РЕШЕНИЕ № 202 София, 16.06.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на втори юни две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ЗОЯ АТАНАСОВА при секретаря АНИ ДАВИДОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №2628/2014 година. Производството е по чл.307, във връзка с чл.303 ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по молба, вх.№11317/07.11.2013 г., подадена от Ч. Р. М. от [населено място], на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за отмяна на влязло в сила определение №248/06.8.2013 г. по гр.д.№318/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение №555/04.4.2013 г. по гр.д.№366/2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд, пети граждански състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от посоченото лице срещу действията на ДСИ при Плевенския районен съд по изп.д.№30096/2012 г. на СИС при ПлРС, като недопустима. В молбата за отмяна, уточнена с молба, вх.№12537/09.12.2013 г., се твърди, че е налице хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като са налице ново писмено доказателство – съдебният акт по ч.в.гр.д.№318/2013 г. на ВТАС. Като ново обстоятелство се сочи отказът от правосъдие на ПлОС, обективиран в определение №555/04.4.2013 г. по гр.д.№366/2013 г., който според молителят представлява отказ от правосъдие, като се излагат конкретни оплаквания срещу акта на окръжния съд по съществото на обжалването на акта на ДСИ М. А.. Моли се за уважаване на молбата. От молителят е постъпила и писмена защита. Ответникът по молбата за отмяна – У. г."Г. Б.” – [населено място], област П., е депозирал възражение по смисъла на чл.306, ал.3 ГПК. В съдебно заседание молбата се оспорва от процесулания представител на страната – юрисконсулт Н.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за отмяна, взе предвид отговора на ответника по молбата, писмената защита на молителя, становището на процесулания представител на ответника по молбата, изразено в съдебно заседание и с оглед правомощията си по глава ХХІV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК е подадена в сроковете по чл.305, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения и определения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл.303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл.281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, респективно определението, тъй като те не са предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Следователно законът изисква кумулативното наличие на двете предпоставки, за да бъде уважено искането. В процесния случай молителят се позовава на актове на Плевенския окръжен съд и Великотърновския апелативен съд, които не се обхващат от хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, тъй като той е бил страна в производствата пред тях. Не попада в хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и посоченото определение №80/04.01.2011 г. по ч.гр.д.№1900/2010 г. по описа на Софийския апелативен съд, т.к., тъй като то е представено от самия жалбоподателя – молител в настоящото производство, като доказателство в производството пред Плевенския окръжен съд. Предвид изложеното молбата за отмяна се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горните съображения и на основание чл.307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх.№11317/07.11.2013 г., подадена от Ч. Р. М. от [населено място], на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК, за отмяна на влязло в сила определение №248/06.8.2013 г. по гр.д.№318/2013 г. на Великотърновския апелативен съд, г.о., с което е потвърдено определение №555/04.4.2013 г. по гр.д.№366/2013 г. по описа на Плевенския окръжен съд, пети граждански състав, с което е оставена без разглеждане частната жалба, подадена от посоченото лице срещу действията на ДСИ при Плевенския районен съд по изп.д.№30096/2012 г. на СИС при ПлРС, като недопустима. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: