Р Е Ш Е Н И Е № 74 София, 23.06.2021 год. Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева ЧЛЕНОВЕ: Василка Илиева Десислава Попколева като разгледа докладваното от съдия Попколева гр.дело № 4150 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е с правно основание чл.73 ЗЧСИ. Образувано е по жалба, подадена от частен съдебен изпълнител К. А., чрез адв. Г. А. и по жалба на Министъра на правосъдието, чрез юрисконсулт В. Д. против решение от 27.08.2020 г. по д.д.№ 31/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, с което на частен съдебен изпълнител А., рег. № ***, район на действие Окръжен съд Хасково, на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ са наложени наказания, както следва: 1/ „глоба“ в размер 5000 лв. - за нарушение на чл.495 ГПК, като не е извършил разпределение по реда на чл.460 и сл. ГПК; 2/ „глоба“ в размер 5000 лв. – за нарушение по арг. от чл.458 и чл.848, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл.136, ал.1 ЗЗД, и с което са отхвърлени исканията на Министъра на правосъдието и на Съвета на Камарата на КЧСИ за налагане на дисциплинарни наказания за твърдени нарушения на чл.459 ГПК и на чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради липса на дисциплинарни нарушения. Частен съдебен изпълнител А. обжалва решението в частта, с която са й наложени на основание чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ две наказания „глоба“ в размер 5000 лв. Поддържа, че в тази част решението противоречи на закона и е постановено при явна несправедливост на наложените наказания. Твърди се, че от данните по изпълнителното дело е видно, че в случая не е била налице първата предпоставка за съставяне на разпределение по смисъла на чл.460 ГПК, тъй като липсва събрана в резултат на изпълнението сума, която да подлежи на разпределение между „всички взискатели“. Събраната в хода на изпълнителното производство парична сума, чрез компенсация по реда на чл.461 ГПК, е пълната стойност, която представлява продажната цена на продадените ипотекирани и заложени вещи, като тази сума не е достатъчна да удовлетвори пълното вземане по изпълнителния титул на взискателя-купувач и привилегирован кредитор и никаква част от вземанията на присъединените взискатели, чиито вземания не са привилегировани в ред по-висок от този по чл.136, ал.1, т.3 ЗЗД. При отсъствието на заявен публичен държавен дълг и отсъстващ публичен общински дълг /незаявен и неидентифицируем/, съдебният изпълнител не е имал задължение да прави разпределение. На следващо място се твърди, че правното действие на компенсационното изявление на купувача произвежда материалноправни последици независимо от процесуалното поведение, вкл. възможни опущения на съдебния изпълнител, винаги и най-малкото до размера на онова, което би му било разпределено по реда на чл.461 ГПК /при възможна конкуренция между взискатели/, съответно което би следвало да получи при отсъствие на разпределение. Осъществяването на компенсацията и последиците от нея не могат да бъдат вменени във вина на ЧСИ и не могат да бъдат дисциплинарна простъпка и основание за налагане на дисциплинарно наказание. Поддържа се, че не са налице ограниченията на чл.495 ГПК, поради което не би могло обективно ЧСИ да наруши задълженията си във връзка със съставянето на постановление за възлагане. По отношение на второто наложено дисциплинарно наказание, жалбоподателят твърди, че дисциплинарният състав се е позовал на погрешно разширително и поправително тълкуване на чл.458 вр. чл.484 ГПК. Общините са юридически лица, различни от държавата и поради това те нямат качеството на годен за присъединяване по право взискател в изпълнителното производство и не могат да се ползват от облекчения режим на присъединяване по реда на чл.458, изр. посл. ГПК, допустим само за държавата, поради което съдебният изпълнител не е имал задължение към [община], съответно към [община], да изпраща уведомления по реда на чл.458 ГПК като на лица, които вероятно имат публични данъчни вземания. Тези правни субекти се присъединяват към изпълнението по общия ред и нямат привилегии, поставящи ги в по-различно процесуално положение от останалите кредитори в производството по конституирането им като присъединени взискатели. Според жалбоподателят дисциплинарният състав не е отговорил на възражението за невъзможността да се нарушат правата на общините на присъединяване по реда по арг. от чл.458 ГПК и това е единственото му процесуално нарушение, тъй като е пропуснал да обоснове защо приравнява правния статут на общината в изпълнителното производство на този на държавата за данъчните задължения към последната. Поддържа се становище, че общините нямат право на „присъединяване по право“ в изпълнителното производство по реда на чл.485 ГПК, а съдебният изпълнител няма задължението да установява и обезпечава служебно техните вземания, като това разбиране е съобразено със съдържанието на тълкувателната практика на Конституционния съд на РБ, който в решение 2/2000 г. по к.д. № 2/2000 г. е направил ясно разграничение между общинска и държавна собственост и между общински и държавни публични и частни вземания, поради което няма как да бъде признато за „вземане на държавата за данъци“ /чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД/ каквото и да е общинско вземане-частно или публично. На последно място се поддържа, че не може да бъде извършено дисциплинарно нарушение чрез нарушаване на правилото на чл. 136, ал.1, т.2 ЗЗД, тъй като тази норма не е самостоятелно процесуално основание за конституиране на общината в качеството на присъединен кредитор по право в конкретно изпълнително производство. Конституирани по право в това производство са онези лица, на които ГПК признава това качество / т.5 и т.6 от ТР №2/2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС/.От привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД може да се ползва само страна, която е надлежно конституирана в изпълнителното производство като „присъединен взискател“ и ако е титуляр на държавно публично вземане за данъци върху недвижим имот. Моли решението да бъде отменено в обжалвана част, а ако се приеме, че са извършени дисциплинарни нарушения, да се отчете пълното отсъствие на неблагоприятни правни последици и да бъде намален размера на наложените глоби до най-ниския размер, предвиден в закона. Министърът на правосъдието е депозирал отговор на жалбата на ЧСИ А., в който поддържа, че изложените в нея доводи и възражения са неоснователни, тъй като към извършване на публичната продан /от 03.05. до 03.06.2016 г./ взискатели по делото са били: „Уникредит Булбанк“ АД, държавата, П. Д. П., М. С. С., „Бяла поляна“ ЕООД, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, а дружеството – купувач „Билки Груп Био“ ЕАД е конституирано като взискател по делото на 25.05.2016 г., т.е. след обявяване на публичната продан, поради което ЧСИ е следвало да извърши разпределение съобразно задължението му по закон, в което да посочи реда на привилегиите и сумите, които ще бъдат разпределени по съразмерност. На следващо място оспорва доводите в жалбата, че общините не са присъединен по право взискател и съответно такъв с привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД по отношение на „вземанията на държавата за данъци върху определен имот или за МПС – от стойността на този имот или на МПС, както и вземания, произтичащи от концесионни възнаграждения, лихви и неустойки по концесионни договори“. Министърът на правосъдието обжалва решението на Дисциплинарната комисия в частта, с която са отхвърлени исканията му за налагане на дисциплинарни наказания за твърдени нарушения на чл.459 ГПК и чл. 433, ал.1, т.8 ГПК. Поддържа се необоснованост на изводите на дисциплинарния състав, че не са налице нарушения на чл. 459 ГПК и на чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Според жалбоподателя при наличие на някое от основанията на чл.433, ал.1 ГПК, съдебният изпълнител е длъжен да се произнесе с постановление, което след влизането му в сила ще породи и задължението му по чл.433, ал.3 ГПК за вдигане на наложените възбрани и запори. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и налагане на дисциплинарно наказание съответно на извършените нарушения. От частен съдебен изпълнител А. е постъпил отговор на жалбата на Министъра на правосъдието, в който се поддържа неоснователност на развитите в нея доводи и се иска същата да бъде оставена без уважение. В открито съдебно заседание процесуалният представител на К. А. – адв. А. поддържа жалбата й и съответно оспорва жалбата, депозирана от Министъра на правосъдието. Моли решението на дисциплинарния състав да бъде отменено в обжалваната част и да се отхвърлят исканията за налагане на дисциплинарно наказание, а евентуално – наложените наказания „глоба“ да бъдат намалени до възможния минимум. Процесуалният представител на Министъра на правосъдието – юрисконсулт Ч. моли да се отхвърли жалбата на ЧСИ А., както и да се отмени решението на дисциплинарната комисия в частта, с която са отхвърлени исканията за налагане на наказание и съответно да бъдат наложени дисциплинарни /без да сочи вид и размер/ наказания. Процесуалния представител на Съвета на Камарата на ЧСИ – юрисконсулт Д. моли да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло решението на дисциплинарната комисия и да се оставят без уважение подадените жалби от ЧСИ А. и от Министъра на правосъдието. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди доводите в жалбите, изразените становища по тях и доказателствата по делото, намира следното: От приложеното копие на изпълнително дело се установяват следните релевантни за спора факти: 1/ изпълнително дело № 20137100400085 е образувано по искане на „УниКредит Булбанк“ АД въз основа на изпълнителен лист от 10.04.2013 г. по описа на Районен съд Харманли по ч. гр.д. № 304/2013 г. против длъжника „Българско сирене“ АД за събиране на парично вземане, посочено в изпълнителния лист; 2/ вземането на взискателя е обезпечено с договорна ипотека върху недвижим имот от 22.02.2008 г., а именно: млекопреработвателно предприятие, представляващо поземлен имот с идентификатор 77195.334.33, сграда с идентификатор 77195.334.33.1, ведно с електро, хладилна и ВиК инсталация и пречиствателна станция, находящи се в [населено място], [улица], както и с особен залог върху ДМА на длъжника-машини, оборудване и МПС; 3/ върху имота е наложена възбрана на 12.06.2013 г. и на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 20.06.2013 г.; 4/ след извършен опис на ипотекирания и възбранен по делото недвижими имот, ведно със сградите, машините и съоръженията и определяне на пазарна оценка, съдебният изпълнител е предприел действия по изнасянето му на публична продан, като в периода 2013 -2016 г. са проведени няколко публични продани, обявени за нестанали поради неподаване на наддавателни предложения; 5/ по искане на взискателя е насрочена нова такава с период на провеждане от 03.05.2016 г. до 03.06.2016 г., при начална цена от 3 686 190 лева с вкл. ДДС; 6/ насрочена е и публична продан на МПС на длъжника със същия период на провеждане; 7/ на 25.05.2016 г. по делото е постъпила молба от „М. груп био“ ЕАД с приложен договор за цесия с първоначалния взискател от 20.05.2016 г., по силата на който „УниКредит Булбанк“ АД е прехвърлил вземанията си против длъжника, произтичащи от договор за банков кредит от 21.02.2008 г. и от 23.04.2009 г., обезпечени с договорна ипотека върху продавания недвижим имот и обезпечени с особен залог върху ДМА на длъжника, както и вземанията си по договор за кредит от 17.08.2010 г., като е направено искане за конституирането му по делото на основание чл.429 ГПК; 8/ с постановление от 25.05.2016 г., ЧСИ А. е конституирала цесионера като взискател; 9/ новоконституираният взискател е подал наддавателно предложение за участие в публичната продан на 03.06.2016 г.; 10/ с протокол по чл.492 ГПК от 06.06.2016 г. съдебният изпълнител е отворил единственото наддавателно предложение и е обявил „Милки груп био“ ЕАД за купувач на имота за цена от 3 765 320,00 лв. и на автомобилите за цена от 77 190,00 лв.; 11/ с протокол от 06.06.2016 г. публичната продан на част от машините и съоръженията, при начална цена от 256 800 лв. е обявена за нестанала; 12/ на 06.06.2016 г. от обявения за купувач взискател е постъпила молба с изявление за прихващане на вземането си към длъжника със задължението си за внасяне на цената, на която е бил обявен за купувач на недвижимия имот и на автомобилите; 13/ на същата дата ЧСИ А. е уведомила длъжника за извършеното прихващане, с което купувачът изпълнявал задължението си за внасяне на цената по протокола по чл.492 ГПК; 14/ на 09.06.2016 г. е издадено постановление за възлагане на поземления имот, ведно с находящото се в него предприятие, инсталации, оборудване, машини и съоръжения, ведно с пречиствателна станция, сграда за енергопроизводство и МПС, като постановлението е връчено на страните и като необжалвано е влязло в сила на 21.06.2016 г.; 15/ по делото освен първоначалния взискател участват и присъединени кредитори, както следва: „Бяла поляна“ ЕООД, Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, С. Ч. Я., фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници; държавата е присъединен по право взискател за публични задължения, дължими от длъжника на основание чл.458 ГПК и чл.191 ДОПК, като от НАП е постъпило удостоверение, от което е видно, че длъжникът има публични задължения в размер на 244 529, 00 лв.; 16/ след опис и оценка на имота и МПС през 2013 г., съдебният изпълнител на основание чл.484 ГПК е изискал справка от Дирекция – Приходи, Община Хасково за дължимите данъци за недвижимия имот и МПС, като на 28.10.2013 г. е получена такава, удостоверяваща, че длъжникът има задължения за данък недвижими имоти и задължения за такса битови отпадъци за периода от м.07.2012 г. до 01.11.2013 г.; 17/ в хода на последната публична продан - на 02.06.2016 г. съдебният изпълнител е изискал на основание чл.484 ГПК от Община Хасково, а на 29.06.2016 г. и от Община Харманли, актуална информация за дължимите местни данъци за продавания имот и за МПС; 18/ на 01.07.2016 г. е постъпило писмо от общинска данъчна дирекция при [община], в който е посочено, че публичното задължение /данък недвижим имот/ е в общ размер на 80 692,56 лв., включващо главница и лихви за периода от 2012 г. до 30.06.2016 г., а на 13.07.2016 г. е постъпило и писмо от дирекция „МДТ“, [община], в което е посочено, че дружеството-длъжник има задължения за данък върху превозните средства и лихви към тях за 2013 г. в размер на 1604,51 лв. При така установените факти, дисциплинарният състав е приел, че ЧСИ А. е извършила нарушение, като не е приложила разпоредбата на чл.495 ГПК и не е извършила разпределение по реда на чл.460 ГПК, с което да уточни каква част от вземането на взискателя-купувач ще бъде удовлетворена, съобразно реда на привилегиите или по съразмерност, за да упражни той правото си на прихващане по чл.461 ГПК. Настоящият съдебен състав приема, че изводите на дисциплинарната комисия за допуснато нарушение на посочените разпоредби са правилни. Изложените от процесуалния представител на съдебния изпълнител доводи в жалбата, че в случая не е било необходимо извършване на разпределение, тъй като за купувач е обявен взискателя /ипотекарен и заложен кредитор/, който е извършил прихващане от дължимата срещу стойността на възложения му имот и вещи с част от вземането си, не намират опора в закона. Съгласно разпоредбата на чл.460 ГПК, ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност. От това следва, че разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнителното производство и недостатъчност на сумата, постъпила от изпълнението, за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. С постановлението за разпределение съдебният изпълнител определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им, като взема предвид разпоредбата на чл.136 ЗЗД и особените закони, предвиждащи привилегировано удовлетворяване на известни притезания, и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. От сумата, подлежаща на разпределение, той следва да отдели необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по реда на привилегиите и ако остане свободна сума, тя се отделя за притезанието, което е следващо по реда на привилегиите и така до изчерпване на всички привилегировани притезания. При недостатъчност на сумата, удовлетворяват се само първите по ред притезания, а другите привилегировани и хирографарни притезания остават изобщо неудовлетворени. Изготвеното разпределение се предявява от съдебния изпълнител на длъжника и на всички взискатели /първоначален и присъединени/ в канцеларията на съдебния изпълнител на определен ден, за който се призовават посочените лица, като целта е те да се запознаят със съдържанието на разпределението за да могат да обжалват, ако смятат, че то накърнява техните права. За разлика от отменения ГПК, по действащия взискателят няма правната възможност да поиска имотът да му бъде възложен в изплащане на вземането. Той може де получи имота, предмет на публичната продан, ако участва като наддавач и предложи най-високата цена. Освен облекчението, предвидено в чл.489, ал.1 ГПК относно задатъка, ако бъде обявен за купувач, взискателят може срещу предложената от него цена, да направи прихващане с вземането си съгласно разпоредбата на чл.461 ГПК, озаглавена „прихващане със суми по разпределението“, от което следва, че прихващането е предпоставено от изготвено разпределение по чл.460 ГПК, тъй като именно с разпределението се уточнява каква част от вземането на взискателя-купувач ще бъде удовлетворена, съобразно привилегиите или по съразмерност, за да упражни той правото си на прихващане по чл.461 ГПК. Когато взискателите са няколко, какъвто е и конкретния случай, за размера на прихващането важи разпоредбата на чл.495 ГПК – взискателят, обявен за купувач на имота, е длъжен в едноседмичен срок / в редакцията преди изм. ДВ, бр. 86 от 2017 г./ от влизане в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Като е издал постановление за възлагане, без да е извършил разпределение по реда на чл.460 ГПК, обуславящо упражняване на правото на прихващане от взискателя-купувач и съответно като не е приложил разпоредбата на чл.495 ГПК, съдебният изпълнител е нарушил императивни правни норми, поради което неговата дисциплинарна отговорност следва да бъде ангажирана, без значение дали конкретните нарушения са довели до настъпването на вреди за останалите взискатели или за длъжника. Ето защо, решението в тази обжалвана част следва да бъде оставено в сила. По отношение на второто твърдяно нарушение – че съдебният изпълнител не е присъединил като взискатели по изпълнителното дело Община Хасково и Община Харманли за дължимите данъчни задължения за имота и МПС, собственост на длъжника, което е бил длъжен да направи по арг. от чл.458 и чл.484, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.136, ал.1 ЗЗД, дисциплинарният състав е приел, че такова нарушение е извършено, като е изложил аргументи, че общините са присъединен по право взискател, както и такъв с привилегировано вземане по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД по отношения на „вземанията на държавата за данъци върху определен имот или на МПС“. За да направи този извод, дисциплинарната комисия е съобразила разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 ДОПК, съгласно която вземанията за данъци и такси за имота са публични вземания, приходите от които постъпват в общинските бюджети, поради което се квалифицират като общински вземания. Посочено е, че местните такси също са публични вземания по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 ДОПК и поради това, че приходите от тях постъпват в общинските бюджети на осн.чл.9а, ал.3 ЗМДТ, съставляват общински вземания, както и че таксите смет не влизат в реда на привилегиите по т.2 на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, но влизат в реда на т.6, т.е. не са изключени изобщо от разпределението. Настоящият състав приема, че ЧСИ А. е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.136, ал.1 ЗЗД, тъй като макар и в хода на публичната продан да е изискала от Община Хасково актуална информация за дължимите местни данъци за продавания имот, не е изчакала отговор от общината, респективно не е изготвила разпределение по чл.460 ГПК, в което да определи кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им при съобразяване на чл.136 ЗЗД и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. По този начин е лишила общината, явяваща се привилегирован по закон кредитор, която е предоставила данни за наличието на публично вземане за данъци върху имота, да обжалва разпределението в случай, че вземането й не е включено в него. Нормата на чл.136 ЗЗД, макар и да се намира в ЗЗД, има процесуален характер, тъй като урежда реда на удовлетворяване на кредиторите при принудително изпълнение, като прилагането й от съдебния изпълнител е свързано именно със задължението му да извърши разпределение по чл.460 ГПК. В действителност разпоредбата на чл.485 ГПК, стриктно погледнато, има по-стеснено приложение във връзка с публичните общински вземания. На базата на историческото тълкуване на чл.353 от стария ГПК във вр. чл.13 ДПК /отм./ и чл.162 ДОПК, в практиката по изпълнителни дела тази разпоредбата се прилагаше и по отношение на вземанията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, когато изпълнението е върху конкретен недвижим имот или МПС, за да се спази привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД за публичните вземания на общината за данъци и такси върху определен имот или МПС от стойността на този имот или на МПС, когато принудителното изпълнение е насочено върху тях. При приемането на стария ГПК тези вземания са били държавни, но при действието на ДПК /отм./ и след това на ДОПК те са публични общински вземания, като привилегията им е в определен обществен интерес, макар и локализиран в общината, а не в държавата. Ето защо, според съдебната практика и доктрината /П. В., „Българско гражданско процесуално право“, С. 2012 г., с.1116-1117/, е налице пълно основание за еднаквото третиране на публичните държавни вземания по чл.136, ал.1, т.6 ЗЗД и публичните общински вземания по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД, което трябва да бъде отчетено в чл.458 ГПК, но към настоящия момент не е сторено от законодателя. /проектът на Закон за изменение и допълнение на закона за задълженията и договорите /№ 654-01-80 от 08.06.2016 г., 43-то НС/, предвиждащ изменения в т.2 и т.6 на чл.136, ал.1 ЗЗД и съответно в ПЗР и на чл.458 ГПК, чрез добавяне в заглавието на думите „и общините“ не е приет от НС/. При тези съображения, настоящият състав приема, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл.485 ГПК, а единствено на процесуалната норма на чл.136 ЗЗД, която съдебният изпълнител е бил длъжен да съобрази при извършване на разпределението по чл.460 ГПК, като спази привилегията по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД за публичните вземания на общината за данъци и такси върху недвижимия имот и МПС, което не е сторено от него. За това нарушение обаче, на съдебния изпълнител не следва да бъде налагано отделно наказание, тъй като то се поглъща изцяло от осъщественото от него нарушение, изразяващо се в неизготвяне на разпределение по чл.460 ГПК, за което му е наложено наказание „глоба“ в размер на 5 000 лв. Ето защо, обжалваното решение следва да бъде отменено по т.2, а искането на Министъра на правосъдието и на Съвета на КЧСИ - отхвърлено. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата на Министъра на правосъдието срещу решението на дисциплинарния състав в частта, с която е приел, че съдебният изпълнител не е допуснал нарушение на чл.459 и на чл.456 и сл. ГПК, както и нарушение, изразяващо се в непрекратяване на делото на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Безспорно е, че „Райфайзенбанк“ /България/ не е присъединен по реда на чл.459 ГПК кредитор с обезпечен иск, а е присъединен по реда на чл.456, ал.2 ГПК – с молба от 22.01.2014 г. и приложено към нея удостоверение от ЧСИ З. З., рег. № 875 и район на действие ОС Хасково, ведно с документи за обезпечаване на вземанията му - учредени особени залози по реда на ЗОЗ върху движими вещи-машини и съоръжения, собственост на длъжника, поради което като взискател, ползващ се с всички права на първоначалния такъв съгласно чл.457, ал.1 ГПК, последният има право да поиска насочване на изпълнението към вещи, заложени в негова полза. Позовавайки се на разясненията, дадени с ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, мнозинството от дисциплинарния състав е приел, че доколкото прекратяването на изпълнителното дело по реда на чл.433, ал.1, т.8 ГПК настъпва ex lege, без да е необходимо съдебният изпълнител да констатира, издава или скрепява този факт с изричен акт, неиздаването на постановление за прекратяване поради перемция, не съставлява нарушение на разпоредбите на ГПК. Посочено е, че съдебният изпълнител носи дисциплинарна отговорност, ако след перемиране на делото по силата на закона, извърши принудителни действия за удовлетворяване вземането на кредитора. Този извод съответства на разрешението, дадено в тълкувателния акт, че когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяване на съответните правно релевантни факти, т.е. без значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като в този случай обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта, а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт, т.е. обжалването в случая има значение за момента на настъпването на ефекта. Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. При това положение, решението на дисциплинарния състав, с което исканията са отхвърлени, следва да бъде оставено в сила. Дисциплинарната отговорност е санкционна отговорност, поради което видът и размерът на наложеното наказание следва да бъдат съобразени с вида, броя и тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, други провинения на наказаното лице, цялостната му професионална дейност. Тези критерии са установени в чл.53 от Устава на КЧСИ чрез принципа на съразмерност и съответност на санкцията към нарушенията. Макар и в случая дисциплинарният състав да не е изложил конкретни мотиви относно критериите, от които се е ръководил при определяне вида и размера на наказанието, настоящият състав приема, че като вид и размер наложеното такова - глоба в размер на 5 000 лв., е съответно на допуснатите нарушения, изразяващи се в неспазване на императивни процесуални правила относно разпределение на събраната сума, при съобразяване на реда на привилегиите по чл.136 ЗЗД и относно прихващането със сумите по разпределението. При този изход на спора, на ЧСИ А. следва да се присъдят разноските за държавна такса по жалбата съразмерно на уважената й част или в размер на 15,00 лв. На основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП, на Съвета на КЧСИ следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на жалбата на ЧСИ или в размер на 50,00 лв. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 27.08.2020 г. по д.д.№ 31/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители в частта, с която на частен съдебен изпълнител К. А., рег. № ***, район на действие Окръжен съд Хасково е наложено наказание по чл.68, ал.1, т.2 ЗЧСИ - глоба в размер на 5 000,00 лв. за нарушение по арг. от чл.458 и чл.848, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл.136, ал.1 ЗЗД и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ искането на Министъра на правосъдието и на Съвета на Камарата на КЧСИ за налагане на дисциплинарно наказание за твърдяно нарушение по арг. от чл.458 и чл.848, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл.136, ал.1 ЗЗД, изразяващо се в неприсъединяване на Община Хасково и Община Харманли като взискатели по изпълнителното дело. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 27.08.2020 г. по д.д.№ 31/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, в останалата обжалвана част. ОСЪЖДА Съвета на Камарата на ЧСИ с адрес гр.София, ул. "Пиротска" № 7, ет.4 да заплати на частен съдебен изпълнител К. А., рег. № ***, район на действие Окръжен съд с адрес на кантората [населено място], [улица], ет.3, сумата от 15,00 лв.-разноски за държавна такса. ОСЪЖДА К. А., рег. № ***, район на действие Окръжен съд с адрес на кантората [населено място], [улица], ет.3, сумата от 15,00 лв.-държавна такса да заплати на Съвета на Камарата на ЧСИ с адрес гр.София, ул. "Пиротска" №7, ет.4, сумата от 50,00 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: