Р Е Ш Е Н И Е № 40 гр. София, 11.04. 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Светла Димитрова Членове: Геника Михайлова Даниела Стоянова при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2004 по описа за 2017 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК и се разглежда по реда до влизане в сила на ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/ 27.10.2017 г. – арг. от § 74 от ПЗР на това изменение на Кодекса. До касационно обжалване е допуснато решение № 27/ 27.01.2017 г. по гр. д. № 460/ 2016 г. в частта, с която Пернишки окръжен съд, изменяйки решение № 411/ 28.04.2016 г. по гр. д. № 1136/ 2015 г. на Пернишки районен съд: · на основание чл. 59 ЗЗД е осъдил Т. В. Д. да заплати на Р. О. Р. сумата 2 960. 00 лв. – това, с което Т. Д. неоснователно се е обогатила поради извършените в същия период от Р. подобрения в един имот в [населено място], общ. Земен, обл. П., съсобствен между Т. Д. и трети лица, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 21 585. 00 лв. и · е разпределена отговорността за разноските по делото. Касационното обжалване е допуснато по материално-правния въпрос: Когато в съсобствен имот са извършени подобрения от държател-трето за съсобствеността лице и от един от съсобствениците, който лично е използвал имота в периода на неговото подобряване, възниква ли вземане от неоснователно обогатяване в полза на държателя и кой е длъжникът по него – само съсобственикът, който също е подобрявал имота или длъжници са и другите съсобственици, съразмерно на притежаваните идеални части? По повдигнатия въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при подобрения в съсобствен имот, извършени от държател и от съсобственик, в полза на държателя възниква парично притезание за неоснователно обогатяване за чужда сметка по чл. 59 ЗЗД. Размерът му е равен на по-малката сума между стойността на обедняването (разходите, които държателят е направил за строителството) и обогатяването (увеличената стойност на имота в резултат на вложените от държателя материали, средства и труд). Длъжник по него е всеки съсобственик, съразмерно на дела си в съсобствеността. Това, че по същото време подобрения в имота е извършвал и съсобственикът и само той от всички съсобственици си е служил с общата вещ, е от значение за вътрешните отношения на съсобствениците. Мотиви: Подобрение има, когато вложените материали, средства и труд са довели до увеличаване на стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги възниква вземане за стойност поради неоснователно обогатяване срещу собственика/ съсобственика, стига извършеното да не е в изпълнение на договорно задължение. Обяснението е в забраната за неоснователно обогатяване. Обективното ни материално право я провежда последователно. То предвижда вземане за връщане (за плащане) на това, с което притежателят на вещното право на собственост/ съсобственост се е обогатил, а подобрителят е обеднял, дори когато са изключени материално-правните предпоставки на всеки друг иск за защита на неоснователно разместените блага (чл. 59 ЗЗД). Когато държател е извършил подобрения в съсобствен имот без договорно основание, за него е изключен искът за реално изпълнение (за плащане на тяхната строителната стойност според уговореното). За него не възникват и исковете по чл. 72 – 74 ЗС. По тях кредитор е (съ)владелецът, а не държателят. За държателя, който е подобрявал наред със съсобственик на имота, са изключени и исковете по чл. 60 – 62 ЗЗД. Той е натоварен с извършената работа поне от един от носителите на интереса. Следователно такъв държател не разполага с друг иск за защита на неоснователно разместените блага, а е кредитор по субсидиарното вземане от чл. 59 ЗЗД. Негови длъжници са съсобствениците съразмерно на притежаваната от всеки идеална част от имота, а техните задължения към държателя са разделни (чл. 30, ал. 3 ЗС). От значение за вътрешните отношения между съсобствениците е това, че за строителството разходи е правил и един от тях, а в периода на подобряване само той от всичките си е служил с имота. Фактите са правопораждащи за други (различни) искове, с които съсобственикът разполага срещу останалите съсобственици (чл. 72 – 74 ЗС, чл. 60 – 62 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД), съответно за исковете на неползващите имота съсобственици срещу него (чл. 31, ал. 2 ЗС). За тях държателят-подобрител е трето лице. По касационните оплаквания в жалбата. Правилно въззивният съд е приел от фактическа страна, че в период на съжителство на страните на брачни начала през 2011 – 2013 г. те извършват подобрения в жилищния имот в [населено място], като отделните дейности са описаните в исковата молба и са доказани чрез заключението на вещото лице инж. Ал. Ц.. Това е така, защото: 1) ответникът по касация Р. Р. е държател на имота, а той е съсобствен между касатора Т. Д. и трети за процеса лица; 2) строителството съществува към приключване на съдебното дирене; 3) разходите са се изразили в стойността на вложените материали (6 256 лв.) и труд (1 760 лв.); 4) участието на страните е равностойно, защото те са съжителствали на брачни начала; 5) това, с което се е обеднил държателят Р. Р., възлиза на сумата 4 008 лв.; 6) стойността на имота в резултат на равностойно извършените разходи от държателя и от съсобственика Т. Д. се е увеличила със сумата 5 920 лв. и 7) със сумата 2 960 лв. са се обогатили съсобствениците на имота за сметка на държателя, доколкото тя е по-малка от сумата 4 008 лв. Правилен е и правния извод на въззивния съд, че тези факти пораждат за държателя-подобрител вземане с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 2 960 лв., доколкото държателят-подобрител не разполага с друг иск в защита на неоснователното разместване на благата. В нарушение на чл. 30, ал. 3 ЗС обаче е изводът на въззивния съд, че длъжник по това вземане е само касаторът Т. Д.. Въззивният съд е отразил неправилно и значението на доказаното по делото плащане за сумата 1 300 лв., извършено по повод подобренията в имота. Изложеното налага касационният състав да отмени неправилното въззивното решение и да реши спора по същество, доколкото няма необходимост от събирането на нови доказателства или повтаряне на извършените съдопроизводствени действия. Материалната доказателствена сила на нотариален акт № 77/ 1947 г. и удостоверението за наследници № 29/ 28.10.2014 г. задължават касационната инстанция да приеме, че собственик на жилищния имот в [населено място] е бил К. В. М., а 1/ 4 идеални части е делът на касатора Т. Д. (едно от четирите деца на бившия собственик) – арг. от чл. 5, ал. 1 ЗН. Действително вземането на Р. Р. по чл. 59 ЗЗД е възникнало за сумата 2 960 лв., но Т. Д. е само един от неговите длъжници, а на основание чл. 30, ал. 3 ЗС му дължи 740 лв. (1/ 4 от сумата 2 960 лв.). Плащането от 30.10.2012 г., което друг съсобственик е извършил, не погасява задължението. Този факт е засвидетелстван от И. В., но тя дава и показания, че сумата 1 300 лв. е платила на Р. Р. с намерението да погаси своето и на други, различни от Т. Д., съсобственици на имота. Следователно искът по чл. 59 ЗЗД на Р. Р. срещу Т. Д. е основателен до сумата 740 лв. Без значение за този иск е обстоятелството, че и тя, като един от съсобствениците на имота, също е подобрявала имота и през това време само тя от всички съсобственици си е служила с него. Фактите са релевантни в отношенията между съсобствениците. За тях Р. Р. е трето лице. Изложеното налага да бъде съответно измено въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване негова част. Според изхода на делото отговорността на страните за разноските, извършени пред настоящата инстанция (за касатора-ответник по този иск те са за сумата 689.20 лв., а за ответника по касация-ищец по иска – за сумата 700.00 лв.), се определя според основателната, респ. неоснователна част от касационната жалба. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 27/ 27.01.2017 г. по гр. д. № 460/ 2016 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която искът по чл. 59 ЗЗД е уважен над сумата 740.00 лв. до сумата 2 960.00 лв. – увеличената стойност на един жилищен имот в [населено място], общ. Земен, обл. П.. ОТХВЪРЛЯ иска на Р. О. Р. ЕГН [ЕГН] срещу Т. В. Д. ЕГН [ЕГН] с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата над 740.00 лв. до сумата 2 960.00 лв. – това, с което Т. Д. се е обогатила, а Р. Р. е обеднял поради извършени от него през 2011 – 2013 г. подобрения в жилищния имот в [населено място], общ. Земен, обл. П.. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27/ 27.01.2017 г. по гр. д. № 460/ 2016 г. на Пернишки окръжен съд в частта, с която този иск на Р. О. Р. срещу Т. В. Д. е уважен до сумата 740.00 лв. ОСЪЖДА Р. О. Р. да заплати на Т. В. Д. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 519.23 лв. – разноски пред ВКС. ОСЪЖДА Т. В. Д. да заплати на Р. О. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 175.00 лв. – разноски пред ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.