6 Р Е Ш Е Н И Е N 229 София, 04.07.2018 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия / Татяна Върбанова т.дело № 488/2018 година Производството е по чл.303 и сл. ГПК. Образувано е по подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет.5, ап.10, чрез управителя П. Н. К., молба за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, евентуално по чл.303, ал.1, т.3 или чл.303, ал.1, т.2, предл.4 от ГПК, на влязло в сила определение № 1899/01.06.2015 г. по в.гр.д. № 1577/2015 г. на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение, 5 състав, с което на основание чл.233 ГПК е прекратено производството по делото, като е обезсилено постановеното от Варненския районен съд, ХVІ състав решение по гр.д.№ 9767/2014 г. Молителят поддържа основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК, основано на влязло в сила решение по чл.29 ЗТР, с което е установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството, съставлява несъществуващо обстоятелство. Твърди, че за периода от 15.05.2015 г. до 12.10.2017 г. [фирма] се е представлявало незаконосъобразно от чуждо за дружеството лице, а подадената от нея молба за отказ от иска е симулативна, с цел увреждане на дружеството, което не е надлежно представлявано. При условията на евентуалност дружеството молител сочи и основанията по чл.303, ал.1, т.3 и по чл.303, ал.1, т.2, предл.4 ГПК, последното от които е оттеглено от процесуалния пълномощник на молителя в съдебно заседание на 06.06.2018 г. и производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение. Ответното дружество – [фирма], ЕИК[ЕИК], чрез пълномощника си, оспорва основателността на молбата по чл.303, ал.1 ГПК. Подробни съображения са развити в писмен отговор, като в публичното съдебно заседание на 06.06.2018 г. са наведени и допълнителни доводи за неоснователност на молбата за отмяна в следния смисъл : Съгласно т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС вписаното несъществуващо обстоятелство няма действие само по отношение на съдружниците в О., но не и спрямо самото дружество. От това следва, че дружеството е обвързано от действията на представителните си органи, вписани в търговския регистър, независимо дали това е несъществуващо обстоятелство. Ответникът твърди, че в този смисъл е и решение по гр.д. № 5124/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което е изразено разбирането, че когато по исков ред е прието, че вписаното в търговския регистър обстоятелство – избор на председател на кооперация, е несъществуващо обстоятелство и на това основание, впоследствие, това вписване е заличено, то извършените до датата на заличаване в ТР процесуални действия по упражняване на правото на иск от името на кооперацията от такъв председател запазват своето действие, тъй като заличаването на вписването няма автоматично ретроактивно действие по отношение на извършените от него до датата на заличаването му процесуални действия. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима, в какъвто смисъл е изричното определение на настоящия състав от 21.02.2018 година. По основателността на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК: Видно от данните по делото е, че с решение № 1679 от 07.04.2015 г. по гр.д. № 9767/2014 г. на Варненския районен съд, Гражданско отделение, 16 състав, [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] сумата 1 493.39 лв., на основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от 28.07.2014 г. и разноски по делото в размер на 470 лв. По време на висящността на въззивното производство по в.гр.д. № 1577/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на подадена от [фирма] въззивна жалба, с молба от 19.05.2015 г. [фирма], представлявано от К. Д., е заявило отказ от иска, с искане за обезсилване на постановеното по делото решение и прекратяване на производството по иска. С определение № 1899/01.06.2015 г. Окръжен съд – Варна е постановил обезсилване на първоинстанционното осъдително решение и прекратяване на производството по иска, на основание чл.233 ГПК. С решение № 764 от 25.10.2016 г. по т.д. № 762/2015 г. на Окръжен съд – Варна, образувано по искова молба с вх. № 14881 от 15.05.2015 г. , е признато за установено, по предявен от П. Н. К. против [фирма] иск с правно основание чл.29, ал.1, предл.трето от ЗТР, че вписването в търговския регистър на К. Д. като управител на дружеството представлява несъществуващо обстоятелство. Първоинстанционният съдебен акт е потвърден от Апелативен съд – В. с решение № 39 от 01.03.2017 г. по в.т. д. № 722/2016 г., влязло в сила на 28.09.2017 г. Предвид тези данни, настоящият състав на ВКС приема за основателна молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение на Окръжен съд – Варна. Съгласно задължителните постановки на ППВС № 2/1977 г. отмяна по реда на чл.231 б.”а” ГПК /отм./, сега чл.303, ал.1, т.1 ГПК, се допуска тогава, когато заинтересованата страна открие ново обстоятелство или ново писмено доказателство, които са съществували по време на висящността на спора, но не са могли да бъдат известни на страната, въпреки положената процесуална грижа, или ако са били известни, то е съществувала обективна невъзможност за страната да се снабди с новото писмено доказателство при инстанционното разглеждане на делото. Влязлото в сила решение по иска с правно основание чл.29 ЗТР /сега Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел/, с което съдът е признал за установено, че вписването на К. Д. като управител на търговското дружество [фирма] съставлява вписване на несъществуващо обстоятелство, има характер на доказателство за липса на надлежно учредена представителна власт в полза на Д. по отношение на дружеството към релевантния момент – този, на подаване на молбата по чл.233 ГПК и съответно към момента на постановяване на прекратителното определение. Липсата на надлежно учредена представителна власт за К. Д., установена по надлежния ред – в исково производство по чл.29 ЗТР, съставлява ново обстоятелство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Ненадлежно учредената представителна власт по отношение на [фирма] към момента на десезиране на съда, на основание чл.233 ГПК, не е новонастъпило обстоятелство. То е съществувало по време на висящността на спора пред Окръжен съд – Варна, но не е могло да бъде доказано, предвид специалния исков ред за установяване на порок на вписването в търговския регистър – чл.365, т.3 ГПК, вр. с чл.29 ЗТР. Посоченото обстоятелство е от съществено значение, тъй като е обусловило прекратяване на производството по делото, след обезсилване на първоинстанционното решение. Отказът от иска, като процесуално действие, с което ищецът се отказва от търсената искова защита, поражда сила на пресъдено нещо. С прекратяване на производството по делото на основание чл.233 ГПК, правото на [фирма] да предяви отново същия иск срещу ответното дружество [фирма] е преклудирано. Като неоснователни следва да се преценят допълнително наведените в съдебно заседание доводи от ответника по молбата. Действително, в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС е изразено становище, че вписаното несъществуващо обстоятелство няма действие по отношение на членовете на дружеството за периода от вписването до заличаването му. Разбирането на ответника по молбата, че дружеството е изключено от кръга на субектите, по отношение на които вписаното несъществуващо обстоятелство не поражда действие, е основано само на хипотеза, при която ищец в производството по чл.365, т.3 ГПК е съдружник. Това производство обаче би могло да се инициира и от самото дружество – напр. в хипотезата на фиктивен управител, за да се установи порокът в представителната власт. В този случай, вписаното несъществуващо обстоятелство не би следвало да има действие по отношение на самото дружество, по същата логика и по арг. от ТР, по която ОСГК на ВКС /съобразно разгледаните хипотези/ е приело, че то няма действие по отношение на членовете на дружеството. Настоящият състав не възприема поддържаните от ответното дружество доводи, свързани с регламентираното в чл.141, ал.6 ТЗ действие на овластяване и на заличаване на управителя на дружество с ограничена отговорност по отношение на трети добросъвестни лица. Процесуалното правоотношение между ищеца и съда има публичноправен характер, а разпоредбата на чл.141 ал.6 от ТЗ, която е предназначена да уреди възникнали на плоскостта на търговското право материалноправни отношения, е неприложима към него. Значението на решението по чл.29 от ЗТР за проявлението на отменителното основание по чл.303 ал.1, т.1 от ГПК произтича от това, че признатото за несъществуващо обстоятелство, дори да е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството и при липса на валидно учредена представителна власт за К. Д., нейните процесуални действия, включително отказът от иска, не са могли да обвържат с правни последици молителя [фирма]. Това становище не се явява в противоречие с изразеното в постановено по реда на чл.290 ГПК решение на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д. № 5124/2014 г. становище, че заличаването на вписването на несъществуващо обстоятелство – избор на председател на кооперация няма автоматично ретроактивно действие по отношение на извършените от него, до датата на заличаването му, процесуални действия. Именно липсата на възможност за игнориране на последиците от тези действия, обосновава правен интерес от извънинстанционното производство по чл.303, ал.1, т.1 ГПК по отношение на постановени в такива случаи съдебни актове, след като по съдебен ред бъде установен порокът на вписването. Неотносима към основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е преценката за правилността на извършените от въззивния съд процесуални действия във връзка със заявения отказ от иска. Евентуално нарушаване на процесуални правила от съда във връзка с надлежно представляване на страна по делото /каквото в случая не се и установява/ е релевантно към невъведено от молителя отменително основание – това по чл.303, ал.1, т.5 ГПК. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема за осъществено поддържаното главно основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила определение, с което е прекратено производството по делото по предявения от [фирма] против [фирма] осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД. При този извод, не се дължи произнасяне по същество по заявеното евентуално основание за отмяна по чл.303, ал.1,т.3 ГПК. Предвид горното, постановеното от Окръжен съд – Варна определение по чл.233 ГПК следва да се отмени, като се отмени и постановеното по реда на чл.248 ГПК определение № 2757/28.07.2015 г., а делото да се върне на същия въззивен съдебен състав за разглеждане по същество на депозираната от [фирма] въззивна жалба. По отношение на разноските в настоящото производство, съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, те подлежат на присъждане при произнасяне по съществото на спора. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила определение № 1899/01.06.2015 г. по в.гр.д. № 1577/2015 г. на Окръжен съд – Варна, Гражданско отделение, 5 състав, както и определение № 2757/28.07.2015 г., постановено по реда на чл.248 ГПК. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на подадената от [фирма] въззивна жалба. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: