от въззивната инстанция. Осъществявайки своите правомощия отново да обсъди събраните по делото факти и обстоятелства и да извърши собствен доказателствен анализ, Великотърновският апелативен съд изключил прочетените показания на А. С. Г. като доказателствено средство. По този начин заличил същественият характер на нарушението, допуснато от първата инстанция. Въззивният съд констатирал и други нарушения на закона, свързани с режима на изпълнение на лишаването от свобода от подсъд. В. и вида на пенитенциарното заведение, които поради липса на протест не могъл да отстрани. Посочените в касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК не са проявени по делото. Исканията на касатора за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане са неоснователни и не подлежат на удовлетворяване. Обжалваният въззивен съдебен акт като правилен и законосъобразен следва да бъде потвърден. Върховният касационен съд, по изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 230 от 04.10.2012 год. по в.н.о.х.д. № 224/ 2012 год. на Великотърновски апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.