Р Е Ш Е Н И Е № 330 гр.София, 01.11.2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ІІІ г.о. в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и дванадесета година , в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ОЛГА КЕРЕЛСКА при секретаря Северина Толева , като изслуша докладваното от съдия Керелска …… …..гр. дело № 762 по описа за 2012 год. И за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Р. Д. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №614/06.12.2011 год. на Русенския окръжен съд , с което е потвърдено решение № 1298 от 28.06.2011 год. на Русенския районен съд , постановено по гр.д. № 24/2011 год. , с което се отхвърлят предявените от молителя срещу частен съдебен изпълнител И. Х. от [населено място], с рег. № 832, искове с пр. осн. чл. 441 ГПК във вр. чл. 45,ал.1 ЗЗД за обезщетение в размер на 2000 лв. за претърпени неимуществени вреди и 3 000 лв. имуществени вреди за периода от м. юни 2008 год. до 04.01.2011 год. / датата на завеждане на исковата молба / в резултат на наложената от частния съдебен изпълнител забрана за напускане на страната по задължение за издръжка на осн. чл. 75,ал.4 ЗБДС. Молителят се позовава на хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК и иска отмяна на влязлото в сила решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответникът по молбата И. Х. чрез адв. С. Ц. оспорва молбата за отмяна в писмен отговор по делото. Изразява становище, че хипотезата на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК не е налице, доколкото сочените от молителя обстоятелства не са „нови” по смисъла на закона. Претендира разноски. Ответникът [фирма], оспорва молбата. Също изтъква , че сочените от молителя обстоятелства не са нови . Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о. счита , че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение.Съображенията за това са следните: Отмяна на влязло в сила решение на осн. чл. 303,ал.1,т.1 ГПК може да се иска когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно . Молителят сочи , че частният съдебен изпълнител е наложил мярката „забрана за напускане на страната по задължение за издръжка” по чл. 75,т.4 ЗБДС без за това да е направено искане на взискателката по изпълнителното дело П. Г. – майка на малолетната дъщеря на страните - Д. Р. Г.. Твърди,че това обстоятелство било установено от него, когато му бил предоставен пълен препис на изпълнителното дело по друго такова № 11562/2010 год. та Русенския районен съд ,3-ти състав. Сочи също така, че през август 2010 год. всички задължения за издръжка са били изплатени от него и въпреки това частният съдебен изпълнител, не е вдигнал забраната .Тази забрана отпаднала през м. май 2011 год. с влизане в сила решение на Конституционни съд на Република България Молителят не представя доказателства с които да установява, кога се е снабдил с пълен препис от образуваното срещу него изпълнително дело .Безспорно изпълнителното дело е съществувало по време на делото, приключило с решението, чиято отмяна се иска . С оглед на това дори да се приеме, че същият не е могъл по обективни причини да се снабди с този препис по време на делото, не може да се направи извод, че соченото от него обстоятелство е ново тъй като не доказва, че е разбрал за него едва след приключване на делото с влязло в сила решение. Независимо от това следва да се посочи , че коментираното обстоятелство не е от съществено значение за изхода на делото, което има за предмет ангажиране отговорността на частния съдебен изпълнител за вреди от незаконосъобразно принудително изпълнение, доколкото видно от текста на закона забраната по чл.75,т.4 ЗБДС се налага служебно, а не по искане на заинтересованото лице. Не съставлява ново обстоятелство и това, че законовата разпоредба въз основа на която е наложена забраната – чл. 75,ал.4 ЗБДС е обявена за противоконституционна с решение на Конституционния съд на РБ / Д. в. бр. 32/2011 год. /. Изменението на приложимия закон , респ. обявяването на определени текстове за противоконституционни не съставляват „обстоятелства” по см. на чл. 303,ал.1,т.1 ГПК . Такива са фактическите обстоятелства, фактите, от обективната действителност или от субективен характер, които са относими към спора. Правните норми безспорно не са такива обстоятелства. Обстоятелството, че още през м. август 2010 год. всички задължения за издръжка са били изплатени от молителя , също не представлява ново обстоятелство доколкото е настъпило по време на висящия процес и не е имало пречка да се сочи и установява от ищеца в процеса. По изложените съображения , хипотезата на чл. 304,ал.1,т.1 ГПК не е налице и молбата за отмяна следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Р. Д. Г. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение №614/06.12.2011 год. на Русенския окръжен съд , с което е потвърдено решение № 1298 от 28.06.2011 год. на Русенския районен съд , постановено по гр.д. № 24/2011 год. Осъжда Р. Д. Г. от г. Р. да заплати на частен съдебен изпълнител И. Х. от същия град, направените в производството разноски в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: