3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 208 София, 29,03,2012 година Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева Емил Марков при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров ч. т. дело № 175 /2012 год. Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. В. В. от А. против определение от 17.01.2012 г. по ч.гр.д. № 321/2012 г. на СГС, с което се потвърждава определение от 23.11.2011 г. по гр.д. № 31199/2011 г. на СРС, с което се оставя без уважение искане за изменение на иска. Ответникът ЗД Е. АД-София е подал отговор, че определението не подлежи на обжалване, а частната жалба е неоснователна. Касаторът твърди, че по въпросът за предпоставките за възникване на гр.отговорност на застрахователя по договора за ЗГО на автомобилистите, съдът се е произнесъл в противоречие с Р 556/4.10.2005 по т.д. 42/2005 на на І т.о. и Р 1280/10.11.92 г. по гр.д. 1030/92 на ІV г.о. Твърди се, че по въпросът дали при задължителна застраховка Злополука на пътниците в обществения транспорт, могат да се претендират за обезщетение болки и страдания от телесни увреждания, за които не се твърди, че са довели до трайна намалена работоспособност или това обезщетение може да се претендира само по договора за ЗГО, бил от значение за точното прилагане на закона. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Петитумът на исковата молба е: Моля да осъдите Е. АД да ми заплати 20 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 11.08.2008 г. при управление на МПС-автобус, по задължителна застраховка Злополука на пътниците в обществения транспорт по застрахователен договор № 07207003532, заедно с лихва и разноски. В първото о.с.з. на 23.11.2011 г. ищецът уточнява, че иска го предявява относно гражданската отговорност на ответника по договора за гражданска отговорност, като представя застрахователния договор, и моли иска да се счита за частично предявен за 20 000 лв. от общо за 70 000 лв. Съдилищата са приели, че е налице едновременно изменение на основанието и петитума, поради което се оставя без уважение искането за изменение на иска. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: Налице е приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса за приложението на чл.214,ал.1,изр.2 ГПК. Ищецът изтъква нов петитум, когато вместо или наред с първоначалния петитум отправя до съда ново искане за защита. Според чл.214,ал.1,изр.2 ГПК изменението на петитума е допустимо само ако ищецът запазва същото основание, а едновременното изменение на основанието и петитума е недопустимо. Не е такъв случаят, когато изменението на петитума не се състои в промяна на неговия предмет, а само на неговия размер. Не може да бъде споделено становището, че е недопустимо едновременно с изменение на основанието да се увеличава искът. Новата редакция на чл.214,ал.1,изр.2 ГПК потвърждава тезата, че законът изисква запазване на основанието само когато се променя вида, но не и размерът на петитума. Отделно от това са въпросите доколко в случая са налице, както изменение на основанието, т.е. друг юридически факт или само промяна на правната квалификация, така и увеличение на иска. Дори СРС в определението от 28.09.2011 г. по чл.140 ГПК е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.226,ал.1 във вр. с чл.277 КЗ. По изложените съображения, частната касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена. Водим от горното, ВКС-І т.о. О П Р Е Д Е Л И: Отменя определение от 17.01.2012 г. по ч.гр.д. № 321/2012 г. на СГС и потвърденото с него определение от 23.11.2011 г. по гр.д. 31199/2011 г. на СРС в частта, с която оставя без уважение искането за изменение на иска. Връща делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на допускане исканото изменение на иска. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: