Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е                                  № 441                  София   08.06.2010 година                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА                                       Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на 25 май две хиляди и десета година в състав:                                         Председател: Ценка Георгиева                                              Членове:  Мария Иванова                                                               Илияна Папазова   При секретаря Анжела Богданова, като изслуша докладваното от съдията Ц. Георгиева гр.д. №  1459/2009г., за да се произнесе взе пред вид следното:   Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 1* от 09.12.2009г., постановено по настоящото дело № 1459/2009г. на ВКС, ІІІ г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 15.06.2009г. по в.гр.д. № 109/2009г. с което е оставено в сила решението на Дупнишкия районен съд, № 492 от 19.09.2008г. по гр.д. № 501/2006г., с което е отхвърлен предявеният от И. К. срещу В. Й. В. иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата 5 158 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършени от ответника изкопни работи, причинили разрушаване на геозащитни подпорни стени в имот, собственост на ищцата. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса за необходимостта от изследване на причинната връзка между действията на ответника и причинената вреда при иск по чл. 45 ЗЗД, решен от въззивния съд в противоречие със съдебна практика. Ответникът по касация В. Й. В. от гр. Д. моли решението да се остави в сила. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Въззивният съд е отхвърлил предявения от И. К. срещу В. Й. В. иск по чл. 45 ЗЗД с мотиви, че не е установена категорично причинната връзка между действията на ответника В срутването на подпорните стени, изградени в имота на ищцата И. Този извод съдът е направил без да изложи съображения при какви обстоятелства и в резултат на какво - действия или бездействия на определено лице или природни сили, е настъпило свличането на земни маси, за което се съдържат данни както в експертните заключения, така и в свидетелските показания. От заключенията на единичната и тройна съдебно-технически експертизи е установено, че изпълнението на масов изкоп с дълбочина 3.00 м в парцела на ответника /регистриран като строеж без строителни книжа с констативен акт от 14.09.2005г. от Община Д. е нарушило естествения откос на ската, което е провокирало активиране на свлачищен процес, довел до нарушаване устойчивостта на подпорните стени в парцела на ищцата. Мотивите на съда в тази насока са изградени само върху констатациите на административните органи, че през м. май 2005г. вече са били налице пукнатини, правещи тези съоръжения застрашени от самосрутване, и че липсват данни да са изпълнени предписанията на органите на Община-Дупница досежно укрепването на ската вътре в терена на собствения на ищцата имот. Така постановеното решение противоречи на съдебната практика на ВС и ВКС, която настоящият съдебен състав на ВКС намира за правилна, изразена и в приложените по делото решения - № 137/15.01.1963г. по гр.д. № 1562/62г. на ВС, І г.о., решение № 205/14.02.1974г. по гр.д. № 2388/73г. ВС, І г.о., с които е прието, че съдът е длъжен да изследва причината за настъпването на вредите като изясни при каква обстановка е настъпила вредата, за да може да се установи дали тя е резултат на противоправно виновно поведение на дадено лице. В касационната жалба на И. И. са изложени оплаквания за материална незаконосъобразност, необоснованост и постановяване на решението в нарушение на съществени съдопроизводствени правила. Конкретните доводи са, че е установена причинната връзка между действията на ответника и вредите, за размера на които е без значение отмяната на разрешението за строеж от 21.04.2004г., тъй като разходите за строеж на подпорна стена са реализирани въз основа на редовно издадено към този момент строително разрешение. ВКС намира жалбата за основателна поради следните съображения: От заключението на вещото лице Е. Л. се установява, че парцелът на И. И. се намира в по-високата част на скат Дренски рид, гр. Д., от парцела на ответника В, при денивелация от дъното на парцела на ищцата до нивото на жилищната й сграда около 5 м., и денивелация от средата на парцела на ответника до границата между двата парцела също около 5 метра. От същото заключение се установява, че парцелът на ищцата е бил оформен на три ската – към момента на огледа укрепено е само най-високото ниво, на което е изградена жилищната сграда, а останалите две нива представляват свлечени земни маси и останки от срутени подпорни стени. Подпорната стена, разположена на регулационната линия между двата парцела е била изградена от И. И. по силата на разрешително за строеж от 21.04.2004г. за ограда с плътна част от 0,60 м и неплътна част с обща височина от 2,10 м.становено е по несъмнен начин както от разпита на св. Т, чиито показания не са опровергани от други доказателства, така и от заключението на единичната и тройна съдебно-технически експертизи, че изпълнението на масов изкоп с дълбочина 3.00 м в парцела на ответника, извършен без строителни книжа, е нарушило естествения откос на ската, което е провокирало активиране на свлачищен процес, довел до нарушаване устойчивостта на подпорните стени в парцела на ищцата и срутването им. Така установените обстоятелства навеждат на извода, че причина за разрушаване на подпорните стени и свличането на земните маси почти до основите на жилищната сграда на ищцата, е в резултат на незаконно извършен изкоп от ответника. Изложеното налага отмяна на въззивното решение и решаване на спора по същество от настоящото инстанция, тъй като не се налага извършване на допълнителни процесуални действия - чл. 293, ал. 3 ГПК. По изложените по-горе съображения ВКС приема, че са установени елементите на деликта – причинена вреда, изразяваща се в стойността на разрушените подпорни стени, причинната връзка между действия на ответника и нанесената щета, без да е оборена презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД за виновно причиняване на вредите. Както бе посочено по-горе извършеният от ответника изкоп е регистриран като строеж без строителни книжа с констативен акт от 14.09.2005г. от Община Д.. Размерът на вредите, установен от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, извършила оценката въз основа на опис на подпорните стени, направен от Община Д. в заповед № 581/26.05.2005г., и оглед на място, е в размер на 4175 лв. Оценката включва разходите за подпорните стени, включително и стена № 1 по исковата молба, тъй като с последващата отмяна на административния акт не отпада задължението на деликвента да обезщети причинените вреди. Неоснователно въззивният съд е приел, че не е установена конкретно стойността на разрушените подпорни стени, тъй като оценката на експертите определя евентуални разходи за възстановяване на стените, а не стойността на използвани действително материали, каквато е претенцията. Както бе посочено заключението на тройната съдебна експертиза е изготвено въз основа на констатациите в заповедта от 26.05.2005г. на Община Д., в която са описани размерите и материалите от които са изградени подпорните стени. На ищцата следва да се присъдят разноските по делото в размер на 290,60 лв., изчислени съобразно уважената част на иска. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение     Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд от 15.06.2009г. по в.гр.д. № 109/2009г. и оставеното с него в сила решение на Дупнишкия районен съд, № 492 от 19.09.2008г. по гр.д. № 501/2006г. в частта, с която предявеният от И. К. И. против В. Й. В. иск е отхвърлен за сумата 4175 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА В. Й. В. от гр. Д., ул. „Горица” 4, вх. Б, ап. 16 да заплати на И. К. И. от гр. Д., ж.к. „Бистрица”, бл. 60, ет. 5, ап. 19, ЕГН ********** на основание чл. 45 ЗЗД сумата 4175лв., ведно със законната лихва от 27.03.2006г. до окончателното изплащане на сумата, съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от нанесени повреди в УПИ *Х-2874 в кв. 112 по плана на гр. Д., както и 290,60 лв. разноски по делото. ОСТАВЯ В СИЛА същото решение в останалата обжалвана част. РЕШЕНИЕТО е окончателно.   Председател:   Членове: