О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 217 София, 19.05.2021 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3491/2020 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 288 ГПк. С решение № 1580 от 04.05.2020 г. по в.гр.д. № 891/2019 г. на Окръжен съд Благоевград е потвърдено решение № 196 от 01.08.2019 г. по гр.д. № 1460/2017 г. на Районен съд Петрич, с което е признато за установено по отношение на Х. С. Л. и „Булинвестстрой груп” ЕООД със седалище и адрес на управление София, че на основание наследствено правоприемство от Г. М. Л. , ищците Д. Б. З., Е. А. Т., И. А. Н., Н. Г. С., М. Г. К., В. Г. С., С. С. З., Б. Т. З., Й. Т. З., И. И. З., Д. Г. З., И. А. И., И. А. И., К. Г. Р., М. В. Р., Н. Г. Р., Д. Г. Р., А. Г. Р., Т. Д. Р., И. Д. Р., Й. Г. Ш., В. К. Р., Е. С. Т., С. Г. Р., Г. А. Л. , А. А. Т., Л. А. Г., П. Н. Л., А. Й. Л., Н. Й. Щ., И. Й. О., А. И. С., М. И. Г., Г. И. С., И. С. К., В. С. Н., С. С. А., Д. Б. Л., Д. С. А., Р. С. А., О. С. А. и Г. С. А. са собственици общо на 7/8 ид. части / при посочени в диспозитива на решението ид. части за всеки от тях/ от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], с площ 767 кв.м, и поземлен имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], с площ 678 кв.м, и на основание чл. 537, ал.2 ГПК са отменени нотариален акт № ... г. и нотариален акт № ... г. на нотариус с рег. № 510, с които Х. С. Л. е признат съответно за собственик на посочените два имота, за разликата над притежаваната от него по наследство 1/8 ид. част. В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Х. С. Л. чрез неговия пълномощник адв. Г. К.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възражението му за придобиване на процесните имоти по давност с изтичане на 10-годишен давностен срок, считано от влизане в сила на решението по гр.д. № 217/1997 г. на Районен съд Петрич. Искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване обосновава с твърдението, че са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК по отношение на следните въпроси: „ 1/ Налице ли е наследствено правоприемство при положение, че след изтичане на 10-годишния срок от постановяване на решение по предходен установителен иск за собственост между същите страни само едното лице, упражняващо фактическа власт, се е позовало на давностно владение с нови нотариални актове, а другите не са се противопоставили след влизане на решението в сила, т.е. при положение, че е решен правният спор за собственост между наследниците на общия наследодател и след решаване на този спор единият от тях продължава да владее на собствено основание, следва ли да се приеме, че той владее като сънаследник. 2/. В тази хипотеза презюмира ли се намерението на жалбоподателя да свои имота за себе си и твърденията на ищците изискват ли явно и категорично противопоставяне от тяхна страна или извършване на действия, препятстващи владението на жалбоподателя. 3/. Към кой момент се придобива правото на собственост от позовал се на давностно владение владелец при изтичане на 10 годишен давностен срок след влизане в сила на съдебното решение, при липса на позоваване от друго лице и липса противопоставяне на владението. 4/. Непрекъснато и необезпокоявано ли е владението на владелец, осъществил владение през 10 годишен период преди издаване на констативен нотариален акт за собственост, но след влизане в сила на предходно съдебно решение по спор със същото правно основание, с който е направил позоваване на владението, при положение, че към момента на изтичане на давностния срок друго лице не се е позовало на давност, не се е противопоставило на упражняваната от владелеца фактическа власт и придобил ли е такъв владелец собствеността към момента на позоваване на давностно владение. 5. Относно задълженията на съда да обсъди доводите и възраженията на страните и доказателствата по делото.” Против въззивното решение е подадена касационна жалба и от втория ответник-„Булинвестстрой груп” ЕООД, представлявано от управителя В. В. М., чрез процесуалния представител на дружеството адв. М. А.. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на обжалваното решение въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като изложените от него мотиви са вътрешно противоречиви, не са обсъдени доводите на жалбоподателя за допуснати от първата инстанция съществени нарушения на съдопроизводствените правила, мотивирал е решението си с общи фрази, които не отразяват решаваща, а проверяваща дейност, препратил е към мотивите на първоинстанционния съд, които от своя страна са неясни, нелогични и хаотични и от тях не става ясно какво е приел за установено съдът и въз основа на кои доказателства. Поддържа също, че въззивното решение противоречи и на материалния закон, като е приел, че жалбоподателят не е придобил имота с изтичане на кратката 5-годишна давност, тъй като намерението му за своене на имотите не е било доведено до знанието на ищците. В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК този жалбоподател поставя следните въпроси, за които поддържа да са обусловили изхода на делото: 1. За задължението на въззивния съд да отговори на наведените с въззивната жалба доводи и възражения. 2. Следва ли купувачът от публична продан на недвижим имот, който е въведен във владение от СИ, да демонстрира упражняваното владение по отношение на другите съсобственици, и да търси пряк контакт с тях, за да им покаже владение за себе си. 3. Следва ли дружеството, което е въведено във владение на имотите на 09.12.2011 г. да установява за всеки един момент от срока от 5 години как третите лица- ползватели, са осъществявали достъп до имотите, или действа презумпцията, че след като е установило фактическа власт, се предполага до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което препятства владелеца да упражнява занапред фактическа власт или го отстранява от имотите. По тези въпроси жалбоподателят твърди противоречие с практиката на ВКС-основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Позовава се и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК- очевидна неправилност. Ответниците по касация не са подали отговор на касационните жалби. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки към мотивите на първоинстанционния съд, е приел за установено от фактическа страна, че ищците по делото са наследници на Г. М. Л., починал през 1966 г. С решение № 1035 от 23.03.1993 г. на ПК-Петрич на наследниците на Г. Л. е признато правото на собственост на наследодателя им върху овощна градина от 3.745 дка, находяща се в строителните граници на [населено място], м. ”Ч. ”, имот ..., а с решение № 18.01-031 от 03.06.1993 г.е възстановена собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху имот с площ 1.225 дка, съставляващ имот № ... С нотариален акт № ... г. А. Г. Л., К. Г. З., С. Г. К., М. Г. А., Б. Г. Л., А. И. С., М. И. Г. , Г. И. С., Г. Д. Р., С. Г. Р., К. Г. Р., всички в качеството си на наследници на Г. М. Л. са признати за собственици по наследство от общия им наследодател на недвижим имот в регулация, възстановен от ПК-Петрич, представляващ 7/8 ид. части от имот пл.№ ... от кв. ..., от който са обособени два парцела-... и ..., с обща площ 1 225 кв.м. С решение по гр.д. № 217/1997 г. на Районен съд Петрич, влязло в сила на 16.03.1999 г., е признато за установено по отношение на Х. С. Л., М. П. Л., Г. С. Г., Т. И. Г. и Г. С. Л., че Б. Г. Л., А. И. С., К. Г. З., Г. Д. Р., С. Г. К., М. Г. А., М. А. Л., Г. А. Л., А. А. Т., Й. А. Л. и Л. А. Г. са собственици на общо 7/8 ид. части от имот пл.№ ..., парцел ..., и от имот пл.№ ..., парцел ... в кв. ... по плана на [населено място]. Отменени са констативен нотариален акт № ... г., с който С. Г. Л. е признат за собственик по наследство и давностно владение на дворно място с площ 1 440 кв.м, съставляващо имот пл.№ ... и имот пл.№ ..., нотариален акт № ... г., с който С. Л. и Е. Л. са продали на сина си Х. Г. Л. имот пл.№ ..., парцел ... и имот пл.№ ..., парцел ... за разликата над 1/8 ид. част, както и нотариален акт № ... г., с който С. и Е. Л. са продали на своята дъщеря Г. С. Г. над 1/8 ид. част от имот пл.№ ..., парцел ... С нотариален акт № ... г. Х. С. Л. е бил признат за собственик на основание наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ имот с идентификатор ... по КККР на [населено място], а с нотариален акт № ... г.- на имот с идентификатор ... Не е било спорно по делото, че двата имота са били изнесени на публична продан за задължения на Х. С. Л., както и че с 2 бр. постановления за възлагане от 07.11.2011 г. са били възложени на обявения за купувач „Фабер груп” ЕООД , след внасяне на предложената от него сума. На 09.12.2011 г. купувачът бил въведен от съдебния изпълнител във владение на двата имота, за което е съставен протокол за въвод. За да уважи предявеният против Х. Л. иск за собственост първоинстанционният съд е приел, че след възстановяване на собствеността върху процесните имоти наследниците на общия наследодател са станали съсобственици и съвладелци на собствената си идеална част и държатели на идеалната част на другите сънаследници. Приел е, че от събраните по делото гласни доказелства не се установява Х. Л. да е упражнявал непрекъсното владение върху имотите в продължение на 10 години преди 1999 г., както и в продължение на 10 години преди снабдяването му с констативни нотариални актове за собственост през 2011 г. При формиране на този извод се е позовал на показанията на свидетелите А. /съпруга на ищеца Д. А./ и Н.П., които според съда недвусмислено сочат, че Х. Л. не е заявявал пред останалите сънаследници, че счита себе си за изключителен собственик на имотите, както и че ги е владял в продължение на 10 години преди м. юли 2011 г. по делото са разпитани и свидетели, според които от 1989 г. процесните имоти са били обработвани само от Х. Л. и семейството му. Съдът не е посочил защо не дава вяра на тези свидетели. Въззивният съд е споделил тези изводи на първоинстанционния съд. Посочил е, че сънаследникът, който сам ползва наследствения имот, е владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите сънаследници, и за да се приеме, че той владее за себе си цялата вещ, е необходимо да обективира промененото си намерение, като извърши действия, които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не оставят съмнение за новото субективно намерение. Приел е, че събраните по делото доказателства не установяват ответникът Л. да е упражнявал фактическа власт с намерение за своене върху процесните имоти както 10 години преди 1999 г., така и 10 години преди снабдяването му с констативен нотариален акт през 2011 г., и да е извършвал действия, чрез които това му намерение е достигнало до знанието на останалите сънаследници. За да уважи предявеният против втория ответник „ Булинвестстрой” ЕООД установителен иск за собственост съдът е приел, че не са ангажирани категорични доказателства за това след извършения на 09.12.2011 г. въвод във владение дружеството да осъществявало действия по своене на двата имота, чрез които да е довело до знанието на ищците намерението си да ги свои за себе си. От изложените мотиви не личи да са били обсъждани събраните по делото доказателства във връзка с упражняваната от този ответник фактическа власт върху имотите след извършения въвод. Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения от жалбоподателите въпрос относно задължението на съда да обсъди всички релевантни за изхода на делото доказателства, възражения и твърдения на страните. По този въпрос въззивното решение противоречи на трайно установената практика на ВКС, включително и тази, обективирана в представените от жалбоподателите решения, според която въззивният съд като съд по съществото на правния спор е длъжен да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните. Обосновани са твърденията на жалбоподателите, че мотивите на въззивното решение се състоят от общи принципни положения, възприети в теорията и съдебната практика във връзка с предмета на исковете за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК и разпределяне на доказателствената тежест между страните, относно предпоставките за придобиване на недвижим имот по давност, и направени крайни решаващи изводи, без да бъдат посочени конкретни събрани по делото доказателства, които обосновават тези изводи. С оглед на това въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК по посочения процесуалноправен въпрос. Останалите въпроси имат характер на оплаквания за неправилност на въззивното решение. По тях настоящата инстанция при необходимост ще вземе становище с решението си по същество на спора. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1580 от 04.05.2020 г. по в.гр.д. № 891/2019 г. на Окръжен съд Благоевград. УКАЗВА на всеки един от жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 78 лв. След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: