5 Р Е Ш Е Н И Е № 60 София, 20.04.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на седми март през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря.......................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3094 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от И. С. С. и С. Г. Г. срещу решение № 71 от 25.04.16г.по в.гр.дело № 143/16г.на Варненския апелативен съд.С него е отменено решение № 198 от 9.02.15г.по гр.дело № 884/14г.на Варненския окръжен съд и вместо него е постановено друго,с което е обявен за недействителен в отношенията между И. С. Ц.,И. С. С. и С. Г. Г. договора за покупко-продажба,сключен под формата на нот.акт /№/,т.ІІІ,рег./№/,дело/ №/ от 9.12.13г.на нотариус В. П. с рег./№/ и район на действие Районен съд –Варна,на следния недвижим имот:Поземлен имот в [населено място],м.П. с идентификатор/№/ с площ от 750 кв.м.по предходен документ за собственост,а по скица с площ от 800 кв.м.,заедно с построената еднофамилна жилищна сграда,с идентификатор/№/ и навес с площ от 64 кв.м.,както и всички подобрения и приращения в имота. Решението е постановено при повторно разглеждане на делото след връщането му от Върховния касационен съд по реда на чл.293 ал.3 ГПК. С определение № 847 от 23.11.16г.настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса:В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот,знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя,като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл.135 ЗЗД,следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. В отговор на въпроса настоящият съдебен състав приема следното: Чл.135 ЗЗД дава право на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него правните действия на длъжника му,които го увреждат.За да може да бъде успешно проведен отменителният иск е необходимо правното действие на длъжника,което кредиторът иска да отмени,да го уврежда.Кредиторът е увреден,когато длъжникът с правните си действия е създал или увеличил своята неплатежоспособност.На второ място,необходимо е длъжникът да е знаел при извършване на атакуваното правно действие,че с него уврежда кредиторите си.Ако правната сделка е възмездна,необходимо е длъжниковият контрахент също да знае,че договорът уврежда кредитора.За да се приеме,че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае,че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява,без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищцата И. Ц. се легитимира като кредитор на ответника И. С. по силата на три договора за заем с нотариална заверка на подписите,съответно на 13.12.12г.,14.12.12г. и 15.12.12г.,всеки от който за сума от 5 000 евро и срок за връщане – 31.12.13г.За вземанията си ищцата се е снабдила с изпълнителни листи,издадени въз основа на заповеди за изпълнение по реда на чл.417 ГПК.Установено е,че с влезли в сила решения по гр.д./№/на В.,19 състав и гр.д.№ 4232/14г.на В.,12 състав са уважени исковете с правно основание чл.422 ГПК за установяване вземанията на ищцата срещу ответника.Прието е още,че на 9.12.13г. между ответниците е сключен договор за покупко-продажба,оформен с нот.акт /№/,по силата на който И. С. е продал на С. Г. поземлен имот с идентификатор /№/с площ 750 кв.м.,заедно с построената в него еднофамилна жилищна сграда с идентификатор /№/ и навес с площ от 64 кв.м.,за сумата 9900 лв.Данъчната оценка на имота е 24906.30 лв,а според заключението на вещо лице пазарната стойност на имота е 47 370 лв.От гласните доказателства въззивният съд е приел за установено,че имотът продължава да се владее от И. С. и след продажбата. При тези данни по делото е направен извод,че е налице първата предпоставка за основателността на иска по чл.135 ЗЗД,а именно – ищцата е кредитор на ответника.По отношение на ответника С. съдът е приел,че е налице знание за увреждане на кредитора,тъй като той е поел задължения по договори за заем до 31.12.13г.и с влезли в сила съдебни решения вземанията на кредитора- ищец са установени по безспорен начин.Разпоредителната сделка е сключена дни преди настъпване на падежа по договорите и то на цена 25 по-ниска от данъчната оценка и 4.8 пъти по –ниска от пазарната стойност на имота,като в патримониума на длъжника е постъпила сума,значително по-ниска от стойността на отчужденото имущество и по този начин е увреден интереса на кредитора.Обстоятелствата,че ответницата –приобретателка на имота не го владее и не го ползва,придобила го е на изключително занижена цена,като едновременно с това е придобила от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена стойност,съдът е преценил в съвкупност, за да направи извод,че и двамата ответници са договаряли със знанието за увреждане на кредитора- ищец. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила,довели до необоснованост.Касаторите поддържат,че по делото не е установено знание у приобретателя С. Г. за евентуален увреждащ ефект на извършената продажба спрямо ищцата.Считат,че знанието,като елемент от фактическия състав на чл.135 ал.1 ЗЗД,трябва да е конкретно и да се отнася персонално до лицето,което претендира непротивопоставимост на разпоредителния акт.Твърдят,че от цената на продажбата и наличието на още една сделка за друг имот между същите страни,не може да се обоснове извод за това,че е налице знание за увреждащ ефект на сделката спрямо конкретен кредитор. Ответницата по жалбата И. Ц. моли да бъде потвърдено въззивното решение. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира касационните оплаквания за основателни. Неправилен е решаващият извод на въззивния съд,изведен от обстоятелствата,че ответницата-приобретателка на имота не се е нанесла в него и не го ползва,придобила го е на изключително занижена цена,като едновременно с това е придобила от ответника-длъжник и друг негов имот на занижена цена,преценени в съвкупност с факта,че именно ответникът продължава да живее в имота,които са му дали основание да приеме,че и двамата ответници са договаряли със знанието за увреждане на кредитора- ищец. Отменителният иск не принадлежи на кредитора,чието вземане е възникнало след сключването на атакуваната с иска сделка.Той може да бъде предявен с успех,макар и атакуваната сделка да е сключена,преди кредиторът да е придобил това качество,ако тя е извършена с единствената цел да бъде лишен кредиторът от обезпечението,на което е могъл да разчита – чл.135 ал.3 ЗЗД.В случая ищцата се легитимира като кредитор от настъпване на падежа на вземането,до този момент длъжникът не е имал задължение да престира.Разпоредителната сделка е извършена преди настъпване на падежа на вземането на ищцата,поради което следва да бъдат установени елементите от фактическия състав на чл.135 ал.3 ЗЗД. При анализа на косвените доказателства в процеса не се установява недобросъвестност на третото лице-приобретател по смисъла на чл.135 ал.3 ЗЗД.Фактите относно субективното отношение на това лице, с което е договарял длъжникът, трябва да се докажат от кредитора. В случая такива факти не са доказани от ищцата.Обстоятелството,че цената на продажбата е по –ниска от средните пазарни цени за подобни имоти,както и че С. Г. е придобила още един имот от длъжника на занижена цена,не може да наложи извод,че на последната е било известно,че продавачът има дълг и че целта на сделката е да увреди кредитора му.Постигнатото съгласие за цената на имота от договарящите е израз на установената в закона свобода на договаряне – чл.9 ЗЗД, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност.Фактът,че продавачът е продължил да ползва имота,също не може да наложи извод за знание на третото лице за увреждане.Видно от представеното пред въззивния съд при новото разглеждане на делото удостоверение,издадено от [община],Дирекция”Местни данъци”на 22.03.16г.,С. Г. е декларирала процесния имот като собствен на 11.12.2013г. При преценката на събраните по делото косвени доказателства в тяхната съвкупност настоящият съдебен състав намира,че те не са достатъчни за установяване недобросъвестността на третото лице – купувач по смисъла на чл.135 ал.3 ЗЗД. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и необосновано и при условията на чл.293 ал.1 ГПК да се постанови ново решение по същество на спора,с което да се отхвърли предявения иск. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 71 от 25.04.16г.,постановено по в. гр.дело № 143/16г.на Варненския апелативен съд. ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от И. С. Ц. против И. С. С. и С. Г. Г. ,с правно основание чл.135 ал.3 ЗЗД,за обявяване на относителна недействителност на покупко-продажба на недвижим имот,оформена с нот.акт /№/т.ІІІ,рег./№/,дело /№/ от 9.12.13г.на нотариус В. П. с рег./№/ и район на действие Районен съд –Варна. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.