Р  Е Ш Е Н И Е                                         №187                      София, 26.04.2010 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети април през две хиляди и десета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ                                            ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА                                                                  ВЕСЕЛКА МАРЕВА   при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 958 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. Х. Х., чрез пълномощника й адвокат Ф, против решение № 69 от 13.05.2009 г., постановено по гр.д. № 21 по описа за 2009 г. на Окръжен съд Х. , с което е отменено решение № 217 от 21.12.2005 г. по гр.д. № 147 от 2004 г. на Районен съд С. и е постановено друго за уважаване на предявения от ПК”С”, гр. С. ревандикационен иск по отношение УПИ *, кв.105 по плана на гр. С. от 1993 г., представляващ застроено и незастроено място от 604 кв.м., застроен с масивна сграда-дърводелска работилница със застроена площ от 216 кв.м. В касационната жалба са наведени доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при събирането и обсъждането на доказателствата, довели до необосновани изводи и неправилно приложение на материалния закон, поради което се иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново за отхвърляне на ревандикационния иск, като се претендира и възстановяване на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба П. к. „С”, гр. С. оспорва същата. С определение № 1* от 10.11.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради наличие на противоречиво разрешаван въпрос, а именно правоприемник ли е ПК”С”, гр. С. на РКС”И” С. В настоящия случай въззивният съд е приел, че представените по делото доказателства установяват правоприемството – през 1919 г. в търговския дружествен регистър на О. окръжен съд е вписано К. потребително дружество „С”-гр. Свиленград, а впоследствие през 1924 г. в Хасковския областен съд е допуснато вписване в дружествения регистър под № 430 на П. кооперация С. С допуснато промяна в устава с определение на съда от 11.09.1945 г. е била изменена фирмата на сдружението в О. к. „Н” С. , а с определение на съда № 68 от 10.06.1948 г. последната е преименувана в НПК”Н” С. , която по-късно се влива в РПК С. , създадена от вливането на дейностите на потребителните кооперации от селата към дейността на ГПК”Н” С. , а последната е станала РПК”С”, която е взела решение за създаване на РПК на базата на съществуващата ГПК”Н”, т.е. за изграждане на уедрена потребителна к. , към дейността на която се вливат дейностите на потребителните кооперации в селата, учредили РПК”И”, което се установява и от удостоверение № 139-00-60/25.06.1993 г. на Окръжен кооперативен съюз Х. становено е, че в регистъра на РС С. през 1945 г. е била регистрирана РКС”И” С. , която на основание ПМС № 35 от 17.02.1952 г. е преустановила дейността си, поета от новосъздаденото държавно търговско предприятие, но през 1966 г. неговата дейност отново е преминала обратно към кооперативните организации на градските и селски потребителни кооперации, учредили РКС „И” С. С решение от 1993 г. на ОС Х. са вписани промени в РПК”Свиленград, като наименованието на кооперацията е станало ПК”С” С. При тези констатации съдът е направил извод, че правоприемник на РКС „И” С. е ГПК”Н” С. , а впоследствие и ПК”С” С. С решение № 57 от 28.07.2007 г. по гр.д. № 633 от 2006 г. на Окръжен съд Х. , въз основа на представените и в настоящото производство писмени доказателства, е прието, че ПК”С”, гр. С. не е правоприемник на РКС”И” С. , тъй като РПК”С” е вписана и регистрирана с решение от 11.09.1945 по д. № 3/45 г., като впоследствие с решение от 6.07.1993 г. е допусната промяна в наименованието на ПК”С”, а РКС”И” С. е регистрирана под № 578 на 4.12.1945 г., като в РПК”С” са се влели дейностите на потребителните кооперации на селата М. , М. , Л. , С. , С. , К. Андреево и Р. могила, а в РКС”И” – Районна к. на бубохранителите „К” С. , ООД”К” С. , П. фабрика „С” ООД-. Любимец, Районна бубовъдна к. „М” Л. и Т. к. „Т” С. , което налага извода, че става въпрос за различни правни субекти. Това решение е потвърдено с решение № 46 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 5312/2007 г. на ВКС, ІV г.о., като са изложени съображения, че удостовението на ОКС Х. не следва да се зачете, тъй като е частен свидетелстващ документ и неговата доказателствена сила следва да се обсъжда ведно с останалите доказателства по делото и освен това обстоятелствата по визираното удостоверение следва да бъдат доказани в всички доказателствени средства, което не е сторено. Правилна е практиката по решение № 57 от 28.07.2007 г. по гр.д. № 633 от 2006 г. на Окръжен съд Х. и оставилото го в сила решение № 46 от 13.02.2009 г. по гр.д. № 5312/2007 г. на ВКС, ІV г.о. По своята същност правоприемството представлява смяна на субектите на едно право и може да бъде универсално, когато правоприемника поема всички права и задължения на праводателя /при наследяване, отделяне, разделяне, вливане и сливане на юридически лица/ и частно, когато правоприемникът поема едно или няколко отделни права. Когато кооперативна организация претендира, че е правоприемник на друга к. , следва да установи пълно правоприемство, включително на имуществото, членската маса, дяловете, нематериалните права. Видът, наименованието, седалището, евентуалното универсално правоприемство са обстоятелства, които са подлежали и подлежат и понастоящем на вписване в специален регистър и съответно удостоверяването на тези обстоятелства може да се прави единствено от органа, компетентен да извърши тяхното вписване към съответния момент. В настоящия случай в исковата молба се твърди, че кооперацията е основана през 1919 г., но поради настъпилите промени в правния статут на кооперативните организации в района през 1973 г. в регистъра на съда била вписана РПК „С” като били закрити партидите на кооперациите в селата, които се били влели в ГПК”Н”-гр. Свиленград, която пък от своя страна взела решение за изграждане на РПК, където се влели всички градски и селски потребителни кооперации-учредители на РКС”И”, чието имуществото е било одържавено с ПМС № 236/18.03.1952 г., а имотът – актуван с АДС № 112/30.05.1966 г. и предоставен на предприятие „К” С. , като собствеността е възстановена на основание § 1, ал.1 ДР на ЗК.становено е, че ищцовата к. ПК”С” С. е правоприемник на регистрираното през 1919 г. Кооперативно потребително дружество „С”-гр. Свиленград, което от 11.09.1945 г. е били с наименование О. к. „Н” С. , от 10.06.1949 г. – с наименование Н. потребител на к. „Н” С. , а от 31.03.1973 т. - ГПК”Н” като в нея се е вляла дейността на кооперациите от селата М. , М. , Л. , С. , С. , К. Андреево и Р. могила. Районен кооперативен съюз „И” гр. С. е регистриран с определение на съда от 4.12.1945 г., като самостоятелно юридическо лице, в него са се влели Районна к. на бубохранителите „К” С. , ООД”К” С. , П. фабрика „С” ООД-. Любимец, Районна бубовъдна к. „М”- Л. и Т. к. „Т” С. и отбелязвания по партидата му са извършвани до 1958 г. след което съгласно приложеното на лист 27 от първоинстанционното производство удостоверение на Хасковския окръжен съд по регистъра няма други вписвания. Следователно от отбелязванията по партидите на двете кооперативни организации не може да се направи извод за наличие на правоприемство между ПК”С” С. и РКС”И”, гр. С., доколкото същите не установяват, нито универсално поемане на дейност и активи, а и липсват доказателства за договорно правоприемство. Единствено в удостоверение № 139-00-60 от 26.06.1993 г. на председателя на Окръжен кооперативен съюз Х. се твърди, че РПК”И” гр. С. на основание ПМС № 35 от 17.02.1959 г. е преустановил дейността си от 1.03.1959 г. и новосъздаденото държавно търговско предприятие е поело дейността му с всички активи и пасиви; на основание ПМС № 66 от 31.12.1966 г. дотогавашната дейност на държавните търговски предприятия е преминала към кооперативните организации в селските и градски потребителни кооперации в района на С. , които са били учредителки на Районен кооперативен съюз „И” С. през 1945 г.; на 25.01.1973 г. на общо събрание на селските и градски потребителни кооперации се изгражда нова уедрена РПК С. , които са същите потребителни кооперации, създали преди закриването му РКС”И” С. , от където произтича и правоприемството на активите и пасивите на закрития РКС”И” С. от РПК”С”, впоследствие преименувана на ПК”С” С. Посоченото удостоверение обаче съставлява частен свидетелстващ документ и се ползва единствено с предвиденото в чл.144 ГПК /отм./ доказателствено значение. Председателят Окръжния кооперативен съюз Х. не е компетентен да удостоверява правоприемство, а по делото липсват каквито и да било други доказателства, въз основа на които да се направи извод, че РКС”И” С. се е вляло в ПК”С” С. или пък че в ПК”С” са се влели кооперациите, учредили или впоследствие влели се в РКС”И” С. В обобщение ищцовата к. не се легитимира като правоприемник на РКС „И” С. , от който по силата на ПМС № 236 от 18.03.1952 г. е одържавена и прехвърлена към Министерство на леката промишленост К. фабрика „И”, а съответно не е собственик и на процесния УПИ *, кв.105 по плана на гр. С. от 1993 г., за който експертно заключение по делото установява, че е част от терена на одържавената копринена фабрика. Въззивното решение, с което искът е уважен се явява постановено въз основа на необосновани изводи и неправилно приложение на закона, поради което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отхвърляне на ревандикационния иск. С оглед изхода на спора ищецът следва да възстанови направените от ответника Ж. Х. Х. разноски по делото в размер на 1182.19 лв. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 69 от 13.05.2009 г., постановено по гр.д. № 21 по описа за 2009 г. на Окръжен съд- Х. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявения от П. к. „С”, гр. С., бул.”България” № 86 против Ж. Х. Х., гр. С., бул.”България” № 160 ревандикационен иск по отношение на следния недвижим имот: УПИ *, кв.105 по ПУП на гр. С. от 1993 г., представляващ застроено и незастроено място от 604 кв.м., застроен с масивна сграда-дърводелска работилница със застроена площ от 216 кв.м., при граници на поземления имот: УПИ *, бул.”България”, ул.”Х”. ОСЪЖДА П. к. „С”, гр. С., бул.”България” № 86 да заплати Ж. Х. Х., ЕГН **********, гр. С., бул.”България” № 160 разноски за съдебното производство в размер на 1182.19 лв. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: