Р Е Ш Е Н И Е № 22 гр. София, 29.01.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИЛЯНА ЧОЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1760 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по искане на осъдения А. С. С. за възобновяване на производството по внохд № 5154/ 2014 г. на СГС и отмяна на решение № 923/ 09.09.2014 г., с което е потвърдена присъда от 31.05.2014 г. по нохд № 6109/2012 г. на СРС. Сочат се съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и се иска връщане на делото на досъдебното производство. В съдебно заседание защитата на осъдения поддържа искането и моли да бъде уважено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението, установи следното: Софийският градски съд е потвърдил изцяло присъдата на Софийския районен съд, с която подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 26.11.2011 г., при управление на МПС в пияно състояние и в нарушение на правилата за движение по чл.5 ал.3 т.1, чл. 6 т.1, чл. 50 ал.1 от ЗДП и чл. 45 ал.2 от ППЗДП, по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Ц. И. Т.. На осн. чл.343 ал.3 пр.1 б.А, вр. ал.1 б.Б от НК е осъден на една година лишаване от свобода, условно, с три годишен изпитателен срок. На осн. чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от една година и пет месеца. Искането е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно. Решаващите съдилища не са допуснали сочените в искането съществени процесуални нарушения. При първоинстанционното разглеждане на делото са уважени част от доказателствените искания на подсъдимия С., като е назначена и изслушана допълнителна СМЕ, въз основа на която е изяснен механизма на причиняване на телесното увреждане на пострадалата. Отказът на съда да назначи допълнителна химическа експертиза е мотивиран изчерпателно в изрично определение, постановено в с.з. на 01.03.2013 г., поради което оплакването в обратния смисъл е несъстоятелно. Съдът не е длъжен да уважава всички искания на страните за събиране на доказателства, като отказът би представлявал съществено процесуално нарушение само, ако е довел до неизясняване на съществени съставомерни факти. В настоящия казус концентрацията на алкохол в кръвта на С. е установена по несъмнен начин чрез експертното заключение, поради което съдът не е допуснал съществено процесуално нарушение по чл. 13 от НПК. Неоснователно е оплакването за допуснати нарушения на Наредба № 30 за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство. Кръвната проба е взета в „Първа МБАЛ- София” със съгласие на подсъдимия, като няма никакво съмнение за часа, когато това е станало. Изследването е направено в химическата лаборатория на болница „Света Ан.”, като експертът е отразил съответствието на опаковката на пробата с изискванията на Наредбата. Кръвната проба е изследвана два пъти /вторият път по искане на подсъдимия/ и е отчетен един и същ резултат- 0.7 промила алкохол. Лишено от основание е и възражението, че въззивният съд е нарушил принципа за неизменност на състава, доколкото всички съдебни заседания са проведени с участието на съдиите, постановили решението. В искането се сочат и нарушения, допуснати на досъдебното производство, тъй като водещият разследването не е изпратил делото на прокурора за произнасяне по исканията на защитата, направени при предявяване на разследването. Действително липсва такова произнасяне от прокурора, но това нарушение не се е отразило съществено на правото на защита, което е реализирано в пълна степен по време на съдебното следствие. Софийският градски съд е изпълнил правомощията си по проверка на първоинстанционната присъда, анализирал е отново всички събрани доказателства и е изложил убедителни съображения защо счита за безспорно установени фактите по делото. Обсъдил е всички направени от жалбоподателя възражения, които отново се поставят в искането за възобновяване и е посочил защо ги намира за несъстоятелни. Отхвърлил е версията за повреда в спирачната система на автомобила на С., базирайки се на показанията на св. Д. и на отсъствието на спирачни следи на местопроизшествието. Убедителни и в съответствие с установените фактически обстоятелства са и доводи в решението относно наведеното възражение, че телесното увреждане на пострадалата се дължи на спасителната маневра, предприета от св. Т. и на обстоятелството, че не е използвала обезопасителния колан, поради което настоящият състав не намира за необходимо да ги повтаря отново.Решението е изготвено в съответствие с изискванията по чл. 339 ал.2 от НПК. Материалният закон е приложен правилно, тъй като деецът е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл.343 ал.3 пр.1 б. А, вр. ал.1 б.Б от НК. Причината за настъпване на ПТП е несъобразяването на осъдения със знака СТОП и навлизането му в пътя с предимство, без да пропусне движещия се по него таксиметров автомобил. Поради това касационната инстанция намира, че бланкетната диспозиция на материалноправната норма се запълва само с нарушението на правилата за движение по чл.50 от ЗДП. Останалите инкриминирани нарушения или не са в пряка причинна връзка с настъпилия резултат или създават общи задължения към участниците в движението. Не счита за необходимо обаче изрично да оправдава осъдения за нарушенията по чл.5 и чл.6 от ЗДП и по чл.45 от ППЗДП, тъй като това не се отразява на съставомерността на деянието. Не се отразява и на размера на наложеното наказание, защото съдът е приел наличие само на смекчаващи вината обстоятелства и е индивидуализирал санкцията в рамките на минимума от една година лишаване от свобода. Предвид на гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намери, че не са налице основания за възобновяване на производството и ревизия на постановеното решение, с което е потвърдена присъдата на СРС. Ето защо Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. С. за възобновяване на внохд № 5154/2013 г. на Софийския градски съд и отмяна на решение № 923/09.09.2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: