Р Е Ш Е Н И Е № 346 София, 31.01.2019 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ с участието на секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1973/2018 г. Производството е по чл. 47 ЗМТА. Предявен е иск от “Тед-Бед“ ЕАД, София, срещу „Славцентър Бетайлигунгс – Унд Ханделс Ге Ем Бе Ха“ (Slavcenter Beteiligungs – Und Handels G.), Австрия с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА за отмяна на решението на Арбитражен съд при Европейската юридическа палата от 10.04.2017 г. по м. а. д. № 1/2017г., с което настоящият ищец е осъден да заплати на „Славцентър Бетайлигунгс – Унд Ханделс Ге Ем Бе Ха“ сумата 41 456.73 евро, като част от общо дължима сума 132 959.25 евро, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата молба – 16.02.2017 г. – до окончателното й плащане, както и разноски по делото в размер на 5 315.31 лв. В исковата молба се поддържа, че атакуваното арбитражно решение е недопустимо и подлежи на отмяна поради постановяването му при липса на арбитражно споразумение, обоснована с твърдението, че: представените от ответника три електронни писма от 21.08.2014 г., 03.10.2014 г. и 13.11.2014 г. не установяват постигнато от страните съгласие нито за сключване на коментирания в тях договор за дистрибуция, нито на арбитражно споразумение за разглеждане на споровете във връзка с него; посочената кореспонденция е разменена между лица, които не са законни представители на страните и не са упълномощени изрично за сключването на сделки, в т. ч. и на арбитражно споразумение, като по отношение на същото е неприложима разпоредбата на чл. 301 ТЗ за потвърждаването му; ищецът не може да се счита обвързан и от арбитражната клауза, съдържаща се в едностранно подписаните от ответното дружество фактури, доколкото той не е изразил изрична воля за приемането й. В подкрепа на тезата си за липса на сключено арбитражно споразумение ищецът се позовава и на постановеното от Върховен съд на Република Австрия решение от 19.04.2018 г. по дело 4 Ob 29/18 w. Ответникът – „Славцентър Бетайлигунгс – Унд Ханделс Ге Ем Бе Ха“ (Slavcenter Beteiligungs – Und Handels G.), Австрия – оспорва иска и моли за отхвърлянето му като неоснователен. Счита, че разменените между страните три електронни писма обективират сключен между тях договор за дистрибуция на произвежданите от ищеца матраци и арбитражно споразумение за решаване на възникналите във връзка с този договор спорове, като арбитражна клауза се съдържа и в издадените впоследствие фактури. Излага подробни съображения срещу съобразяването на постановеното от австрийския съд решение досежно направения в него извод за отсъствие на арбитражно споразумение с твърдението, че не са налице предвидените в ГПК и в Регламент (ЕО) 1215/2015 г. и предхождащия го Регламент (ЕО) 44/2001 г. предпоставки за признаването му. Претендира присъждане на разноски. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, предвид релевираното в исковата молба основание и доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: С оглед данните по делото, че атакуваното арбитражно решение е връчено на ищеца (ответник в арбитражното производство) на 13.04.2018 г., преклузивният 3-месечен срок по чл. 48 ЗМТА за отмяната му изтича на 13.07.2018 г. С подаването на исковата молба на 11.07.2018 г., видно от отбелязването на тази дата в деловодството на съда, този срок е спазен, което обуславя процесуална допустимост на предявения иск. По основателността на иска: За да обоснове компетентността си за разглеждане на исковете, предявени от „Славцентър Бетайлигунгс – Унд Ханделс Ге Ем Бе Ха“ (Slavcenter Beteiligungs – Und Handels G.), Австрия срещу “Тед-Бед“ ЕАД, София за сумата 41 456.73 евро, като част от общо дължима сума 132 959.25 евро, по които е образувано международно арбитражно дело № 1/2017 г., Арбитражният съд при Европейска юридическа палата е приел, че страните са обвързани от валидно арбитражно споразумение, обективирано в чл. 23, ал. 2 от представения от ищеца договор за дистрибуция, както и в приложените към исковата молба фактури: фактура № 002.15 от 01.12.2015 г., фактура № 001.16 от 02.03.2016 г. и фактура № 002.16 от 02.03.2016 г. И в двата акта, съдържащи произнасяне по своевременно направеното от ответника в арбитражното производство възражение за липса на компетентност на арбитражния съд – определение № 4 от 12.05.2017 г. и раздел ІІ от арбитражното решение, не са изложени конкретни съображения в подкрепа на констатацията за наличие на сключено арбитражно споразумение. При разглеждането на спора по същество в арбитражното решение (раздел ІІІ) е коментирано единствено сключването на договор за дистрибуция между страните от 2014 г., прието от решаващия орган за осъществено чрез прилагане презумпцията на чл. 292, ал. 1 ТЗ поради това, че „по делото не са ангажирани доказателства, установяващи отхвърляне на договора за дистрибуция от страна на ответника“ и че „разменената между страните кореспонденция не съдържа подобно волеизявление“. Настоящият състав намира, че направеният от арбитражния съд извод за наличие на арбитражно споразумение между страните не съответства на доказателствата по делото. Като доказателство в тази насока обаче не следва да бъде взето предвид представеното от “Тед-Бед“ ЕАД решение от 19.04.2018 г. по дело 4 Ob 29/18 w. на Върховния съд на Република Австрия, в мотивите на което е обсъждан въпросът дали между „Славцентър Бетайлигунгс – Унд Ханделс Ге Ем Бе Ха“ (Slavcenter Beteiligungs – Und Handels G.), Австрия и “Тед-Бед“ ЕАД, София е сключено арбитражно споразумение, обективирано в чл. 23, ал. 2 от договор за дистрибуция от 2014 г. Невъзможността за съобразяването на посочения съдебен акт произтича от обстоятелството, че не са налице предвидените в чл. 621 ГПК предпоставки за пряко признаване и зачитане на решенията, постановени в друга държава-членка на Европейския съюз, тъй като решението не е представено в препис, заверен от постановилия го съд и не е придружено от удостоверението, изискуемо съгласно чл. 37, параграф 1 от приложимия за случая акт на Европейския съюз –Регламент (ЕО) № 1215 на Европейския парламент и Съвета на Европа от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Доколкото посоченото чуждестранно решение не може да бъде зачетено по реда на чл. 621 ГПК, не следва да се обсъжда дали със същото въпросът за съществуването на арбитражно споразумение между страните е решен със сила на пресъдено нещо. С оглед изложеното, относими към преценката за наличието на валидна арбитражна клауза са само доказателствата, събрани в арбитражното производство. По-конкретно: По делото е представена кореспонденция между лицата М. Д. (служител на „Тед-Бед“ ЕАД) и М. М. (служител на „Славцентър Бетайлигунгс – Унд Ханделс Ге Ем Бе Ха“ (Slavcenter Beteiligungs – Und Handels G.) в периода от 01.10.2014 г. до 30.09.2015 г.), обективирана в три електронни писма: Писмо от 21.08.2014 г., в което е отразено, че М. Д. изпраща на М. М. „два draft документа: договор за дистрибуция с нанесени по него корекции и договор за ползване на бранда ТЕД - неизменна част от договора за дистрибуция“; писмо от 03.10.2014 г., съобразно текста на което, М. Д. изпраща на М. М. „договора с коментарите“ и писмо от 13.11.2014 г., в което М. Д. заявява, че „договорът е ОК“. При това съдържание на електронните съобщения и с оглед обстоятелството, че по делото не са представени посочените в тях като изпратени документи, не може да се приеме, че писмата касаят именно представения по арбитражното дело договор за дистрибуция, респ. че установяват сключването на точно този договор и съответно на съдържащата се в чл. 23, ал. 2 от същия арбитражна клауза. От цитираните три електронни съобщения може да се направи единствено извода, че между страните са водени разговори във връзка със сключване на договор, но не и че такъв действително е сключен, респ. че е постигнато съгласие за сключване и на арбитражно споразумение. В същата насока са и показанията на разпитания по арбитражното дело свидетел (лицето М. Д., участник в кореспонденцията), според които до сключването на договор не се е стигнало поради многото несъгласия на страните по основни негови клаузи. Отделно от изложеното, липсата на валидно сключено арбитражно споразумение между страните произтича и от факта, че процесните три електронни съобщения, за които се твърди, че обективират съгласие за сключването на такова споразумение, са изготвени от лице, което не разполага със съответната представителна власт по отношение на ответника в арбитражното производство. Предвид безспорния факт, че лицето М. Д., действал от името на „Тед-Бед“ ЕАД, не е негов законен представител и че не е изрично упълномощен от законния представител на търговеца за сключването на арбитражно споразумение, следва да се приеме, че същият е действал без надлежно учредена му от дружеството представителна власт. Поради това, извършените от него правни действия по сключване на процесната арбитражна клауза не обвързват посоченото дружество. Що се отнася до довода на ищеца за ненадлежно представляване и на ответника по иска „Славцентър Бетайлигунгс – Унд Ханделс Ге Ем Бе Ха“, същият не следва да бъде обсъждан, доколкото възражения за липса на представителна власт могат да бъдат релевирани единствено от засегнатата (ненадлежно представляваната), но не и от насрещната страна по правоотношението. Сключването на арбитражното споразумение при липсата на представителна власт от страна на „Тед – Бед“ ЕАД не може да бъде потвърдено при условията на чл. 301 ТЗ, както се поддържа от ответника в настоящото производство. Разпоредбата на чл. 301 ТЗ е приложима само към материалните правоотношения, но не е приложима към арбитражното споразумение като самостоятелен процесуален договор, в какъвто смисъл е трайната и непротиворечива практика на ВКС (решение № 66 от 07.07.2014 г. по т. д. № 4036/2013 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 8 от 08.02.17г. по т. д. №1706/16 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 223 от 29.12.17 г. по т. д. № 1507/17г. на ВКС, ТК, ІІ т. о.), която се споделя напълно и от настоящия състав. Наличието на арбитражно споразумение между страните не се обосновава и с факта, че в издадените от „Славцентър Бетайлигунгс – Унд Ханделс Ге Ем Бе Ха“ и едностранно подписани от него фактури – фактура № 002.15 от 01.12.2015 г., фактура № 001.16 от 02.03.2016 г. и фактура № 002.16 от 02.03.2016 г. – е включена клауза за разрешаване на споровете във връзка с „този договор“ от Арбитражния съд при Европейската юридическа палата - София. От установеното в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 ЗМТА императивно изискване арбитражното споразумение да е писмено – да се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения, следва категоричният извод, че съгласието на страните да възложат решаването на споровете между тях на арбитраж трябва да е изразено изрично, ясно и недвусмислено, а не може да бъде извеждано от действията на страните, т. е. конклудентно. Ето защо, получаването на фактурите, съдържащи едностранно включена от „Славцентър Бетайлигунгс – Унд Ханделс Ге Ем Бе Ха“ арбитражна клауза, не доказва съгласието на ищеца „Тед-Бед“ ЕАД за приемане на предложената му арбитражна клауза, т. е. за сключване на арбитражно споразумение. Поради това, без значение е обстоятелството дали същият е възразил или не срещу тази клауза. На последно място, предвид надлежно заявеното от „Тед-Бед“ ЕАД в преклузивния срок по чл. 20, ал. 1ЗМТА оспорване компетентността на арбитражния съд да разгледа спора, арбитражното споразумение между страните не може да се счете за сключено и по реда на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, т. е. чрез прилагане на установената в тази разпоредба презумпция. С оглед всички изложени съображения, настоящият състав приема, че атакуваното арбитражно решение е постановено при липса на компетентност на сезирания арбитражен съд, поради което същото подлежи на отмяна на релевираното в исковата молба основание по чл. 47, ал. 1, т. 2, пр. 1 ЗМТА. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски. Направените от страната разноски са в размер на: 3 455.91 лв. – държавна такса, 6 000 лв. – адвокатско възнаграждение (с ДДС) и 172.80 лв. – за превод на представеното по делото чуждестранно съдебно решение. Реалното плащане на последните две суми е доказано от представеното извлечение по сметка за периода 02.07.2018г. - 31.07.2018 г., издадено от ОББ, София. Настоящият състав намира обаче за основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Предвид обстоятелството, че отмяната на арбитражното решение е претендирана на едно единствено основание и с оглед начина, по който се е развил процесът – в едно заседание, без събирането на доказателства (представен е само един съдебен акт, постановен от чуждестранен съд) и без извършването на голям обем процесуални действия, следва да се приеме, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Поради това, заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. се явява прекомерно и следва да бъде намалено на 3 000 лв. Или, на същия следва да бъдат присъдени разноски общо в размер на 6 628.71 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решението на Арбитражен съд при Европейската юридическа палата от 10.04.2017 г. по м. а. д. № 1/2017г. ОСЪЖДА „Славцентър Бетайлигунгс – Унд Ханделс Ге Ем Бе Ха“ (Slavcenter Beteiligungs – Und Handels G.), Австрия [населено място], ул. „Гшвендт“ 23-27/2, действащ чрез адвокат Х. Г., САК, със съдебен адрес:С., ул. „П.“ № 9, ет. 2, ап. 2 да заплати на “Тед-Бед“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], бул. „Шести септември“ № 222А разноски за настоящото дело в размер на сумата 6 628.71 лв. (шест хиляди шестстотин двадесет и осем лева и седемдесет и една стотинки). Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: