Р Е Ш Е Н И Е   № 95   София, 11 март  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на деветнадесети февруари двехиляди и десета  година в състав:                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                          ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                               Биляна Чочева   при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 721/2009 год. Производството по чл. 419 и сл. НПК е образувано по искане на осъдения Д. Г. Х. за проверка по реда на възобновяването на протоколно определение от 31.08.2009 год. по НОХ дело № 399/2009 год. по описа на Новопазарския районен съд. В искането се твърди, че наложеното му наказание е завишено и следва да бъде намалено, без да се излагат конкретни съображения. В съдебно заседание осъденият и служебно назначеният му защитник поддържат искането. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе по искането съобрази следното: С протоколно определение, постановено в съдебно заседание на 31.08.2009 год. по НОХ дело № 399/2009 год. Новопазарският районен съд е одобрил споразумението между прокурора и защитника, с което подсъдимият Д. Г. Х. се е признал за виновен в това, че на 26.08.2009 год. в с. К. дол обл. Шумен, в условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот, направил опит да отнеме чужди движими вещи на стойност 265лв от владението на П. Т. Я. , без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, кото деянието е останало недовържено по независещи от дееца причини, поради което и на основание чл. 196 ал.1 т.2 във вр. с чл. 195 ал.1т.3 пр.1-во, във вр. с чл. 18 ал.1 и чл. 55 ал.1т.1 НК във вр. с чл 381 ал.5 т.2 НПК му е наложено наказание две години и девет месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване и е прекратил производството по делото. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в сила. Искането е процесуално допустимо, защото е направено от легитимна страна, в срока по чл. 421 ал.3 НПК и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, но разгледано по същество е неоснователно. Единственото релевирано основание за възобновяване по чл. 422 ал.1т.5 във вр. с чл. 348 ал.1т.3 НПК, което в съдебно заседание се мотивира от осъдения с фазата, в която е приключило изпълнителното деяние, а от служебно назначения защитник с допуснати нарушения в досъдебното производство, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Процедурата по приключване на делото по реда на глава двадесет и девета НПК не е опорочена. Досъдебното производство е водено срещу Д. Г. Х. за престъпление по чл. 196 ал.1т.2 НК приключило във фазата на опита. В постановлението, с което е привлечен като обвиняем са посочени предмета на престъплението и общата му стойност, изяснена чрез заключение на назначена съдебно - икономическа експертиза. По реда на чл. 222 НПК е дал обяснение пред съдия, в което е декларирал, че разбира обвинението, посочил е какви вещи и къде е открил и приготвил за изнасяне, както и причината поради която не ги е изнесъл. След приключване на разследването е изготвено писмено споразумение от прокурора и защитника за решаване на делото, съдържащо съгласието им по въпросите, посочени в чл. 381 ал.5 НПК, което е подписано от тях и от обвиняемия. Същото е внесено в съда за одобряването му, като обвиняемият е декларирал, че разбира обвинението, признава се за виновен в отнемането на описаните в него вещи и се отказва от съдебно разглеждане на делото. Съдът е констатирал, че досъдебното производство не е опорочено, освен самопризнанието на обвиняемия за правнорелевантните факти са налице достатъчно други доказателства, че деянието точно е квалифицирано, а определеното за изтърпяване наказание е справедливо и са налице материалноправните и процесуално правни предпоставки за одобрението му. Като го е одобрил, включително и в частта за индивидуализацията на наказанието, не е постановил съдебният си акт при поддържаното от осъдения нарушение. Съдът не е длъжен, когато решава делото по този процесуален ред, във всички случаи безусловно да възприеме клаузите на споразумението. Фактът, че изразява волята на страните, включително и в частите за предмета на престъплението и неговата стойност и за размера на наказанието, което подсъдимият се е съгласил да изтърпи, не го освобождава от задължението да провери дали не противоречи на закона и морала. Тази проверка обхваща и въпросите за спазването на процесуалния ред по който е проведено досъдебното производство, както и тези за размера на наказанието, което е определено за изтърпяване, в това число дали е индивидуализирано в рамките на закона, съответно на извършеното деяние и достатъчно за постигане целите по чл. 36 НК. При отрицателен отговор на някой от тези въпроси има правомощие да предложи промяна в споразумението, която да бъде обсъдена от страните и ако не бъде възприета, да откаже одобряването му. Такава преценка по делото е направена и съдът не е имал основание по реда на чл. 382 ал.5 НПК. да предложи промяна в споразумението. Съображението на служебния защитник, че в досъдебното производство съществено е нарушено правото му на защита, като в постановлението, с което е привлечен като обвиняем е посочена общата стойност на предмета на престъплението, а не индивидуалната стойност на всяка една от вещите, е неоснователно. То е съставено в съответствие с изискването по чл. 219 НПК, а при снемане на обясненията му обвиняемият не е оспорил отнемането на нито една от посочените в него вещи, както и нейната стойност. Наказанието е индивидуализирано под най-ниския предел предвиден за престъплението при условията на чл. 55 НК и очевидно съответства на степента на обществената опасност на деянието и дееца. Подсъдимият е разбил прозореца на чуждото жилище и е проникнал вътре с намерение да извърши кражба на пари, претърсил е всички помещения и е приготвил за изнасяне вещите, които открил. Фактът, че не е успял да ги изнесе поради внезапното завръщане на собственика, не прави деянието с по-ниска степен на обществена опасност и от там несъответно наказанието от две години и десет месеца. Съображението му, че при индивидуализацията на наказанието не е отчетен факта, че изпълнителното деяние е приключило във фазата на опита противоречи на разпоредбите на закона във връзка с индивидуализацията на наказанието и е неоснователно. Поначало опита се наказва с наказанието предвидено за довършеното престъпление, като се вземат предвид степента на осъществяване намерението на дееца и причините, поради които изпълнителното деяние не е довършено. Данните съдържащи се в приложеното свидетелство за съдимост, в което са отразени шестнадесет предходни присъди, от които само една не е са престъпление против собствеността, го характеризират като личност с трайно престъпно отношение към чуждото имущество. Очевидно изтърпяните предходни наказания не са оказали нужния превъзпитателен ефект, който извод се налага и от факта, че извършва инкриминираното деяние само три месеца след поредното му освобождаване от местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Наложеното му наказание е необходимо не само за да преосмисли бъдещото си поведение, но и да му се отнеме възможността да върши други престъпления. Намаляването му би било проява на неоправдан либерализъм. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд прием, че при постановяване на влязлото в сила протоколно определение не е допуснато поддържаното от осъдения нарушение и като неоснователно искането му за възобновяване производството по делото следва да бъде оставено без уважение, поради което и в същия смисъл     Р Е Ш И:   Оставя без уважение искането на осъдения Д. Г. Х. за изменяване по реда на възобновяване на наказателно дело на протоколно определение от 31.08.2009 год., постановено по НД № 399/2009 год. на Новопазарския районен съд, с което е одобрено споразумението между защитника и прокурора за прекратяване на воденото срещу него наказателно производство по чл. 196 ал.1т.2 НК. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: