3 Р Е Ш Е Н И Е № 146 София, 17.05.2016г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в открито заседание на трети май през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря Ванюша Стоилова и в присъствието на прокурора....................като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 298 по описа за 2016 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба,подадена от /наименование фирма/ [населено място] срещу решение от 15.10.15г.по в.гр.дело № 16115/14г.на Софийски градски съд,ІV –В състав.С него е потвърдено решение № ІІ -57-42 от 15.05.14г.по гр.дело № 1644/12г.на СРС,ІІ ,57 състав в частта,с която са уважени предявените от Л. К. Н. искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. С определение № 175 от 16.02.16г.настоящият състав на ІV г.о.на ВКС е допуснал въззивното решение в тази му част до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса: Когато несъвместимостта по чл.107а ал.1 т.2 КТ е била налице към датата на постъпване на работа на служителя,но не и към датата на уволнението дали правното основание на уволнението е чл.330 ал.2 т.8 КТ или е чл.187 т.8 във вр.с чл.190 ал.1 т.4 КТ,като е счел,че е разрешен в противоречие с решение № 70 от 28.07.15г.по гр.дело № 3829/14г.на ВКС,ІV г.о,; решение № 704 от 9.12.10г.по гр.дело № 216/10г.на ВКС,ІІІ г.о. и решение № 46 от 4.07.11г.по гр.дело № 16/10г.на ІV г.о.на ВКС,постановени по реда на чл.290 ГПК. Според задължителната съдебна практика императивната норма на чл.330 ал.2 т.8 КТ съдържа прекратително за трудово-правната връзка основание и работодателят е длъжен да прекрати трудовия договор при наличие на обстоятелство по чл.107а ал.1 КТ. Несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението и е без значение дали е съществувала още при възникване на трудовото правоотношение или след това.Съгласно чл.126 т.12 КТ служителят е длъжен да уведоми работодателя за наличието на несъвместимост с изпълняваната работа,когато по време на осъществяването й за него възникне някое от основанията за недопустимост по чл.107а ал.1 КТ.Невярното деклариране на данни по чл.107а ал.1 КТ,съответно липсата на корекции на неверни данни от служителя по време на съществуването на трудовото правоотношение,може да се квалифицира като дисциплинарно нарушение, когато съставлява проявна форма на нелоялност към работодателя. В този случай подлежи на санкциониране по чл.190 КТ с дисциплинарно уволнение,при съобразяване с критериите по чл.189 ал.1 КТ. С обжалваното решение въззивният съд е приел,че със заповед № 236/18.05.12г.на изп.директор на /фирма/,с която на основание чл.187 т.8 и т.10 вр.с чл.190 ал.1 т.4 КТ на ищцата Л. К. Н.,на длъжност”експерт”в отд.”Договориране по ПМРСР”,е наложено наказание”дисциплинарно уволнение” съгласно чл.188 т.3 КТ и на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че за първото нарушение,изразяващо се в несвоевременно изпращане на уведомително писмо с изх.-№ 01-2600/1295 до А. А. –управител на [фирма] на 10.02.12г.,като същото е следвало да бъде изпратено по факс или електронна поща съгласно заповед № 03-РД/1892 от 12.08.11г.на изп.директор на Д.,не са поискани писмени обяснения от работодателя по смисъла на чл.193 ал.1 КТ.Вторият кръг от нарушения,посочени в заповедта, се състоят в това,че с трудов договор от 8.04.11г.ищцата е назначена на длъжност „експерт”, постъпила е на работа на 11.04.11г.,когато е подала декларация по чл.5 ЗПРКИ във вр.с чл.107аКТ,че не е нито управител,нито съдружник или член на орган на управление или контрол на търговско дружество,т.е.не е декларирала участието си в дружеството [фирма] като негов управляващ и представляващ към момента на назначаването й в Д..С договор от 29.04.11г.същата е прехвърлила собствеността си в [фирма] на трето лице-В. Б..Посочено е,че с тези действия ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя,въвеждайки го в заблуждение до 29.04.11г.Прието е от съда ,че описаните от работодателя обстоятелства не могат да се квалифицират като нарушения на трудовата дисциплина,тъй като законодателят изрично е предвидил нарочно основание в чл.330 ал.2 т.8 КТ за прекратяване на трудовия договор на служител без предизвестие,когато е налице несъвместимост в случаите на чл.107а КТ.Този извод е обусловил и такъв за незаконосъобразност на дисциплинарното наказание,поради което и искът за отмяната му е уважен, както и акцесорния иск по чл.344 ал.1 т.3 КТ. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Искането е за отмяна на решението в частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ и постановяване на друго за отхвърлянето им. Ответницата по касационната жалба Л. К. Н. моли решението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа касационната жалба и на основание чл.290 ГПК,намира за установено следното: С оглед отговора на въпроса,по който е допуснато касационно обжалване на въззивното решение,неправилно въззивният съд е счел,че по отношение на втория кръг от нарушения,вменени на ищцата с уволнителната заповед,трудовото правоотношение е следвало да се прекрати на основание чл.330 ал.2 т.8 КТ.Както бе посочено по-горе,в хипотезата на чл.330 ал.2 т.8 КТ несъвместимостта следва да е налице към датата на уволнението.В разглеждания случай към момента на прекратяване на трудовия договор – 18.05.12г.несъвместимостта по чл.107а ал.1 т.2 КТ не е била налице,тъй като с договор от 29.04.11г.ищцата е прехвърлила собствеността си в [фирма] на трето лице.Доколкото в подадената от нея декларация на 11.04.11г.по чл.5 ЗПРКИ при постъпването си на работа в /фирма/,същата не е декларирала участието си в дружеството като негов управляващ и представляващ,съдът е следвало да прецени дали са налице проявните форми на накърняване доверието на работодателя. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира,че се налага извършването на нови съдопроизводствени действия,изразяващи в обсъждане на събраните доказателства и доводи на страните по същество на спора - за това дали декларирането от ищцата на неверни обстоятелства в подадената пред работодателя декларация при възникване на трудовото правоотношение, представлява нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения.Решаващият съд следва да извърши преценка доколко събраните доказателства установяват как дейността на ищцата до 29.04.11г.като управител на [фирма] се е отразила върху добросъвестното изпълнение на трудовите й функции,има ли връзка търговската й дейност с трудовите й задължения и с кои от тях е в конфликт на интереси. По изложените съображения,Върховен касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 6957 от 15.10.15г.на Софийски градски съд,ІV-В състав ,постановено по гр.дело № 16115/14г.в частта,с която са уважени исковете по чл.344 ал.1 т.1 и т.3 КТ. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.