Ключови фрази

4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 343


София, 14.07.2022 година


Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 5139/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.
В. С. В. и Б. С. С. чрез процесуалния представител адв. Д.И. са подали касационна жалба срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1403 от 17.08.2021г. по гр.д.№ 222/2021г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, Х. граждански състав № 261151 от 12.11.2020г. по гражданско дело № 18325/2019г., с което е отхвърлен предявеният от тях против Д. Л. С. иск за делба на жилище в [населено място] с площ от 59.54 кв.м.,[жк]бл.407 вх.5 ет.3 ап.64 с идентификатор по КККР на [населено място] ..... .
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради противоречие със закона, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са доводи, че съдът се е произнесъл по невъведено в процеса твърдение на ответника за начало на придобивна давност от 2004г., както и че е допуснато процесуално нарушение от въззивния съд с отказа да приеме представените с въззивната жалба доказателства, както и да допусне един свидетел за установяване на предприети действия от съделителите за прекратяване на съсобствеността през 2018г. Поддържа се също и необсъждане на доводите във въззивната жалба за неоснователно игнориране на показанията на свидетелката И.А.. Във връзка с тези касационни доводи по чл.281 ГПК са поставени правни въпроси в изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.
Ответникът Д. Л. С. чрез процесуалния представител адв.П.П. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за касационно обжалване, като са развити доводи за отсъствието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК по всеки един от поставените от касаторите правни въпроси.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.3 ГПК предвид предмета на делото – иск за делба, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд е приел, че делбеният имот – апартамент № ...., намиращ се в [населено място], [жк]бл.407 вх.5 ет.3 е придобит от съпрузите Л. С. Д. и В. Д. Д., починали съответно през 1993 и 2004г. Ищците по делото В. С. В. и Б. С. С. са техни внуци от коляното на починалият им през 2015г. син С. Л. С., а ответникът Д. Л. С. е син на общите наследодатели. По спорният по делото въпрос за наличието на съсобственост във връзка с направеното от ответника правоизключващо възражение за придобивна давност,основано на установено владение от 1987 до 2019г. въззивният съд е приел, че за да придобие чуждите идеални части по давност, съсобственикът, упражняващ фактическа власт на целия имот, следва да трансформира държанието им във владение като извърши действия, които по смисъл и съдържание отричат владението на останалите съсобственици, и тези действия са достигнали до знанието на останалите съсобственици. Съдът е приел за установено от събраните по делото гласни доказателства, че след смъртта на наследодателката на двамата братя – В. Д. Д., през 2004г., синът й, ответникът по делбения иск Д. Л. С., е продължил да живее в наследения апартамент, заедно със семейството си. От показанията на свидетелите Н. и Г. се установява, че той е подпомагал финансово родителите си, за да изплатят продажната цена на жилището. От своя страна, последните са предоставили лихвоточки и пари на другия си син – С. Л. С. да си закупи къща в [населено място], като по този начин считали, че апартаментът ще остане за сина им Д. Л. С., а къщата - за брат му. Между братята нямало спор по този въпрос, поради което Д. Л. С. извършил основен ремонт на апартамента и го обзавел със собствени средства. Според въззивния съд свидетелските показания са непротиворечи досежно факта, че след като се е оженил, С. Л. Д. и семейството му са живели първоначално на квартира, а след това са закупили къща в [населено място]. Всички свидетели излагат, че след смъртта на майката на двамата братя В. Д. Д. и след развода си, през 2004г. С. Л. Д. е отишъл с новата си приятелка да живее в апартамента. Това кратко съжителство приключило, като повод станал скандал между него и съпругата на ответника . Последният се прибрал в къщи, натоварил брат си и приятелката му в колата и ги върнал в къщата в [населено място]. Липсват събрани доказателства след този случай до смъртта му през 2015г. С. Л. Д. да е оспорвал по какъвто и начин собствеността на своя брат върху апартамента. Крайният извод на въззивният съд е, че от момента на смъртта на майка си, настъпила на 19.09.2004г., ответникът е започнал да осъществява явно и постоянно фактическа власт върху целия апартамент, като е манифестирал намерението си за своене по отношение на всички, вкл. и към своя брат докато той е бил жив, а след неговата смърт и спрямо неговите наследници, ищците по делото. В този смисъл е изричното им изявление в исковата молба, че ответникът не ги допуска до апартамента. Като неоснователно въззивният съд е преценил въззивното оплакване, че правният извод на първоистанционния съд за осъществено давностно владение е основан на неизложени в отговора на исковата молба твърдения за манифестиране на своене на частта на С. Л. С. чрез изгонването му през 2004г., поради което ищците са били изненадани и поставени в невъзможност да организират защитата си. За настъпване на целените последици е достатъчно страната да се позове на изтекла в нейна полза придобивна давност и да докаже осъществяването на фактическия състав на чл.79 от ЗС, но не и да излага изчерпателно конкретните фактически действия, чрез които възнамерява да докаже този юридически факт. Успешно проведеното доказване от ответника за изтекла в негова полза придобивна давност върху процесния имот през периода от 19.09.2004г. до датата на предявяване на иска в съда - 07.11.2019г. обосновава извод за липса на съсобственост върху апартамента, поради което предявеният иск за делба се явява недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:
При решаващ мотив на въззивния съд, че ответникът е демонстрирал промяна в намерението на упражняваната по отношение на делбения имот фактическа власт с изгонването на брат си от жилището през 2004г., е обуславящ за делото поставеният от касаторите правен въпрос , доуточнен от ВКС от доводите в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК на основание т.1 от ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГТК : С какви действия съсобственикът може да демонстрира владението си на цялата съсобствена вещ и следва ли съдът да извърши преценка на обстоятелствата, установяващи преобръщане на държането във владението като изследва с оглед конкретните доказателства дали скарване между съсобствениците представлява личен конфликт между тях или е недвусмислено отричане на собственическите права. По този правен въпрос е налице противоречие на изводите на съда с посочената практика на ВКС – решение № 87 от 07.05.2015г. по гр.д.№ 6486/2014г. на ВКС, І г.о. , което е основание за допускане на касационното обжалване на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд № 1403 от 17.08.2021г. по гр.д.№ 222/2021г.
Указва на касаторите В. С. В. и Б. С. С., че на основание чл. 18 ал.2 т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, следва да внесат държавна такса в размер по 40 лв. всеки по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представят вносния документ по делото, в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: