1 Р Е Ш Е Н И Е № 321 гр.София, 12 септември 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Саша Раданова ЧЛЕНОВЕ: Вероника Имова Фиданка Пенева при секретар Иванка Илиева и с участието на прокурор от ВКП - Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 1673/11г. Производството е образувано по касационни жалби срещу въззивно решение №48 от 25.02.2011 г. по внохд№717/2010г. на Софийския апелативен съд, подадени от подсъдимите, чрез защитниците им, както следва: от подсъдимия Г. И. С., чрез адвокатите Г. Х. и Е. В. от САК и от подсъдимия Н. Г. В. - чрез адвокат В. П. от САК. С атакуваното решение е потвърдена присъда от 20.09. 2010 год. по нохд№ 1256 /2010 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с която ПОДСЪДИМИЯ Г. И. С. е признат за виновен в това, че на 07.07.2009г. в гр.София, на бул.Европа,в района на бензиностанция „Шел”, като независим извършител с подс.Н. Г. В., при управление на МПС л.а.Мазда, модел 323 с ДК № С01899АК, в нарушение на правилата за движение в чл.20 ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Д. Б., поради което и на осн.чл.343 ал.1 Б.В, вр. чл.342 ал.1 пр.3, вр.чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, което наказание е отложено за изпълнение на основание чл. 66 ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. По чл.343г НК, вр.чл.37 ал.1 т.7 НК е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА,считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимия Н. Г. В. за това, на 07.07.2009г. в гр.София ,на бул.Европа,в района на бензиностанция Шел,като независим извършител с подс.Г. И. С., при управлението на МПС л.а.Ланчия Капа с ДК № С 6780НР, в нарушение на правилата за движение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, по непредпазливост е причинил смъртта на Б. Д. Б., поради което и на осн.чл.343 ал.1 Б.В.вр.чл.342 ал.1 пр.З вр.чл.54 от НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпълнение за срок от ТРИ ГОДИНИ,считано от влизане на присъдата в сила. На осн.чл.343Г вр.чл.37 ал.1 т.7 от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА,считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимите Г. И. С. и Н. Г. В. са осъдени да заплатят на С. Б. Д., Р. Б. Д. и Истирка Б. Б. сумата от по 40 000 лв, за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законоустановената годишна лихва, считано от 08.07.2009г., до окончателното изплащане на сумите, като предявените граждански искове са отхвърлени за разликата съответно до 100 000 лв. и до 60 000 лв., като недоказани. Осъдени са да заплатят и направените по делото разноски за вещи лица в размер на 2085 лева по сметка на СГС, сумата от 4800 лв. в полза на държавата, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданските искове и по пет лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист на основание чл.189 ал.З от НПК и Тарифа № 1 . В ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Г. С. се изтъкват всички касационни основания. Твърди се че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, а наказанието - явно несправедливо. За нарушение на закона защитата твърди, че законът е приложен неправилно, тъй като подс.С. не е извършил престъплението - налице е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Липсва причинно-следствена връзка между деянието на С. и настъпилия резултат- смъртта на пешеходеца. Деянието не е доказано, поради което подсъдимия следва да бъде оправдан по обвинението. За съществени процесуални нарушения развива оплакването за превратна оценка на доказателствата, в резултат на която съдилищата са приели от фактическа страна, че преди да бъде ударен, пострадалият е спрял на пътното платно и отново е продължил пресичането, както и че ударът е бил предотвратим. За явна несправедливост на наказанието алтернативно сочи, че то не съответства на тежестта на деянието.Изводите за определяне на наказанието на подс.С. в размер на две години лишаване от свобода страдат от липса на мотиви. Не е ясно защо на подсъдимия В. - причинил прегазването и смъртта на пешеходеца е наложено по-леко наказание от това на С., който не е автор на съставомерния резултат. По гражданските искове защитата счита, че подсъдимият С. е осъден неправилно да отговаря солидарно с причинителя на вредата за деяние, което не е извършил. Искането е решението и присъдата да бъдат отменени и вместо тях подсъдимия С. да бъде оправдан и отхвърлени гражданските искове срещу него като неоснователни. Алтернативно се иска делото да се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимият С. и защитниците – адвокатите Х. и Г. поддържат жалбата. Твърдят, че подзащитният им няма вина за произшествието и липсва причинно-следствена връзка на поведението му с настъпилия резултат. В последната си дума подсъдимият С. моли да бъде оправдан. В ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Н. В. се твърди, че решението е постановено в нарушение на закона и наказанието е явно несправедливо. От съдържанието на жалбата се извежда и касационно основание за допуснати съществени процесуални нарушения. В жалбата се прави пространен анализ на свидетелските показания на свидетелката Д. К. като се изтъква, че същите са неправилно кредитирани като противоречиви и недостоверни. Според касатора – заключенията на АТЕ и КСМАЕ са непълни, тъй като на вещите лица не са били поставени редица важни въпроси, необходими за изясняване на съществени обстоятелства от механизма на ПТП, даващи отговор на въпроса можел ли е водачът В. да види лежащия на пътя човек, като се съобрази наличието на движещ се пред него друг автомобил и с другите конкретни пътни условия. Не е даден пълен отговор от съдилищата било ли е предотвратимо прегазването на пешеходеца. При тези данни, според защитата, делото не е изяснено пълно всестранно и обективно. Заявява, че при конкретните обстоятелства прегазването е било абсолютно непредотвратимо.Иска оправдаване по обвинението или отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подс.В. се явява лично и със защитата си адв. П. като поддържат жалбата. Искат оправдаване или връщане на делото за ново разглеждане. Твърдят, че свидетелските показания на свид. К. са противоречиви, а заключението на вещите липа е непълно и е изградено въз основа на тези показания като променя действителната фактическа обстановка. Пренебрегвало се обстоятелството, че между пострадалия и автомобила на подсъдимия има друга кола, наличието на която е било пречка за пряка видимост и навременна реакция на водача. Прилага писмена защита, в която се развиват същите съображения като в жалбата. Коментира възможността тялото на пострадалия да е увредено не само от два автомобила. В последната си дума подсъдимият В. моли да бъде оправдан. ПРОКУРОРЪТ от ВКП счита жалбите за неоснователни. Моли да се остави в сила решението на въззивния съд. ГРАЖДАНСКИТЕ ИЩЦИ И ЧАСТНИ ОБВИНИТЕЛИ С. Д. и Р. Д., представлявани от законната им представителка П. Л., както и Истирка Б., не се явяват редовно призовани. За всички тях, повереникът им адв. Б. Б. изразява становище за неоснователност на жалбите. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО И СЪОБРАЗИ СТАНОДИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: Жалбите са частично основателни . ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ Г. С.: Доводите в жалбата с които се твърди нарушение на материалния закон са основателни, но не изцяло по посочените от защитата съображения. Определящо за установяване вината на водача на ППС е обстоятелството от кой момент е можел да възприеме пострадалия, респ. дали извън опасната зона за спиране или в нея. Установено е, че в случая опасната зона за спиране на л.а. “Мазда”, с водач подсъдимия С., е 38 метра, а отстоянието й до мястото на удара е било 55 метра. Т.е., ударът е бил предотвратим. Установен е начинът на движение на пешеходеца – с бърз ход. Без значение е дали пострадалият е спирал или не. Това е така, защото от момента, в който водачът възприеме човек на пътното платно, за него съществува задължение и готовност да опази пешеходеца при всякакво негово по-нататъшно поведение. Това не е сторено от подс.С.. Той е продължил движението на управляваното от него МПС, вместо да намали и/или да спре. Затова съдът не може да се съгласи с довода на защитата, че е налице случайно деяние по чл.15 НК. Няма данни пострадалият да е „връхлетял внезапно” върху автомобила, както се твърди от касатора. В тази насока макар и верни, изводите на въззивната инстанция не могат да се възприемат с оглед прецизност на аргументацията, според които деформациите по автомобила и нараняванията на пострадалия сочели за удар на автомобила върху тялото, а не блъскане на пешеходеца върху колата. Само ще отбележим, че пораженията – деформациите, ще са същите без значение “кой-кого“ е връхлетял. Те са функция на други фактори – маса, здравина, устойчивост на телата, интензитет на съприкосновение и др. Верен е изводът, въз основа на събраните и проверени съобразно действителното им съдържание и значение доказателствени източници, че причина за смъртта е прегазването на пострадалия от втория автомобил с водач подс.В.. Неправилен е изводът на първостепенния и на въззивния съд за съществуваща причинно-следствена връзка между поведението на водача С. и поведението на водача В. за настъпването на съставомерните последици – причиняването на смъртта на пешеходеца. Изводът за наличие на независимо съпричинителство е неправилен. Той противоречи на фактите по делото, установени от правилно събраните и проверени доказателствени източници, както противоречи и на формалната житейска и правна логика. Според правилно установените по делото фактически данни за поведението на водачите и на пешеходеца, крайният резултат – прегазването на пешеходеца, не е настъпил от гледна точка на развитие и протичане на непрекъсната причинно- следствена фактическата връзка между поведението на водача С. и поведението на водача В.. Предвид липсата на такава причинна връзка , всеки от тях трябва да отговаря за резултата, за който независимо от другия е причинил, но не и за съпричинителство на инкриминираните последици. Цялото събитие от фактическа страна е установено , че се състои от два етапа: първият етап е удрянето на пешеходеца от автомобил “Мазда” и събарянето му на пътя ; вторият етап е прегазването на лежащия на пътя пешеходец от автомобил “Ланчия”. По метода на анализа, всеки един от етапите трябва да се разглежда самостоятелно във времето, със самостоятелен и отделен резултат, със самостоятелна и отделна оценка на поведението и вината на всеки водач. Т.е. инкриминираното поведение на водача С. има начална точка момента на наближаване мястото на произшествието с движещ се човек на платното и приключва с удрянето и падането на пешеходеца. С. отговаря дотук, за тези си действия. Инкриминираното поведение на подс. В. също е с начален момент приближаването на мястото на произшествието, но с паднал на платното човек, и приключва с прегазването му. Поради това , подс.В. ще отговаря за това си поведение. Резултатът от първия етап не е предпоставка /условие/ за настъпването на втората част по този именно начин. Несъобразен с данните по делото е правният извод на въззивната инстанция, че ако пострадалият не беше паднал на пътното платно, ударен от л.а. Мазда, прегазването нямаше да се осъществи от л.а. Ланчия. Това е възможно само в един случай: ако в резултат на първия удар тялото на пострадалия е попаднало пред втория автомобил, в опасната му зона за спиране, когато водачът не е в състояние да предприеме каквато и да е маневра за предотвратяване на резултата. По делото обаче, установените данни са други. Неправилно е изведено от съдилищата, че не е налице ,т.е. – няма прекъсване на причинната връзка между поведението на подс. С. и поведението на подс. В., които с деянията си, поотделно и независимо един от друг, са били допринесли за настъпването на инкриминирания резултат – смъртта на пешеходеца Б. Б.. За този извод са напълно пренебрегнати няколко съществени установени по делото фактически обстоятелства. А те са : пострадалият Б. е представлявал опасност на пътя от момента на предприемане пресичането си на пътното платно, по което са се движели в този момент един след друг, в една и съща посока на движение леките автомобили, първо - на подс. С., след него - на свид. К., и след това - на подс. В.. Пешеходецът се е олюлявал видимо, поради явното му пияно състояние; имал е несигурна походка, която е била очевиден сигнал, че е особено опасен на пътя за останалите участници в движението, изискващо повишеното им внимание за предотвратяване на ПТП. След удрянето на пешеходеца от л.а. с водач подс. С. и падането му на пътното платно, л.а. на подс.С. е преминал вляво, като по този начин видимостта на следващите водачи спрямо лежащия пострадал е била налице, както е установено по делото. Движещата се кола с водач свид. Д. К. е реагирала своевременно на опасността- лежащият на платното Б., като е завила в дясната, успоредна на движението в същата посока лента и така е избягнала удар или прегазване на същия. Следователно, независимо от удрянето и падането на пешеходеца, прегазването му е било предотвратимо от всеки следващ водач, вкл. и за подс. В., ако той е шофирал с необходимото внимание и съсредоточеност. Прегазването не е закономерно следствие от падането на пешеходеца на платното, както неправилно са извели съдилищата в мотивите на присъдата , съответно на решението. Удрянето на пострадалия от първата кола няма за задължителна последица прегазването му от идващият отзад друг автомобил. Затова, липсва причинно-следствена връзка между поведението на подс.С. и поведението на подс. В. по отношение причиняването на съставомерния резултат. Наличието на лежащ на пътя човек винаги е препятствие, с което водачите са длъжни да се съобразяват, както изисква чл.20, ал.2 ЗДвП. Няма значение по каква именно причина човекът лежи: легнал по собствено желания, паднал, защото е бил пиян, защото му е прилошало, защото е бил ударен. Причинно-следствената връзка се разглежда на плоскостта на фактическото протичане на събитието, а вината – на плоскостта на личното поведение. В случая – всеки един от двамата подсъдими е имал възможност да предотврати вредоносните последици спрямо пострадалия. Първият водач - С. е могъл да предотврати удара, а вторият водач В. – да предотврати прегазването. Затова, основателно е възражението на защитата на подс. С. за липса на причинно-следствена връзка между удара от първата кола /падането на пострадалия на платното/ и прегазването от втората кола. Затова, подсъдимият С. трябва да отговаря единствено за удара причинил на пострадалия средни телесни повреди , но не и за смъртта му. Смъртта е резултат от прегазването на главата и гръдния кош на лежащия от автомобила на подс. В.. При тези изводи правната квалификация на деянието на подсъдимия С. следва да е по чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ НК, вр. с чл.342 НК, вр. с чл.20, ал.2 от ЗдвП, а не по чл.343 ал.1 Б.В, вр. чл.342 ал.1 пр.3 НК, за която трябва да бъде оправдан . В тази връзка основателно е и оплакването на защитата в жалбата, че наказанието на С. не е съобразено с извършеното деяние и тежестта му. В случая правилното приложение на материалния закон налага освен извода, че спрямо този подсъдим трябва да се приложи по-леко наказуем състав на същото по вид престъпление , а именно - по чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ НК, но и определяне на по-ниско по размер наказание, или наказание при друга по характер – административно-наказателна отговорност за извършеното престъпление, за разлика от понесената с атакуваното решение. Това е вярно, защото в случая остава открит въпросът за прилагане на спрямо този подсъдим на отговорност по чл.78а, ал.1 НК, което предпоставя допълнително събиране на доказателства от последната инстанция по фактите. Изясняването на материалноправното положение на подсъдимия С. към момента на извършване на деянието изисква оценка с оглед евентуално настъпила реабилитация по право по осъждането му по нахд№2976/2005г. с влязло в сила решение на 21.10.05 г., по което за престъпление по чл.325, ал.1 НК ,вр. с чл.78а НК той е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 500 лева. Поради вероятността да е настъпила реабилитация по право , съгласно чл.86, ал.3 НК по това осъждане за подс.С., ще е отпаднала пречката за последващо прилагане на чл.78а НК спрямо него( спр. ПП№7/85г. на ВС,т.4). За цялостното правилно приложение на материалния закон за този подсъдим е наложително решението в наказателната част по отношение на подс.С. да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане. Съдът трябва да събере необходимите доказателствени източници, от които да изясни има ли изпълнение на наказанието глоба по предходното осъждане и кога е извършено то, както и, изминал ли е оттогава срокът по чл.86, ал.3 НК. Жалбата на подс.С. срещу гражданско-осъдителната част на решението е основателна, поради което в тази му част решението трябва да бъде отменено и делото върнато на САС за ново разглеждане. Липсата на причинна връзка между поведението на подс.С. и поведението на подс.В. изключва солидарната им отговорност за причинените съставомерни последици – смъртта на пешеходеца. Тя не е резултат от съвместните им действия. Всеки от тях следва да отговаря за вредите, които виновно са причинени от индивидуалното му вредоносно поведение. Подсъдимият С. не е отговорен за смъртта на пострадалия Б., а за причинените му средни телесни повреди, което изклйчва основанието за солидарна отговорност с подс.В. – причинител по непредпазливост на смъртта на пешеходеца. В останалата й част жалбата на подс.С. срещу наказателната част на решението е неоснователна. Не е вярно твърдението в жалбата, че според допълнителната АТЕ ударът за подсъдимия С. е бил непредотвратим. В соченото заключение се коментира при кои случаи това ще е така. Съдът обаче е приел за установен факта, че пресичането е станало с “бърз ход” на пострадалия, като се е обосновал защо. При това положение ударът е бил предотвратим. Съдилищата са аргументирали констатациите си като са се мотивирали защо приемат за достоверни едни доказателствени източници ,а други отхвърлят като недостоверни. От фактическа страна е прието за установено, че пешеходецът Б. е пресичал пътното платно на необозначено за това място ,като по този начин е неглижирал собствената си безопасност. Прието е за установено, че подсъдимият С. е разполагал с техническа възможност да предотврати удара с пешеходеца от момента, в който последният е предприел пресичане на пътното платно. Този извод е технически аргументиран с фактите, че в момента,в който пешеходецът е предприел пресичане на пътното платно л.а. Мазда се е намирал от мястото на удара на разстояние 55-56 метра, при опасна зона за спиране от 38 метра. Именно този е меродавният момент ,от който подсъдимият е следвало да предприеме действия по спиране движението на автомобила и да изчака преминаването на пешеходеца, който от този момент е представлявал опасност на платното. Без значение е обстоятелството ,че пешеходецът е спрял за кратко на разделителната линия и отново е продължил движението си,тъй като подсъдимият е следвало да изчака до окончателното преминаване на пешеходеца през цялото платно за движение на МПС,още повече и предвид факта ,че поведението на пешеходеца явно е показвало употреба на алкохол, което допълнително е следвало да изостри вниманието на подсъдимият върху действията му на платното.Т.е. правилен е изводът, че подсъдимият С. е бил в състояние да предотврати настъпването на ПТП,като спре автомобила и изчака преминаването на пешеходеца. Изводите си в тази насока съдът е основал на прецизен анализ на заключението на комплексната МАТЕ, което е базирано на анализ на свидетелските показания на очевидката слид.К., протокола за оглед и констативния протокол и обективните находки-деформациите по автомобила и травматичните увреждания на пострадалия които илюстрират по убедителен начин причината и механизма на ПТП. Кредитирането показанията на свид.К. е защитено с проверката им с всички останали доказателствени източници, така че не са нарушени правилата по чл.107 НПК и жалбите на подсъдимите в тази насока са напълно неоснователни. Не отговаря на действителното фактическо и правно положение и оплакването в жалбата на подс.С. за неправилни констатации и правни изводи на съдилищата относно обстоятелството дали участъкът на произшествието е бил осветен или не. В тази насока съдилищата са се аргументирали защо приемат, че пътят е бил осветен и водачите са имали необходимата видимост в рамките на осветеността на пътя от късите светлини, за да възприемат пешеходеца. Както при стъпването му на пътното платно, така и когато той е преминавал през цялата лява лента, до момента на удара, е доказана обективната възможност на С. и на подс.В. за възприемането от всеки от тях, поотделно, на намиращият се на пътното платно в посоката на движение и на двата автомобила пешеходец. Установено е, че и за двамата водачи отстоянието на автомобила „Мазда” и автомобила „Ланчия”, до мястото на блъскането на пешеходеца от първия и прегазването му , от втория водач, предвид установената скорост за всеки от тях и видимостта на пътя в рамките на осветеността от фаровете на късите светлини с които са управлявали автомобилите , блъскането на пешеходеца, респ. последващото прегазване на вече лежащия на ПП пешеходец, са били предотвратими. Правилно е изведено от съдилищата, че е нарушено общото задължение на водачите да избират такава скорост на движение, която да им позволява, с оглед конкретните условия на пътя , да предотвратят ПТП при ненадейна поява на препятствие във видимата зона. Поради този извод, правилно е ангажирана тяхната виновна отговорност. В случая, нито първият водач – подс.С., нито подс.В. , са реагирали на опасността, която за всеки от тях е била реална, непосредствена и видима, видно от установените по делото факти за отстоянието им до мястото на съприкосновението на всеки от тях с пешеходеца, когато за пръв път са имали възможността да го възприемат и установеното за скоростта на движението на л.а. на всеки от тях. Те са могли да избегнат пешеходеца, така , както е реагирала свид. К., която за да избегне удара с падналия на пътя пешеходец, движейки се зад автомобила на подс.С. и пред автомобила на подс.В., е преминала в дясната успоредна на своята лента за движение, с което действие е освободила видимостта на ПП пред подсъдимия В.. ПО ЖАЛБАТА НА ПОДСЪДИМИЯ В.. Не са посочени и описани ясно конкретни пороци на решението, чиято отмяна се иска, не се назовават касационните основания. Поначало в изложението се съдържат оплаквания за необоснованост и непълнота на доказателствата , които не са касационни основания. От текста може да се направи само извод, че според защитника деянието не е категорично доказано, поради наличие на противоречия в свидетелските показания и непълнота на експертните заключения. ВКС прие, че се имат предвид нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Съдилищата са обсъдили задълбочено не само показанията на свид. К., но и всички останали доказателства. Аргументирали са се защо приемат едни, а отхвърлят други твърдения и обстоятелства. Вещите лица са отговорили на всички поставени въпроси. Отклоняването на молбата на защитника за допълнителна АТЕ не може да се оцени като нарушение правото на защита и на принципа за дирене на обективната истина, тъй като истината е разкрита с наличните доказателствени средства. Неоснователно е възражението, че водачът В. не е виновен, тъй като не е знаел и не е можел да знае за вече възникналото произшествие и за падналия на асфалта човек. Вината не се обуславя от познаването на конкретни обстоятелства. Правилно установените от фактическа страна, релевантни за отговорността на поде.В. доказателствени факти са, че той е разполагал с техническа възможност да предотврати прегазването. Установено е по делото ,че е могъл обективно да възприеме пешеходецът на разстояние от 55 метра, при опасна зона за спиране - 49 метра. Късите светлини на фаровете на ла.а „Ланчия” технически е установено, че осветяват пътното платно пред автомобила на разстояние около 60 метра, а пътното платно на бул.”Европа” допълнително е било осветено от улично електрическо движение,поради което е възприето, че не е имало пречка за поде.В. да възприеме лежащият на пътното платно човек,независимо от цвета на облеклото му. Нещо повече ,подс.В. е бил вече „предупреден" за опасността на пътното платното както от действията на поде.С. ,който е навлязъл в насрещната лента за движение, така и от спирането на л.а „Опел Астра”, управляван от свид.К. ,който се е движел непосредствено преди автомобила на поде.В. и е отбил в лявата лента в същата посока на движение за да избегне удар с лежащия пешеходец. Изводът че подсъдимият В. е имал обективна възможност да види пешеходеца, но не е предприел каквито и да е било действия по намаляване на скоростта и спиране , за да предотврати прегазването на пешеходеца се основава на подробния анализ на всички доказателствени източници, а не само на показанията на свид.К., както неоснователно твърди касаторът в жалбата.Доказана е възможността на подсъдимия да предотврати прегазването. Вината му се състои в това, че не е внимавал в достатъчна степен за наличните препятствия по пътя. Взети са предвид както наличието на движещ се пред него автомобил – този на свид. К., така и положението на пострадалия – паднал върху пътното платно. Ако видимостта му е била ограничена по тези причини, каквото е съображението на защитата, точно това обстоятелство изисква от водача да предприеме адекватно промяна в поведението си на пътя. За водачите съществува задължение да изберат такава скорост, която им позволява да реагират на всяко ненадейно появило се препятствие, независимо дали е паднал човек, животно или друго препятствие и независимо дали е движещ се обект или не. Въвежда се предположението, че е възможно трети автомобил също да е причинил нараняване на пострадалия. Но такива данни по делото не са налице. Още по-малко, приемането на нови фактически положения на ниво касация е недопустимо. Неоснователно се твърди, че подсъдимите трябва да бъдат оправдани, тъй като виновен за произшествието е само пешеходецът. Последният се е хвърлил върху автомобила. На това възражение трябва да се отговори, че поведението на пострадалия е взето предвид и е оценено като съществен принос за настъпването на крайния резултат. Което не изключва отговорността на водачите за допуснатите от тях нарушения на правилата за движение. Доводите на защитата на подс.В. срещу гражданско-осъдителната част на решението, с които се оспорва солидарното осъждане на двамата подсъдими по гражданските искове, макар и да са частично основателни, не се отнасят до деликтната отговорност на подс.В.. Отговорността му за вредите от непозволено увреждане е правилно установена от съдилищата. Изводите на съдилищата относно връзката на наследниците на починалия и отношенията в тяхното семейство,както и последиците за тях в резултат на инцидента, са основани на действителните болки и страдания на гражданските ищци Б., Л. и В., разпитани и като свидетели. В случая, обаче, както ВКС изведе, не е налице независимо съпричиняване на един и същ резултат от всеки от двамата подсъдими /вж. по-горе/. Наказателната , респ. деликтна отговорност на подсъдимите, следва да е за различни съставомерни последици при допуснато поотделно от всеки от тях нарушение на правилата на движение по чл.20, ал.2 ЗДвП, поради което изводът на съдилищата за солидарна отговорост при независимо съпричиняване на вредоносния резултат - смъртта на пострадалия, е неправилен. Деликтната отговорност в този случай не е солидарна, а индивидуална за всеки един от дейците, които са осъществили деликвентното си поведение при признаците на различни състави на престъпления по чл.343 НК, при независимо причиняване на различни по вид и характер съставомерни вредоносни последици по отношение на пострадалия пешеходец. При тези изводи, решението следва да бъде отменено в наказателно-осъдителната част за подс.С. и в гражданско-осъдителната му част – изцяло и върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция, в друг състав, която да изпълни указанията по приложението на материалния закон. Правилното приложение на закона изисква изменение на правната квалификация на деянието на подс.С. в по-леко наказуемо, по чл.343, ал.1, б.”б”, предл. второ НК, вр. с чл.342 НК. На второ място, съдът трябва да се произнесе по основанието на гражданските искове срещу подсъдимите като съобрази отговорността на всеки един от тях по чл.45 ЗЗД поотделно за причиняването на два различни по характер съставомерни резултата, а не в причинна връзка спрямо най-тежкия от тях. Обезвредата за неимуществените вреди от деянието на всеки от подсъдимите трябва да се оцени с оглед конкретния му принос към всяка от инкриминираните последици. На основание тези мотиви ВКС на РБ в настоящият съдебен състав съгласно чл.354, ал.1,т.1 и т.3,вр. с ал.3,т.3 НПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ №48 от 25.02.2011 г., постановено по внохд№717/2010г. на Софийския апелативен Съд в наказателната част, само по отношение на подсъдимия Г. И. С., в която е признат за виновен и осъден за престъпление по чл.343 ал.1 б.”в”, вр. чл.342 ал.1 пр. 3 НК. ОТМЕНЯВА решението в ГРАЖДАНСКО-ОСЪДИТЕЛНАТА ЧАСТ изцяло . ВРЪЩА ДЕЛОТО В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ за ново разглеждане от Софийския апелативен съд, в друг състав, от стадия на съдебното заседание. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ №48 от 25.02.2011 г., по внохд№717/2010г. на Софийския апелативен Съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :