3 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 586 София 14.10.2010 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и десета година в състав: Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА МАРИО ПЪРВАНОВ при секретар и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №476/2010 г. Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. А. М. и А. Л. М., двамата от А., срещу определение от 21.06.2010 г. по ч. гр.дело №2606/2010 г. на С. градски съд, с което е оставена без уважение жалбата им срещу определение от 08.04.2009 год. по гр. дело №13912/2009 г. на С. районен съд. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради неопределеност на петитума, тъй като ищците са предявили алтернативно обективно съединени искове, основани на различни обстоятелства. Жалбоподателите излагат доводи за произнасяне в определението по процесуалноправни въпроси относно това дали след като обстоятелствата, от които произтича спорното право са едни и същи, а именно – неизпълнение на задължението от ответника – наемател да върне наетата вещ, то това обуславя допустимостта на алтернативно обективно съединяване на искове и дали ако това съединяване на исковете е недопустимо според съда, то той е длъжен да укаже на ищците да отстранят нередовностите на исковата молба. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са и са посочени ТР №1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, решения и определения на ВКС и СГС. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т1, т.2 и т.3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Софийският градски съд е приел, че в исковата молба ищците са поддържали, че с ответника са имали сключен договор за наем, въз основа на който на 02.01.2003 г. той е следвало да им върне предоставения за временно ползване имот. Това не е направено и през август и септември 2005 г. той все още ползва имота. Предявени са алтернативно обективно съединени искове за сумата 2 542.58 лв. като са поискали съдът да уважи един от тях. Исковете са за неустойка, наемна цена с мораторна лихва или обезщетение за ползване на имота след изтичане на наемния срок. По този начин ищците са заявили няколко петитума, които са основали на различни обстоятелства и не са посочили в каква поредност искат да бъдат разгледани от съда. Позоваването на различни източници на облигационни задължения излиза извън допустимото алтернативно съединяване на исковете. Посоченият по-горе въпрос за това дали след като обстоятелствата, от които произтича спорното право са едни и същи, е допустимо алтернативно обективно съединяване на искове, обуславя изхода на делото и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представените съдебни актове. Ето защо следва да се приеме, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество. Правилно въззивният съд е приел, че са предявени алтернативно обективно съединени искове за сумата 2 542.58 лв. Неправилен е обаче изводът, че алтернативното съединяване в случая е недопустимо поради неопределеност на петитума. Ищците са твърдели, че разполагат с различни притезания за заплащане на сумата 2 542.58 лв., а именно уговорена в договора за наем неустойка за използването на наетия имот след изтичане на срока на договора, неизплатена наемна цена или обезщетение за ползване на имота след изтичане на наемния срок. Заявили са и изрично, че им е безразлично на кое от тези конкуриращи се притезания ще получат дължимата им престация като са предоставили на съда да уважи само един от съединените искове. Ето защо следва да се приеме, че в случая алтернативното обективно съединяване на исковете е допустимо. Това налага обжалваното определение и оставеното в сила с него първоинстанционно определение да бъдат отменени и делото да се върне на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 21.06.2010 г. по ч. гр.дело №2606/2010 г. на С. градски съд. ОТМЕНЯ определение от 21.06.2010 г. по ч. гр.дело №2606/2010 г. на С. градски съд и оставеното с него в сила определение от 08.04.2009 год. по гр. дело №13912/2009 год. на С. районен съд за прекратяване производството по делото. ВРЪЩА делото на С. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.