Р Е Ш Е Н И Е № 423 гр. София, 14 ноември 2011 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и първи октомври двехиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Теодора Стамболова при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 2155/2011 год. Производството по чл. 346 т.2 и сл. НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимите Л. Н. Г., П. Г. В., Е. Г. Г. и П. Т. С. против присъда № 109 от 25.03.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 573/2010 год. по описа на Благоевградския окръжен съд. В жалбите на подсъдимите Л. Г. и П. В., подадени чрез защитника им адв. Х. Г. и в съдебно заседание се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК, като в допълненията, изготвени след запознаване с мотивите към новата присъда, се излагат конкретни съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до неправилни фактически и правни изводи. По същество се иска присъдата на въззивната инстанция да бъде отменена и да бъдат оправдани. В жалбата на подсъдимите Е. Г. и П. С., изготвена от защитника им адв. Х. и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с квалификацията на деянието като извършено при условията на продължавано престъпление при липса на законова възможност, за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила с осъждането им за по-тежко престъпление, без да им е предявено съответно обвинение и за прекомерно завишаване на наказанията. В условията на алтернативност се иска новата присъда да бъде отменена и да бъдат оправдани по обвиненията или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбите са неоснователни. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на постановената от въззивната инстанция присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 874 от 23.07.2010 год. постановена по Н. дело № 1286/2005 год. Петричкият районен съд е признал подсъдимите за невиновни и ги е оправдал по предявените обвинения както следва: Е. Г. Г. в това, че в качеството си на длъжностно лице- митнически служител на Митница Кулата: 1.На 23.03.2000 год. след предварителен сговор като помагач с извършителите П. В. и П. С., умишлено да ги е улеснил да пренесат през границата на страната лек автомобил “Ауди А8”, без знанието и разрешението на миниците, декларирайки го като посочени в присъдата части за автомобил, като без да извърши физически контрол и документален контрол на данните в приетите митнически декларации и придружаващите ги документи е разрешил въвеждането на стоката на територията на страната – престъпление по чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 б.”е” НК; 2. На 23.03.2000 год. в кръга на службата си, да е съставил официални документи – три митнически декларации, в които да е удостоверил неверни обстоятелства, че резултатите от проверата отговарят на данните посочени в тях, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за тези обстоятелства – престъпление по чл.311 ал.1 НК; 3. На 24.04.2000 год. след предварителен сговор като помагач с извършителите П. С. и Л. Г., умишлено да ги е улеснил да пренесат през границата на страната с Република Гърция лек автомобил “Ауди А8”, като без да извърши физически контрол и документален контрол на данните в приетите митнически декларации и придружаващите ги документи, е разрешил въвеждането на стоката на територията на Република България – престъпление по чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 б.”е” НК и 4. На 24.04.2000 год. в кръга на службата си да е съставил официални документи, в които да е удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателства за тези обстоятелства- престъпление по чл. 311 ал.1 НК. П. Т. С., в това че на Митница Кулата 1. На 23.03.2000 год. след предварителен сговор в съучастие с П. В. - извършител и Е. Г., митнически служител – помагач, да е пренесъл през границата на страната лек автомобил “Ауди А8”, без знанието и разрешението на митниците, декларирайки го като автомобилни части – престъпление по чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 б.”е” НК и 2. На 24.04.2000 год. след предварителен сговор в съучастие с подсъдимите Л. Г. – извършител и Е. Г., митнически служител – помагач, да е пренесъл през границата на страната с Република Гърция лек автомобил “Ауди А8”, без знанието и разрешението на митниците, декларирайки го като автомобилни части -–престъпление по чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 б.”е” НК. П. Г. В. в това, че на 23.03.2000год. на Митница Кулата, след предварителен сговор в съучастие с П. С. – извършител и Е. Г., митнически служител – помагач, да е пренесъл през границата на страната с Република Гърция лек автомобил “Ауди А8” без знанието и разрешението на митниците, декларирайки го като автомобилни части – престъпление по чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 б.”е” НК. Л. Н. Г. в това на 24.04.2000 год. на Митница Кулата, след предварителен сговор в съучастие като извършител с П. С. и Е. Г., митнически служител – помагач да е пренесъл през границата на страната с Република Гърция лек автомобил марка “Ауди А8”, без знанието и разрешението на митниците, декларирайки го като автомобилни части- престъпление по чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 б.”е” НК. С присъда № 109 от 25.03.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 573/2010 год. Благоевградския окръжен съд е отменил изцяло присъдата на първата инстанция и вместо нея е постановил нова присъда с която е признал подсъдимите за виновни и ги е осъдил както следва: 1 . Е. Г. Г. за виновен в това, че за времето от 23.03.2000 год. до 24.04.2000 год., на Митница Кулата, в качеството си на митнически служител, в условията на продължавано престъпление, като помагач, след предварителен сговор на 23.03.2000 год. с извършителите П. Г. В. и П. Т. С., а на 24.04.2000 год. с извършителите П. Т. С. и Л. Н. Г. умишлено ги улеснил да пренесат през границата на страната с Република Гърция два леки амтомобила марка “Ауди А8”, подробно индивидуализирани в диспозитива на присъдата, без знанието и разрешението на митниците, декларирайки ги като необорудвани употребявана купета, без ходова част, без ел. инсталация и без двигатели, употребявани блокове за двигател и употребявана ел. инсталация, като без да извърши физически контрол/проверка на стоката/ и документален контрол на данните в приетите митнически декларации и придружаващите ги документи е разрешил въвеждането на стоката на територията на Република България, поради което и на основание чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 б.”е” НК във вр. с чл. 26 и чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода. Признал го е за виновен и в това, че за времето от 23.03.2000 год. до 24.04.2000 год. на Митница Кулата, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице съставил официални документи, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за отразените в тях обстоятелства, поради което и на основание чл. 311 ал.1 във вр. с чл. 26 и чл. 55 ал.1 т.2 б.”б”/стар/ НК го е осъдил да заплати в полза на държавата глоба в размер на 1000лв. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание три години лишаване от свобода, към което е присъединил наказанието глоба. На основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Признал е подсъдимия П. Т. С. за виновен в това, че за времето от 23-03-2000 год. до 24.04.2000 год, на Митница Кулата, в условията на продължавано престъпление, като извършител, след предварителен сговор на 23.03.2000 год. с П. В. и Е. Г., а на 24.04.2000 год. с Л. Г. и Е. Г., пренесъл през границата на страната два леки автомобила марка “Ауди А8”, без знанието и разрешението на митниците, декларирайки ги като автомобилни части – необорудвано купе, необорудван употребяван блок за двигател и употребявана ел. инсталация, поради което и на основание чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 б.”е” във вр. с чл. 26 и чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтъпяването му с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Признал е подсъдимия П. Г. В. за виновен в това, че на 23.03.2000 год. на Митница Кулата, след предварителен сговор в съучастие като извършител с П. С. и Е. Г. пренесъл през границата на страната с Република Гърция лек автомобил марка “Ауди А8”, с немска регистрация, без знанието и разрешението на митниците, декларирайки го като автомобилни части- необорудвано купе, необорудван употребяван блок за двигател и употребявана ел. инсталация, поради което и на основание чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 б.”е” и чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. Признал е подсъдимия Л. Н. Г. за виновен в това, че на 24.04.2000 год. на Митница Кулата, след предварителен сговор в съучастие като извършител с П. С. и Е. Г., пренесъл през границата на страната лек автомобил марка “Ауди А8” с немска регистрация, без знанието и разрешението на митниците, декларирайки го като автомобилни части- употребявано необорудвано купе, употребяван блок за двигател и употребявана ел. инсталация, поради което и на основание чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 и чл. 55 ал.1 т.1 и ал.3 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 242 ал.7 НК съдът е отнел в полза на държавата предмета на престъплението – двата леки автомобила подробно индивидуализирани. По жалбите на подсъдимите Л. Г. и П. В.: В двете жалби и в допълненията към тях, изготвени от защитника им адв. Г. се поддържат абсолютно идентични доводи и се прави еднакво искане, поради което настоящият състав прие, че следва да бъдат разгледани обща. Оплакването за постановяване на новата присъда на въззивната инстанция при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници. В този смисъл са изложените съображения, че въззивният състав е нарушил правилата за формиране на вътрешното си убеждение, като без основание е отхвърлил показанията на част от разпитаните свидетели, кредитирал е доказателства, които не са събрани по реда на НПК, приел е за доказани факти, за които не са събрани доказателства и това е довело до осъждането им за деяния, които са несъставомерни като контрабанда по смисъла на чл. 242 ал.1 НК защото липсват двата комулативно необходими основни елементи от състава на престъплението. С тези съображения по същество се релевира неизпълнение задълженията на съда по чл.чл. 13, чл.14 и чл.303 ал.1 НПК. Такива нарушения, довели до отмяна на опрадвателната присъда и до осъждането им, по делото не да допуснати. За да постанови съдебният си акт въззивният състав е извършил цялостна проверка на протестираната оправдателна присъда с доводи, че в подкрепа на обвинителната теза е събран достатъчен доказателствен материал, необходим за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, но решаващият съд не го е подложил на обективен анализ и това е довело до неправилно приложение на материалния закон. Преди даване ход на съдебните прения съдебният състав е преценил, че с оглед решаващото значение на част от доказаелствата и допуснати пропуски при събирането им се налага повторен разпит на св. И. и непосредствено изслушване заключението на тройната автотехническа експертиза. Провел е съдебно следствие и е събрал тези доказателства, като след разпита на св. И. е констатирал противоречие между показанията, които е дал в съдебното следствие и дадените в досъдебното производство. По реда на чл. 281 НПК е включил с доказателствената съвкупност и показанията, които е дал във фазата на досъдебното производство. След като е направил собствен анализ на всички доказателства, е възприел като основателни съображенията на представителя на обвинението. Констатирал е, че са допуснати нарушения при оценката на доказателствата и това е довело до неточно установяване на фактическите обстоятелства и до неверни правни изводи. Подробно е посочил в какво се изразяват тези нарушения, каква оценка прави на доказателствата и какви са правните съображения за взетото решение оправдателната присъда да бъде отменена и подсъдимите осъдени. Вътрешното му убеждение относно приетите за установени факти касаещи дейността на подсъдимите В. и Г. във връзка с закупените в Германия и внесени в страната на 11.03.2000 год. от подсъдимия В. лек автомобил марка “Ауди А8” с износен немски рег. № ... и във връзка с внесения в страната на 24.04.200 год. от под. С. лек автомобил марка “Ауди А8” с износен немски рег.№ К 292 Х не са лишени от доказателствена основа и не са направени при превратна оценка на събраните доказателства. Подробно е посочил въз основа на кои доказателствени източници приема, че подсъдимият В. след внасянето на автомобила решил да намали размера на митните сборове затова му поискал изходящ транзит, като посочил причина невъзможност да заплати митните сборове, че след като получил съответното разрешение се договорил със св. И. да закара автомобила до ГККП Кулата, че на 23.03.2000 год. автомобилът бил закаран с товарния автомобил на свидетеля до границата, където били оформени всички документи и товарният автомобил управляван от св. И. напуснал територията на страната, като било отразено, че пътува празен, че наредил на свидетеля да направи обратен завой и да се нареди на трасето на влизане в страната, като този път в превозните документи било посочено, че в товарния автомобил се пренасят трите основни части за лек автомобил – купе, ел.инсталация и двигател, придружени с фактури на името на подсъдимите В. и С., че след като свидетелят влязал през границата на страната транспортирал лекия автомобил до гр. София и го разтоварил на място посочено му от подсъдимия В., че по късно автомобилът бил представен за изпитание в “Т.” – гр. София и бил регистриран в КАТ, че по идентичен начин на 24.04.2000 год. св. И. бил нает да превози лек автомобил, който се намирал в безмитната зона на ГКПП Кулата, че този автомобил имал износен немски регистрационен номер, че отново в документите било посочено внос на автомобилни части, за които били представени фактури на името на под.Г. и С., че в района на гр. Сандански по искане на под. С. свидетелят разтоварил автомобила. Не са отхвърлени без основание като недостоверни показанията на св. А. и Н., както се поддържа от жалбоподателите. На стр. 22 от мотивите на новата присъда съдебният състав е изложил убедителни съображения защо отхвърля твърдяните от тях факти, че под. С. им закарал автомобилни части, от които сглобили автомобил. При положение, че този автомобил със същия двигател е бил преди датата посочена във фактурата - 16.03.2000 год. в автомобилния сервиз, и че той като част от автомобила е бил продаден в Германия, няма как повторно да бъдат закупени части от него. Обсъдени са и показанията на св. Е. и също мотивирано са отхвърлени. Изложените съображения намират опора в събраните доказателства, в това число писмените доказателства, касаещи първоначалното внасяне на автомобила от под. В., с показанията на св И. и заключенията на изслушаната автотехническа експертиза от вещото лице Х.. Тази експертиза е назначена в досъдебното производство и вещото лице е представило своето заключение / т.VІІІ л.46-66/, преди отделяне на част от събраните материали в отделно производство. Събрана е като доказателство в това производство, като експерта е ислушан в съдебното следствие. Дадена е във време по-близко до деянието и вещото лице по категоричен начин е установило, че двата автомобила са оригинална заводска сглобка и не са допълнително сглобявани. Мотивирано е прието, че изготвената четири години след нея тройна автотехническа експертиза по същество не внася съмнение в първоначалното заключение и не опорочава изводите на единичната експертиза. Експертите изготвили това заключение са установили, че състоянието, в което са намерили автомобилите, в резултат на съхранението им при много лоши условия не дава основание за категоричност в извода дали по тях са правени предишни интервенции. Съдът на стр. 23-24 от мотивите на присъдата подробно е обсъдил двете заключения и и е изложил логически съображения за кредитиране заключението на единичната експертиза. Правилата за формиране на волята му са спазени, а по същество вътрешното му убеждение кое експертно заключение за кредитира не подлежи на последващ контрол. Подробно са обсъдени събраните доказателства въз основа на които са направени фактическите констатации за участието на под. Г. в престъплението извършено на 24.04.2000 год., поради което е неоснователен довода, че те са лишени от доказателствена основа. Убедителни са и съображенията /стр.11-12 от мотивите/ за отхвърляне показанията на св. И., А. и М.. Законосъобразен е извода, че влязлото в сила наказателно постановление, с което е прието, че няма извършено престъпление на Митница С. при последващата регистрация на частите е задължително само относно прекратяването. При установените по делото факти материалният закон е приложен точно с осъждането на подсъдимите. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението контрабанда, извършена и в съучастие с подсъдимия Г., изпълняващ длъжността митнически инспектор на Митница Кулата. Незаконосъобразен е довода за липса на извършено престъпление защото леките автомобили не са се намирали на територията на съседна държава и не са преминали нейната граница. Всяка държава охранява своята територия и извършва контролирания достъп на лица и товари чрез съответните свои органи на определеното за целта място. Разрешението за влизане на територията на страната се извършва на това място без значение дали преди това лицата и товарите са се намирали в съседна държава или са били на територията, върху която двете държави нямат юрисдикция. При двете деяния леките автомобила са се намирали в безмитната зона между двете граници и е било необходимо получаване на разрешение да преминат през границата на страната. По начина по който документално е оформен на границата товара превозван от св. И. такова разрешение по същество не е дадено. По документи е отразено пренасянето на автомобилни части и изобщо не е давано разрешение да бъдат допуснати във вътрешността на страната леките автомобили. По жалбата на подсъдимите Е. Г. и П. С.: Оплакването на жалбоподателите за постановяване на новата присъда при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.1 НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. То се свързва с допуснати нарушения при оценката на доказателствата и неправилна квалификация на установените по делото факти, като бланкетно се твърди, че въззивният състав не е направил собствена оценка на доказателствата и неправилно е приложил института на продължаваното престъпление, който не е съществувал в правния мир към момента на извършване на деянията. Такива нарушения по делото не са допуснати. Както беше посочено във връзка с жалбата на подсъдимите Г. и В., въззивният състав изцяло е проверил правилността на протестираната присъда въз основа на събраните в първата инстанция доказателства и тези, които допълнително е събрал в проведеното с активното учатие на страните съдебно следствие. Анализирал ги е поотделно и в логическата им връзка, посочил е какви нарушения са допуснати при оценката им, каква оценка им прави и какви фактически обстоятелства относно участието на подсъдимите Г. и С. в престъпната дейност приема за установени. Приетите фактическите обстоятелства, че на двете инкриминирани дати подсъдимият Г. бил митнически служител и като отговорник на първа бригада е имал възможност сам да решава къде да изпълнява служебните си задължения, като е осъществявал и митнически контрол на входящо трасе, че при двете деяния той оформил митническите документи, като заверил клетка Д на представените митнически декларации, с които разрешил въвеждането на територията на страната на стока- автомобилни части, макар да е видял и знаел, че през границата влизат автомобили, които имат изходни немски регистрационни номера, каквито не се поставят при закупуване на необорудвано купе, не са лишени от доказателствена основа. От жалбоподателя С. не се поддържат конкретни оплаквания за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, доведи ло неправилни фактически изводи. Фактите относно участието му при контрабандното пренасяне през границата на страната на двата леки автомобила не са направени при превратна оценка на събраните доказателства. От тях точно е прието за установено, че на 23.03.2000 год. той представил фактура и получил разрешение от под. Г. да внесе в страната блок за двигател на лек автомобил, като в действителност този двигател бил монтиран на закупения и внесен в страната от под. В. на 11.03.2000 год. лек автомобил и като част от същия документално бил оформен износа му на 23.03.2000 год., а на 24.04.2004 год. представил фактури за закупени автомобилни части- необорудвано купе и ел.инталация, макар в действителност да пренесъл чрез св. И. закупения преди това от него в Германия лек автомобил рег. № КА 145 Е, който бил оставил в безмитната зона преди ГКПП Кулата. При приетите фактически констатации материалният закон е приложен точно с осъждането на двамата по обвиненията по чл. 242 ал.4 във вр. с ал.1 б. “е”НК, а подсъдимия Г. и по обвинението по чл. 311 ал.1 НК. Налице са съставомерните признаци от съставите на тези престъпления, при приетите от въззивната инстанция форми на съучастническа дейност. Конкретни доводи за нарушение или неправилна квалификация на деянията, на които настоящата инстанция е длъжна да отговори, от жалбоподателите не се поддържат. Единственото мотивирано съображение в подкрепа на оплакването за допуснато нарушение на материалния закон касае неправилната квалификация на деянията като продължавано престъпление. В този смисъл е развития довод, че отделните деяния са квалифицирани от обвинението като самостоятелни престъпления и съдът не е имал процесуална възможност да ги обедини и да ги осъди за едно престъпление. Такова нарушение по делото не е допуснато. Съдът е длъжен да приложи точно материалния закон, без непременно да е обвързан от предложената от прокурора квалификация, в това число и с искането за отделно осъждане за всяко едно от деянията, в рамките на предявеното обвинение. И без да е налице изрично предявено обвинение, с което отделните деяния да са квалифицирани като продължавано престъпление, може да приложи този институт, при съблюдаване на забраната за утежняване наказателното положение на подсъдимия. В конкретния случай не е било необходимо прокурорът да повдигне ново обвинение по реда на чл. 287 НПК, за да има процесуална възможност съдът да квалифицира деянията като единни престъпления, в какъвто смисъл е развитото в жалбата оплакване. След като съдът е контатирал, че двете контрабанди са извършени през непродължителен период от време, при една и съща фактическа обстанова и при еднородност на вината, като деянието извършено на 24.004.2000 год. по същество е продължение на извършеното на 23.03.2000 год., е приложил точно материалния закон и е квалифицирал деянията на подсъдимите Г. и С. като единни продължавани престъпления. По идентичен начин е приложен точно материалния закон и в частта, касаеща осъждането на подсъдимия Г. за документните престъпления. Приетите от съда квалификации не са довели до утежняване на наказателното им положение, защото не са приложени по-тежко наказуеми материални закони и е отпаднала възможността за увеличаване на общо определените за изтърпяване наказания по реда на чл. 24 НК. Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на новата присъда на въззивната инстанция, което е касационно основание по чл. 348 ал.1т.2 НПК, не се подкрепя от данните по делото. Производството пред Благоевградския окръжен съд е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 т.1 НПК, довели до ограничаване правата на подсъдимите. Съдът е изпълнил правомощията си по чл.313 и чл. 314 НПК, като изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. Видно от отбелязването в протокола за съдебното заседание е осигурил на подсъдимите справедлив процес, като не е ограничил правото им да участват при събирането на доказателствата и да изразяват отношение лично и чрез защитниците си по съществото на обвиненията, не е ограничил по време съдебните прения и им е осигурил пълна възможност да изразят в последната си дума своето окончателно отношение към обвинението. Новата присъда е изготвена по реда на чл. 339 ал.3 НПК и при съблюдаване изискванията по чл. 305 НПК относно нейното съдържание. Неоснователен е довода, че съдът съществено е ограничил правото им на защита, като без съответно обвинение ги е осъдил за по-тежко престъпление от това, за което са били предадени на съд. Всички факти, касаещи конкретните обвинения са им били предявени с обвинителния акт, като в очертаните от него граници са осъществили правото си на защита и за тях са осъдени. Оплакването за явна несправедливост на наказанието, което е касационно основание по чл. 348 ал.3 НПК е неоснователно. Наказанията на двамата жалбоподатели са индивидуализирани в рамките на закона, предвидени за престъпленията, като точно е преценена относителната тежест на всички обстоятелства по чл. 54 НК. Специално внимание е отделено на изминалия продължителен период от извършване на деянията до реализирането на наказателната отговорност, през който подсъдимите не са имали процесуално поведение възпрепятстващо нормалното развитие на процеса. Нарушаването на изискването за справедлив процес, включващо и своевременното разглеждане на делото, е преценено като изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55 ал.1 НК и на това основание наказанията им са индивидуализирани под предвидените за престъпленията минимуми и не са наложени комулативно превидените по-леки наказания – глоба. Определените наказания лишаване от свобода без ефективно изтърпяване не са явно несправедлиево завишени по размер. Очевидно съответстват на степента на обществената опасност на деянията, на данните за личността на подсъдимите и на целите по чл. 36 НК. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на присъдата на Благоевградския окръжен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставена в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила присъда № 109 от 25.03.2011 год. постановена по ВНОХ дело № 573/2010 год. по описа на Благоевградския окръжен съд, с която е отменена присъда № 874 от 23.07.20010 год. по Н. дело № 1286/2005 год. на Петричкия районен съд и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимите Е. Г. Г., П. Т. С., П. Г. В. и Л. Н. Г. са признати за виновни и осъдени по предявените им обвинения. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: