Р Е Ш Е Н И Е №59 гр. София, 28.06.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 609 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл. 290 във вр. с чл. 308 ГПК. С решение № 405 от 11.02.2016г. по гр.д. № 2038/2015г. на ІVг.о. на ВКС е отменено на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК решение № 100 от 29.10.2014г. по гр.д. № 7454//2013г. на ВКС, ІІг.о., само в частта по предявения от С. Т. М., починала в хода на делото и оставила като единствен наследник М. Г. Г., иск по чл. 108 ЗС срещу [фирма]. В отменената част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВКС. Касационното производство по гр.д. № 7454//2013г. на ВКС, ІІг.о., е образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решението на Софийски апелативен съд от 26.02.2013г. по гр.д. № 4538/2011г., с което след отмяна на първоинстанционното решение, е постановено ново решение за осъждане на [фирма] да предаде на ищците, сред които и С. Т. М., на основание чл.108 ЗС владението на недвижими имоти - бивши гаражи в сутерена и партера на сградата [улица] [населено място], представляващи понастоящем магазин за мебели, включващ на партерния етаж: магазин 3, склад към магазин 1 и надземен гараж, а на сутерена: склад и подземен гараж, както са очертани с червен цвят на скицата към заключението на в.л. Я. на л. 212 и л.213 по гр.д. № 2629/2003г. на САС, неразделна част от решението, който имот съставлява самостоятелен обект в сграда със съответен идентификатор. Касационно обжалване по жалбата на ответника по иска е допуснато с определение от 16.06.2014г. по въпроса за приложимостта на чл.218з, ал.3 ГПК/отм./ спрямо производството след отмяна на влязло в сила решение като е констатирано противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. по тълк.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС. С оглед рамките на извършената отмяна на влязлото в сила решение и целта на настоящето производство - да се осигури право на участие на наследника на починалата в хода на делото страна, то новото разглеждане е започнало с призоваване на страните за насрочено открито съдебно заседание и провеждане на устните състезания в отменената част. Повторно разглеждане на предпоставките за достъп до касационен контрол в настоящето производство не може да бъде извършвано. Касационното решение по гр.д. № 7454/2013г. не е отменено изцяло, а само частично - по иска на един от ищците, претендиращи съсобственост върху имотите, така че предвид указанията в отменителното решение настоящият състав дължи разглеждане на този иск по същество. По същите съображения не следва да бъдат разглеждани наведените от ответника по касационната жалба М. Г. доводи за нередовност на касационната жалба на [фирма] поради неспазване на първия определен от съда срок за внасяне на държавна такса. Допустимостта на касационната жалба е преценена при проведеното предходно касационно производство, включително и по отношение приложението на чл. 280, ал.2 ГПК в редакцията преди изменението в ДВ бр.50/2015г., като касационната жалба е била оставена без разглеждане, но определението е отменено от друг тричленен състав на ВКС. При проведеното ново разглеждане жалбоподателят [фирма] поддържа жалбата си и иска отмяна на атакувания акт. Ответника по жалбата М. Г. Г., като наследник на С. М., намира жалбата за неоснователна. Производството е по иск за собственост, основан на реституция по ЗВСОНИ, относно два гаража с квадратура от 500 кв.м, два магазина с площ от по 120 кв.м и един магазин с площ 14 кв.м, находящи се на партера и сутерена в сградата на [улица] [населено място], които понастоящем представляват магазин за мебели, включващ на партерния етаж: магазин 3, склад към магазин 1 и надземен гараж, а на сутерена: склад и подземен гараж, очертани с червен цвят на скицата към заключението на в.л. Я. на л. 212 и л.213 по гр.д. № 2629/2003г. на САС. Безспорно е установено, че процесните имоти са отчуждени по реда на ЗОЕГПНС от наследодателите на ищците, като първоначалната ищца С. М. е наследник на Т. А. П., който е притежавал 7/20 ид.ч. /или 35%/ от сградата. В нейна полза е извършено деактуване на 35% ид.ч. от имота [улица] със Заповед № РД-57-2424/27.07.1993г. на Кмета на СГО. Спорът е съсредоточен върху наличието на предпоставката за възстановяване на собствеността, въведена с чл.1, ал.1 ЗВСОНИ, а именно: отчуждените имоти да съществуват реално до размера, в който са отчуждени. Първоначално по делото е постановено влязло в сила решение от 13.01.2011г. по гр.д. № 1791/2009г. на ВКС, І г.о., с което е уважен иска по чл. 108 ЗС като дружеството е осъдено да предаде на ищците, сред които и С. М., владението върху недвижими имоти - бивши гаражи и магазин в сутерена и партера, представляващи понастоящем магазин за мебели в С., [улица], и включващ на партерния етаж изложбена зала, магазин 3 и склад към магазин 1 и надземен гараж, а на сутерена - склад и подземен гараж, така, както са очертани с червен цвят на скиците към заключението на в.л. Я. на стр.212 и 213 по гр.д. № 2629/2003г. на САС, неразделна част от решението. Прието е, че имотите съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, макар и сега да са включени в по-големи по площ и с друго предназначение помещения. Тъй като новопостроените части могат да имат самостоятелно съществуване чрез отделен достъп за сутеренния етаж, а партера - чрез възстановяване на премахната южна стена, то имотът следва да се възстанови до размерите, в които е одържавен, а останалите части не подлежат на възстановяване. Това решение е отменено с решение № 350 от 22.12.2011г. по гр.д. № 461/2011г. ВКС, ІІг.о. на основание чл.303 ал.1 т.1 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане на Софийски апелативен съд. /Тук следва да се изясни, че решението по иска по чл. 108 ЗС против [фирма] е отменено изцяло, а не само в осъдителната част за предаване на владението, както считат ищците. Използваният в диспозитива израз: „отменява решение.... в частта, с която е осъден [фирма] да предаде на .... владението върху недвижими имоти ...” изхожда от факта, че влязлото в сила решение има и друга част, с която е потвърдено отхвърлянето на иска против други ответници и тази част не се отменя./ Дадени са указания при новото разглеждане да бъдат преценени архитектурната и конструктивна възможност за обособяване на два отделни самостоятелно функциониращи обекта със стопанско предназначение по описаните в решението на ВКС по гр.д. № 1791/2009г. граници, при спазване на императивните изисквания за противопожарна защита и за обезпеченост на достъпна среда, приложими към преустройство на заварени сгради. С решението си при новото разглеждане - решение от 26.02.2013г. по гр.д. № 4538/2011г. Софийски апелативен съд отново е уважил иска по чл. 108 ЗС. При обжалване на това решение е постановено решение № 100 от 29.10.2014г. по гр.д. № 7454/2013г. на ІІг.о. на ВКС, с което е отменено решението на апелативния съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.108 ЗС. За да постанови този резултат съдът се е позовал на техническите експертизи, според които отделянето на новото строителство от имотите, които са били отчуждени, е невъзможно, понеже в резултат на значителни преустройства е създаден нов единен търговски обект. Поради това съдът е заключил, че отчуждените имоти, за които се претендира възстановяване на собственост, не съществуват реално в размерите, в които са отчуждени; реституционният ефект не е настъпил и ищците не се легитимират като собственици. Това последно решение на касационната инстанция е отменено частично на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК само по отношение на ищцата С. Т. М., която е починала на 02.06.2012г. и в касационното производство не е участвал нейния наследник по закон М. Г. Г.. В останалата част, с която е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС, предявен от останалите ищци, решението от 29.10.2014г. не е отменено и същото е в сила. При разрешаване на основния спорен въпрос - дали отчуждените имоти съществуват реално до размера, в който са отчуждени, настоящият състав намира следното: Установено е, че след одържавяването на притежаваните от наследодателите два гаража и три магазина в партера и сутерена на сградата, в периода 1981 - 1983г. са извършени значителни преустройства, като е изграден нов обект - супермаркет. Отчуждените обекти са били приобщени функционално към този нов обект, така че са станали неотделима част от него, а в създаването му освен това участват и обекти от съседни сгради. Обратното обособяване на съществувалите стари обекти от новосъздадения такъв, се оказва невъзможно предвид необходимостта от съобразяване на изисквания за противопожарна защита, за достъпна среда и др. такива, които понастоящем са нормативно установени. В този смисъл е заключението на приетата пред Софийски апелативен съд при новото разглеждане експертиза на вещите лица Г. и М.. Експертите са описали промените при реконструкцията и преустройството през 1981-1984г., част от които са: премахване на старата рампа, водеща отвън към подземното гаражно ниво и на нейно място направа на вход за персонал и администрация; изграждане на двураменна стълба за служебно ползване; направа на транспортни подходи за зареждане, за изнасяне на отпадъци, за амбалаж; свързване на двете вертикални нива с два асансьора и един подемник. В заключение експертите сочат, че за да се осъществи предложеното от в.л. Я. разделяне на новопристроената част от старата е необходима промяна на подробния устройствен план на квартала за присвояване на постоянен градоустройствен статут на задънена улица за подходната алея от [улица], което е свързано с със съгласие на трети лица и евентуалното им обезщетяване. Дори при постигане на това, ограничената ширина и значителната стръмнина на алеята биха довели до значителни функционални ограничения в самостоятелното използване на пристроената част. За осигуряване вертикалната комуникация между партерните и сутеренните нива и в двата разделени корпуса е нужно изграждане евентуално на нови стълби, асансьори или други подобни. В обобщение е изтъкнато, че е невъзможно да се осигури един директен подход, а още по-трудно и на втори евакуационен изход директно навън, в контура на пристроения нов южен двуетажен корпус; с оглед на това спазването на противопожарните изисквания относно пристройката е реално неосъществимо. Именно въз основа на тези констатации следва да се приеме, че обособяването на старата /отчуждена/ част от сега съществуващия единен търговски обект, е невъзможно, от което следва извод, че към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ отчуждените имоти не съществуват реално и собствеността върху тях не може да бъде възстановена. Горното обуславя отхвърляне на иска по чл. 108 ЗС по отношение на частта от отчуждените имоти, претендирана от ищцата С. М., заместена на основание чл. 227 ГПК от М. Г.. Отхвърлянето на иска е обосновано от извода, че ищцата не е собственик на претендираните имоти, което е достатъчно и не налага обсъждане възраженията на ответника /сега касатор/ във връзка с неговите права върху имота. Следва да се допълни, че при този изход се постига еднакво разрешаване спрямо всички претендиращи лица на решаващия за възстановяването на собствеността въпрос дали отчуждените имоти съществуват реално към момента на влизане в сила на реституционния закон. Тъй като с обжалваното решение на Софийски апелативен съд искът е бил уважен, то това решение следва да бъде отменено спрямо ищцата С. Т. М. и да бъде постановено ново за отхвърлянето на иска за собственост спрямо нейния универсален правоприемник М. Г.. При този изход ответникът по иска [фирма] има право на сторените разноски за производството по отмяна и за настоящето производство в размер на 15 000лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 308 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 363 от 26.02.2013г. по гр.д. № 4538/2011г. на Софийски апелативен съд в частта за уважаване на предявения от С. Т. М., починала и заместена от М. Г. Г., иск по чл. 108 ЗС против [фирма] и вместо него постановява: ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Т. М., починала в хода на делото и заместена от М. Г. Г. от [населено място], [улица], ет.5, ап.14 иск по чл. 108 ЗС против [фирма], ЕИК[ЕИК], за установяване собствеността и предаване владението върху 35% ид.ч. от следните недвижими имоти, находящи се на партера и в сутерена в сградата на [улица] [населено място]: два гаража с квадратура от по 500 кв.м, от които първия, находящ се в сутерена, при съседи: вътрешен двор, магазини, зелена площ, [улица]и [улица]; втория, находящ се на партера, при съседи: [улица], магазини, зелена площ, сграда на [улица] вътрешен двор; два магазина с площ от по 120 кв.м. при граници: [улица], [улица], вход и стълбища, вътрешен двор и гаражи; един магазин с площ 14 кв.м. с граници: вход и стълбище, [улица], вход за гараж; като неоснователен. ОСЪЖДА М. Г. Г. да заплати на [фирма] сумата 15 000 /петнадесет хиляди/ лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: