8 Р Е Ш Е Н И Е № 242 гр. София, 02.12.2014 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Р.Иванова . изслуша докладваното от съдията Е.Томов гр.д 782/2014г Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на на [фирма] срещу решение №2349 от 14.11.2013г по гр.дело № 2480/2013г. на Варненски окръжен съд , с което е потвърдено решение от 28.05.2013г по гр.д. № 15885/2012г на Варненски районен съд Прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата В. Х. С. на основание чл. 328 ал.1 т.2 ,предл. първо от КТ е отменено като незаконосъобразно с възстановяване на работа и присъждане на обезщетение . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и при оценката на събраните доказателства,необосновано. След като е установено , че в новото щатно разписание вече не съществува длъжността , от която ищцата е била съкратена а нейната трудова функция е била разпределена между други служители на дружеството , въззивният съд незаконосъобразно и необосновано е приел ,че това трябва да се извърши само с длъжностни характеристики Разбирането на съдилищата не е съобразено с разпоредбата на чл. 120 КТ и необосновано е довело до извод ,че в този случай съкращението е фиктивно и че е следвало да се извърши подбор . Постъпила е и касационна жалба от В. Х. С., само в частта за разноските . Постъпил е и отговор от нея , с който се оспорва касационната жалба на работодателя. Неосновелно касаторът изтъква съображения, почерпани от института производствена необходимост. Липсата на доказателства за реално разпределение на трудовите функции , които след уволнението на ищцата на практика са поети от една останала на работа служителка , като работата на последната е била преразпределена, сочат на фиктивност на съкращението.Излага своите поддържани в производството съображения за незаконосъобразност на уволнението. Претендира разноски . С определение №598 от 07.05.2014г на ВКС ІІІ г.о касационната жалба е допусната до разглеждане по въпроса следва ли да бъде извършван подбор между работници и служители с различни функции ,или само между тези със сходни или еднакви функции. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК дават решаващите съображения на въззивния съд , че когато при съкращение на сочена като единствена щатна длъжност не може да се стигне до безпротиворечив извод как между служителите в дружеството са били разпределени задълженията на съкратената служителка и ако това не се установи посредством нови длъжностни характеристики,подбор е бил задължителен. Въззивният съд е възприел довода ,че когато трудовите функции на служител , съкратен като заемащ единствена щатна длъжност , след това са били прехвърлени върху един или няколко служители , а не заличени , работодателят е следвало задължително да извърши подбор при който да бъдат включени тези служители, на които ще се разпределят функциите. В отговор на поставения правен въпрос , Върховен касационен съд , ІІІ г.о намира следното : Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с установената практика на ВКС по въпроса задължителен ли е подбора при премахване на единствена щатна длъжност , когато трудовите й функции не отпадат , а се разпределят за изпълнение между други длъжности (реш. № 139 от 2010г по гр.д № 183/2009г ІV г.о, реш. № 238 от 2012г по гр.д №1458/2010 ІV г.о, реш. №282 от 2011г по гр.д №110/2010 ІV г.о ), като допълнителна работа включително . До изтъкнатото противоречие се стигнало поради неправлното разбиране на въззивния съд към кой момент идентичността , различието или сходството на трудовите функции при различни по наименование длъжности е от решаващо значение за законосъобразното позоваване на основанието по чл. 328 ал.1 т.2 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение ,без да се извършва подбор. Въззивното решение е допуснато до касационно по този въпрос , както е конкретно формулиран, на него също е даден отговор практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК , предвид решение №282 от 2011г по гр.д №110/2010 ІV г.о и реш №75 от 2012г по гр.д № 924/2011г ІІІ г.о. Според установената практика на ВКС задължението на работодателя да извърши подбор при съкращение се свързва не с начина на последващо разпределение на работата в обема на трудовата функция , която се запазва , а когато въпреки разликата в наименованието , при уволнението на служителя е имало и други длъжности по щат , идентични със съкратената като съдържание на трудовата функция. Критериите за еднородност при длъжности са указани в практиката на ВКС съгласно решение №625 от 2010г по гр.д № 1773/2009г І.г.о ,реш. № 752 от 13.12.2010г по гр.д № 1095/2009г ІV г.о , реш.№ 282 от 2011г по гр.д № 110/2010г ІV г.о и реш. №7 от 2011г по гр.д № 954/2009г ІV г.о на ВКС . Последващо и предприето след съкращението на щата и с оглед на него разпределяне на трудовите функции на закритата длъжност , няма отношение към проверката дали същата е била идентична с други длъжности към момента , в който е упражнено правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение , съответно не може да обоснове извод, че подборът е бил задължителен .По въпроса за реалния характер на съкращението, засягащо единствена щатна длъжност , Върховен касационен съд изтъква на първо място разрешението в трайната си практика ,според което решаващ признак за законосъобразността на уволнението по този ред е обстоятелството дали трудовата функция е престанала да бъде съдържание на отделна щатна длъжност по новото щатно разписание . Не е задължително условие трудовата функция да е отпаднала при дейността на работодателя , временно или трайно. Когато трудовата функция на съкратената длъжност , преди възложена само на един служител и изпълнявана от него , с оглед съкращението е била разпределена от работодателя със заповед на други няколко служители , които дотогава не са я изпълнявали като длъжностно задължение , основанието по чл. 328 ал.1т.2 предл. второ КТ е налице .Установяването на конкретния начин на разпределение не свидетелства за задължение да се извърши подбор , нито е необходимо да се докажат изготвени в тази връзка нови длъжностни характеристики, или допълнителни споразумения към трудовите договори със служителите за да се приеме, че съкращението има реален характер . При този отговор на въпроса , касационната жалба е основателна . Оспорваното с иска съкращение на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ е за длъжността „мениджър човешки ресурси”, която е била единствена по щат при работодателя и заемана от ищцата С. по трудов договор и допълнително споразумение към него . По трудова функция длъжността е обемала служебни задължения в сферата на Т. , изпълнявани само от нея , както безпротиворечиво се установява . След съкращението тези трудови функции са престанали да бъдат съдържание на отделна длъжност , съгласно утвърдено ново щатно разписание .Поради това и във връзка с реорганизацията на работата , свързана с човешките ресурси , управителят на дружеството с изрична заповед е възложил на конкретни служители, заемащи по щат други длъжности и изпълняващи друга работа (управител , гл. касиер, , мениджър-контролинг , обслужване клиенти ,технически сътрудник , счетоводител и пр. ) , отделни задължения , като в останалия си обем „ по всички останали други въпроси” работата е била възложена на един от посочените служители Конкретни обстоятелства как реално са били разпределени трудовите функции на ищцата след нейното уволнение се установяват от показанията на изслушаните свидетели , които са непротиворечиви в това ,че трудовите функции са били разпределени в пълния им обем. Според ответника по иска , разпределението е съгласно представена заповед на управителя на дружеството на посочените в нея служители поели задължения и отговорности които те не са изпълнявали и имали дотогава. Според тезата на ищцата , подкрепена от показанията на свидетел, всичката работа е била поета от служителката И. Б. , която също не е изпълнявала идентична или сходна с тази на ищцата работата към момента на съкращението, а по- рано. Съгласно т.6 заповедта, на същата е възложено само оформянето на документите във връзка освобождаване и назначаване на служители.Въззивният съд е приел уволнението за незаконосъобразно поради това , че не може да се стигне до безпротиворечив извод как е разпределена работата на съкратената служителка , тъй като със заповед не може да се установява действителна промяна в обема трудови задължения , съответно е препратил към мотивите на първоинстанционния съд , който за да уважи иска се е позовал на липсата на изготвени длъжностни характеристики на служителите с оглед изтъкнатото разпределение на работата . Решението е незаконоъсобразно , тъй като не е приложена относима към спорните правоотношения норма , а е приложен закон спрямо правоотношения извън предмета на спора, правоотношения от чието законосъобразно развитие не зависи изходът му. Решението е и необосновано. Неправилно е в този случай разпределението на работата на съкратената служителка да се възприема за нереално , в следствие на което и поради начина на разпределение да се направи извод, че съкращението няма реален характер. Неправилно е да се ревизира законосъобразността при прекратената трудово-правната връзка на основание чл. 328 ал.1т.2 КТ поради инцидентната преценка на съда , че не е доказано последващо правомерно разпределение на работата според изисквания на трудовото законодателство ,които изисквания нямат отношение към материалните предпоставки за упражняване на спорното правото. Като е мотивирал отмяната на уволнението по този начин , Варненски окръжен съд е постановил решение , което следва да се отмени и настоящата инстанция по същество да направи съответните на закона и фактите по делото правни изводи по предявения иск на основание чл. 344 ал.1 т.1 от КТ: същият е неоснователен и следва да се отхвърли. Съкращението е реално , трудовата функция на заеманата от ищцата длъжност е престанала да бъде съдържание на отделна длъжност по новото щатно разписание .Заеманата от С. длъжност е била и единствена при работодателя като съдържание на съответната трудова функция и в новото щатно разписание няма запазена , или създадена друга такава ,за същата трудова функция. Поради това работодателят не е бил длъжен да извърши подбор и е спазил закона , като е прекратил правоотношението на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ, без подбор . Възраженията на ищцата ,че съкращението не е реално се основават на твърдения , които не подкрепят подобен извод , но имат отношение към императива да не се злоупотребява с права. В тази насока нейните твърдения са недоказани . Нито от факта ,че една конкретна служителка е била настанена на работното място на ищцата, нито поради впечатленията на св.Г. че последната е обработвала документите му като Т. и личен състав след освобождаването на ищцата(именно това е било наредено в заповедта) , може да се заключи,че цялата работа на С. е била превъзложена на тази единствена служителка, по длъжност секретарка , освободена от старите си задължения. От показанията на св.Т. също не може да се направи този извод, а обратния. Следва да бъде отхвърлен и обусловеният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за времето , през което ищцата е останала без работа , в която част първоинстанционното решение е било обжалвано и потвърдено. Тъй като отменя решението на въззивния съд изцяло и постановява по същество друго , Върховен касационен съд не разглежда и жалбата на ищцата срещу въззивното решение в частта за разноските . С оглед изхода на делото , следва се уважи искането на касатора за определяне и присъждане на разноски, от които пред настоящата инстанция установени в размер на 854 лв, а заедно с останалите разноски на ответника , с оглед изхода на делото следва да му се присъдят общо 1804 лева Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №2349 от 14.11.2013г по гр.дело № 2480/2013г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Х. С., ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица], искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 ,т.2 и т.3 от КТ за признаване незаконно и отмяна на уволнение по Заповед РД №154 от 31.08.2012г на управителя на [фирма],ЕИК[ЕИК] прекратяване трудовото й правоотношение , за възстановявяне на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър човешки ресурси ” в [фирма] и за заплащане на обезщетение поради оставане без работа в размер на 10218 лв. за периода от 01.11.2012г до 01.05.2013г ОСЪЖДА В. Х. С. ЕГН [ЕГН] от [населено място] , [улица] да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 1804 лева разноски за всички инстанции Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: