ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 4 София, 07.01.2022 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в състав: Председател: Елеонора Чаначева Членове: Росица Божилова Васил Христакиев разгледа в закрито заседание докладваното от съдията Христакиев т. д. № 1481 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 280 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника „Банка ДСК“ АД частично срещу въззивно решение на Варненски окръжен съд. Ищецът Ц. В. оспорва жалбата. По допускането на касационно обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. С решението в обжалваната част въззивният съд е уважил предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. ЗЗД за заплащане на платена при начална липса на основание лихва във връзка с договор за банков кредит в размер на 6114,53 лв., заедно със законната лихва, както и съединения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на лихва за забава в размер на 494,25 лв. Потвърдил е първоинстанционното решение относно уважената част (в размер на 3000 лв.) от предявения иск за заплащане общо на сумата 7000 лв. обезщетение за неимуществени вреди – психически страдания в резултат на извършено от ответника въз основа на неравноправни клаузи от сключения между страните договор за банков кредит едностранно увеличение на лихвата, заедно със законната лихва. Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: - какви са предпоставките за извършване на извънсъдебно, респективно съдебно възражение за прихващане; - налице ли е признание на активното вземане на кредитора при извършване на прихващане, когато от събраните доказателства и процесуалното поведение на длъжника – насрещна страна по делото се установява, че същият не го оспорва по основание и размер; - налице ли е нарушение на процесуалните правила при липса на дадена правна квалификация на възраженията на ответника в доклада на първоинстанционния съд и по-конкретно следва ли съдът да изясни волята на страната при направено от нея правопогасяващо възражение за прихващане, като разграничи дали се касае за материалноправно прихващане по чл. 103 ЗЗД или за съдебно прихващане като насрещно възражение срещу вземането на ищеца по иска, и да разпредели доказателствената тежест с оглед характера на извършеното прихващане; - за задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства; - кога съществува причинна връзка между деяние и вреда и дължи ли се обезщетение за неимуществени вреди, които не са пряка и непосредствена последица в хипотезата на твърдяно договорно неизпълнение. Касационно обжалване следва да бъде допуснато изцяло – по първия и по петия въпрос, отнасящи се съответно до първия и втория от исковете. Първият въпрос отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото решаващия извод за основателност на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД въззивният съд е мотивирал със съображенията, че извършеното от ответника прихващане с части от главницата по кредита с междувременно настъпила изискуемост не е породило действие, тъй като вземането му не е било ликвидно съгласно чл. 103 ЗЗД, понеже нито е признато от ищеца, нито е установено със сила на пресъдено нещо. Налице е и специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с оглед установената практика на ВКС, вкл. цитираната от жалбоподателя, относно разграничението между съдебното и извънсъдебното прихващане и предпоставките за извършването им. Касационно обжалване следва да бъде допуснато и по втория от главните искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди във връзка с петия от формулираните от жалбоподателя въпроси. Въпросът е значим за делото с оглед обоснования от въззивния съд решаващ извод, че се дължи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на извършено от ответника едностранно увеличение на прилагания по кредита лихвен процент. Специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава с възприетото в ТР № 4/2012 на ВКС-ОСГТК принципно становище, че предпоставка за възникването на договорна отговорност за неимуществени вреди е неизпълнението на произтичащо от договора задължение, като касационно обжалване следва да бъде допуснато за проверка на съответствието на правните изводи на въззивния съд с така установената задължителна практика. С тези мотиви съдът ОПРЕДЕЛИ: Допуска касационно обжалване в обжалваните части на решение № 283/15.04.2020 г. по т. д. № 2086/2019 г. по описа на Варненски окръжен съд. Указва на жалбоподателя „Банка ДСК“ АД в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 192,18 лв. с посочен в него номер на делото. При неизпълнение в срока производството ще бъде прекратено. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: