Р Е Ш Е Н И Е № 350 гр. София, 11 октомври 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1170/2012 год. Производството по чл. 346 т.2 НПК е образувано по касационна жалба на частния тъжител В. И. И. против присъда № 119 от 9.05.2012 год. постановена по ВНЧХ дело № 1057/2012 год. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата бланкетно се твърди, че присъдата на въззивната инстанция е постановена в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила. В допълнението към нея, направено по реда на чл. 351 ал.3 НПК, се излагат съображения, че въззивният състав е изтълкувал превратно събраните доказателства и не е обсъдил доводите му в подкрепа на правилността на присъдата, с което е ограничил правата му и е нарушил материалния закон като е оправдал подсъдимата. По същество иска присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде осъдена. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален представител. Подсъдимата не е взела становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя в допълнението към касационната жалба и на представителя на Върховната касационна прокуратура в съдебно заседание и съобразно правомощията си по чл. 347 НПК извърши служебна проверка на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 6 от 18.01.2012 год. постановена по НОХ дело № 693/2011 год. Казанлъшкият районен съд е признал подсъдимата Н. И. Р. за виновна в това, че на 5.01.2011 год. в гр.Казанлък чрез подаване на писмен сигнал до Председателя на ЛРД “.........” - Казанлък е разгласила позорни обстоятелства за В. И. И. от гр.Казанлък – престъпление по чл. 147 ал.1 НК, като на основание чл. 78а НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание глоба в размер на 1000лв. С присъда № 119 от 9.05.2012 год. постановена по ВНЧХ дело № 1057/2012 год. Старозагорският окръжен съд е отменил изцяло присадъта на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда, с която е признал подсъдимата за невинна и я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 147 ал.1 НПК. Касационната жалба е неоснователна. Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по жалба на подсъдимата срещу постановена от Казанлъшкия районен съд осъдителна присъда с доводи за необоснованост и нарушение на материалния закон. Проведено е по реда на глава двадесет и първа от НПК, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т. 1 НПК, довели до ограничаване процесуалните права на страните. В срока за постановяване на въззивния съдебен акт след изслушване пледоариите на страните по същество, съдебният състав е констатирал, че обстоятелствата по делото не са изяснени всестранно и пълно, поради което не може да формира обективно вътрешно убеждение. На това онование е отменил определението си за даване ход по същество, възобновил е съдебното следствие и допълнително е събрал писмени доказателства. Отново е изслушал съдебните прения на страните, като не ги е ограничил във възможността да излагат съображения по постановената присъда и по съществото на обвинението. Въззивната праверка е извършил въз основа на всички събрани по реда на НПК доказателства, като е преценил, че са достатъчни за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Не е констатирал логически грешки и извращаване на съдържащата се в тях информация и не е имал основание да направи различна преценка за достоверността им и други фактически изводи. След като ги е изследвал самостоятелно в логическата им връзка, е възприел фактическите констатации, че в качеството си на административно наказващ орган подсъдимата получила акт за установяване на административно нарушение по Закона за защитените територии. При запознаване с материалите във връзка със санкционирането на нарушителя констатирала наличието на данни за допуснато нарушение, по което компетентен да се произнесе е друг наказващ орган и го е сигнализирала с писмото, което е предмет на обвинението. При тези фактически констатации въззивният състав е направил различна преценка за приложението на материалния закон. В мотивите на новата присъда, изготвени по реда на чл. 339 ал.3 НПК, подробно е аргументирал защо не споделя извода на решаващия съд за съставомерност на деянието, като престъпление по възведеното с тъжбата обвинение. Изложените съображения, че съставът на престъплението не е осъществен от обективна и субективна страна не са произволни. Като е отменил присъдата и е оправдал подсъдимата е приложил точно материалния закон. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че с изпращането на сигналното писмо подсъдимата е целяла единствено уронването на доброто му име в обществото, което се мотивира с факта, че не е извършила проверка за достатъчност на фактите, изложени в акта за установяване на администранитно нарушение за реализиране на административната му отговорност. От подсъдимата не може да се изисква поставяне под съмнение на фактите отразени в съставения по установените ред и форма от длъжностното лице в кръга на службата му акт за административно нарушение и да й се вменява задължение да сигнализира съответния компетентния орган само ако прецени че са достатъчни. Да се приеме доводът, че без индивидуализиране в акта на ловното оръжие не би се стигнало до санкционирането му и от там да се прави извод за умисъла на подсъдимата да разгласи позорни неистински факти за него, означава да й се вменят задължения, каквито по закон няма. Касае се до една административна процедура, която законосъобразно е извършена от нея. Именно защото не е имала административна компетентност да налага санкции за посочените в акта нарушения по Закона за лова и опазването на дивеча, правомощията й са се ограничили до уведомяване на компетентния орган. Единствено наказващият орган преди да прецени, че нарушителят е извършил виновно деянието и да го санкционира, може да преценява обосноваността и законосъобразността на акта, като при необходимост извърши и съответно разследване. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Старозагорския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 119 от 9.05.2012 год. постановена по ВНЧХ дело № 1057/2012 год. по описа на Старозагорския окръжен съд, с която е отменена изцяло присъда № 6 от 18.01.2012 год. по НЧХ дело № 693/2011 год. на Казанлъшкия районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимата Н. И. Р. е призната за невинна и оправдана по предявеното от частния тъжител В. И. И. обвинение по чл. 147 ал.1 НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: