Р Е Ш Е Н И Е № 49 Гр.София, 03.05.2022г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ:БИСЕР ТРОЯНОВ НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар Г.ИВАНОВА в присъствието на прокурора М.БЕНЧЕВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 123/2022 година. Касационното производство е образувано по жалба на подс. Л. Б., подадена чрез защитника му-адв. К. М. срещу въззивно решение № 155 от 15.02.2020г. постановено по ВНОХД № 216/2021г. по описа на Апелативен съд Велико Търново. В депозираната жалба се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК. Твърди се, че апелативният съд е постановил своя акт при неправилен доказателствен анализ, нарушавайки принципите за обективност и всестранност. Касаторът счита, че са пренебрегнати доказателства в полза на защитата, както и че други са тълкувани превратно. С оглед на цитираните съществени процесуални нарушения, според защитата се е стигнало до неправилното осъждане на подсъдимия. Иска се от касационната инстанция да отмени въззивното решение и да оправдае подсъдимия, алтернативно да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния или на окръжния съд. Алтернативно се прави искане и за намаляване на наказанието като се излагат доводи за явна несправедливост. В съдебно заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия Б.- адв.М. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения, като акцентира на твърденията за допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че съдът се е предоверил на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която е единственото доказателство в подкрепа на обвинението. Счита, че неоснователно е отказано назначаването на повторна експертиза и навежда доводи за предубеденост на експерта. Изразява несъгласие с изводите на съда, че посочените в мотивите сделки, довели до незаконосъобразно редуциране на ДДС, са нереални. В подкрепа на възражението за явна несправедливост на наказанието посочва дългият срок на наказателното производство. Представителят на Върховна касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Не споделя аргументите на защитата за допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, нито за явна несправедливост на наказанието. Предлага решението на въззивния съд да се остави в сила. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда № 260015 от 28.05.2021г., постановена по НОХД № 323/2020г., Плевенският окръжен съд е признал подс. Л. Й. Б. за виновен в това, че за периода от 01.07.2012г. до 12.10.2012г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, като управляващ и представляващ дружество „А. 98“ ЕООД, чрез посредствено извършителство на Б. В., избегнал плащане на данъчни задължения в особено големи размери -24705,47лв., чрез използване на документи с невярно съдържание при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите, потвърдил неистина в подадена справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС пред ТД НАП -Велико Търново, офис Плевен, приспаднал неследващ се данъчен кредит, поради което и на основание чл.255, ал.3, вр. ал.1,т.2,пр.1, т.6 и 7 вр. чл.26, вр. чл.55 НК му е наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски. С решение № 155 от 15.12.2021г., постановено по ВНОХД № 216/2021г. по описа на Велико Търновския апелативен съд , присъдата на окръжния съд е била потвърдена изцяло. Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия Л. Б. за неоснователна. Основно място в нея заемат аргументите на защитата свързани с допуснати съществени процесуални нарушения, които са насочени главно към направения от въззивния съд доказателствен анализ. Твърди се, че той е необективен, игнориращ оправдателни доказателства, че не е преодолял противоречието в доказателствения материал. Редом с това се изразява несъгласие с изводите на съдебните инстанции кои писмени и гласни доказателства да кредитират и се възразява срещу приетата съдебно-икономическа експертиза, като пространно се излагат доводи срещу изводите й. В тази връзка, касационния съд трябва да отбележи, че аргументите на касатора срещу изводите на въззивния съд досежно това, на кои доказателства да се довери, касае изцяло обосноваността на съдебния акт. Върховният касационен съд е имал многократно повод да отбележи в решенията си, че е суверенно право на съда да даде вяра на едни доказателства и да не кредитира с доверие други. Въпросът за достоверността и достатъчността на доказателствата е изцяло в правомощията на предходните инстанции. Настоящият съд може да се намеси в случаите, когато е нарушена обективността при анализа им, тяхната законосъобразност или тълкуването им е осъществено превратно. Аргументите на защитата, които биха могли да се формулират като подлежащи на касационна проверка в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК са: отсъствието на мотиви към атакуваното решение, включително твърденията за липса на отговори по направени възражения, превратно тълкуване на доказателствата, игнориране на такива / посочен е приемателно-предавателния протокол приложен по делото/. Касационната инстанция не споделя тези оплаквания. В решението на апелативния съд са предоставени отговори на всички направени от защитата възражения / стр.48-60 от решението/. Изведените в мотивите на първоинстанционната присъда фактически констатации са изцяло споделени от въззивния съдебен състав, но не голословно и в нарушение на изискването в чл. 314, ал. 1 от НПК от НПК, както счита жалбоподателя, а след щателен самостоятелен анализ, в който контролираният съд е изложил съответни на закона и съдебната практика собствени доказателствени изводи по всички факти от предмета на доказване по чл. 102 от НПК, включително относно изведения от касатора най-спорен правен въпрос - осъществено ли е данъчно престъпление, респективно действителни ли са инкримираните сделки между „А. 98“ЕООД и „Х.“ ЕООД и „Т. Н.“ ООД и включването им в дневниците за покупки на „А. 98“ЕООД води ли до приспадане на неследващ се данъчен кредит. С нужната изчерпателност са разгледани възраженията на защитата и са отхвърлени с необходимата категоричност аргументите в полза на отстояваната теза, за реалност на посочените доставки. Това не е резултат от едностранчив или необективен доказателствен анализ или от игнориране на доказателства и превратното им тълкуване, както твърди защитата, а изводите на контролирания съд се основани на коректно интерпретирани на законосъобразно събрани и приобщени доказателства. Възраженията, които се правят пред касационната инстанция са били поставени на вниманието на въззивната инстанция, която изключително подробно е дала отговори на всяко едно от тях. Несъгласието на защитата с тях не ги прави незаконосъобразни. За да мотивира изводите си, че сделките не са били реални, респективно незаконосъобразно са включени в дневниците за покупка на управляваното и представлявано от подсъдимия дружество, апелативният съд е акцентирал на няколко момента: процесните сделки касаят фактурирани покупки от страна на „А. 98“ ЕООД на цигари и предплатени СИМ карти за разговори към мобилни оператори на стойност над 123000лв. за период от три месеца, като дружеството не притежава лиценз за транспорт, съхранение и търговия с тютюневи изделия / дружество осъществяващо дейност по търговия със зърно/, липса на склад за съхранение , отсъстват каквито и да са надлежни доказателства за последваща реализация на голямо количество цигари и предплатени карти от мобилни оператори, отсъстват доказателства за извършено плащане в брой, както е посочено във фактурите, не са осъществени плащания по представените договори за наем на склад и МПС, липсва заприходяване на стоките, същите не са отразени в счетоводния баланс към годишния финансов отчет, нито има данни да се реализирани. Не е останало извън вниманието на въззивния съд писменото доказателство, представено от страна на подсъдимия- приемателно -предавателен протокол от 31.08.2012г., целящо удостоверяване на получаването на стоката, описана в същия. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че апелативната инстанция го е игнорирала, като по този начин е постановила съдебен акт, в което не е обсъдено решаващо според защитата доказателство. Въпросният протокол е бил предмет на доказателствен анализ / стр.50-51, 55 от въззивното решение/, в резултат на който е мотивиран извода, че не следва да се ползва с доверие, предвид мястото, на което е съставен. Изложени са подробни мотиви в тази насока, разкриващи в нужна пълнота съображенията на съда, с които настоящата инстанция се съгласява. Същите касаят спецификата на съхранение на акцизни стоки и констатирана липса на склад или магазин на вписания адрес, собственост на „Х.“ ЕООД. В тази връзка следва да се отбележи, че остават без подкрепа твърденията на защитата за едностранчиво интерпретиране на доказателства и игнориране на оправдателни такива. Както визирания приемателно-предавателен протокол, така и всички представени в хода на съденото следствие пред първия съд писмени и гласни доказателства / обясненията на подсъдимия, показанията на св.Х., И., Ч., С., В./ са обсъдени. Несъгласието на защитата с крайните изводи на съда по повод тяхното кредитиране не може да се оцени като превратно тълкуване на доказателствата или фаворизиране на част от тях. Крайният извод на въззивния съд, че инкриминираните доставки не са били реални, почива на законосъобразна интерпретация на доказателствата, сред които е и съдебно-икономическата експертиза. Не могат да се споделят твърденията на касатора, че същата възпроизвежда изцяло, безкритично ревизионния акт, съставен в рамките на проведената финансова ревизия, нито че е единственото доказателство, на което се основават изводите на съда. Не са основателни и възраженията на защитата, направени пред настоящата инстанция, че вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза е демонстрирало предубеденост, която компрометира процесуалната законосъобразност на представеното заключение. Направените от експерта изявления , цитирани от защитата като израз на пристрастност, че не би променила заключението си след запознаване с представените нови писмени доказателства, не е израз на преднамереност и липса на професионална компетентност. Вещото лице е аргументирало изводите си, защо не се променя смисъла на крайните отговори по поставените задачи, като същите са формулирани и в назначена впоследствие допълнителна експертиза. Може да се обобщи, че въззивната инстанция е дала отговор на всички възражения на подсъдимия, осъществила е проверка на първоинстанционната присъда изцяло, като е направила свой собствен анализ на доказателствената съвкупност, осъществен при стриктното спазване на процесуалните правила и принципи, визирани в чл.13 и 14 НПК. Не се установява доказателствен дефицит, който да е довел въззивния съд до постановяване на незаконосъобразен съдебен акт. Въз основа на законосъобразен доказателствен анализ е достигнато от въззивния съд и до верни изводи по приложението на материалния закон, като е потвърдена присъдата, с която подсъдимият е бил признат за виновен и осъден за деяние по чл.255, ал.3, вр. ал.1,т.6 и 7, вр. чл.26 НК. Поставените въпроси от касатора за правното значение на фактурирането и предаването на стоката, нуждата от последващата й реализация и наличие или отсъствие на плащане по договорите за наем на склад и МПС, включването на сделките в дневниците за продажба на дружествата „Х.“ ЕООД и „Т. Н.“ ООД са относими към въпросът за възникване правото на данъчен кредит. Дали обаче тези сделки са реални е отделен въпрос, който има своето наказателно-правно значение. На аргумента на защитата, свързан с отразяването на сделките в дневниците за продажби на съконтрагентите, е противопоставено правилно от въззивния съд обстоятелството, че не са налице доказателства за извършено плащане от страна на представляваното от подсъдимия дружество, което е предвидено да стане в брой. Стоките не са били заприходени, няма данни за реализацията им, не са включени в баланса на годишния финансов отчет, не са налични доказателства и за евентуално бракуване. Въззивният съд не е игнорирал обстоятелството, какъв вид и количества стоки са фактурирани- различни марки цигари и предплатени СИМ карти на стойност 123 750лв., които са базисно различни от основния предмет на дейност на дружеството- търговия със зърно. С нужната убедителност е аргументиран крайният извод, че сделките, сключени между „А. 98“ЕООД и „Х.“ ООД и „Т. Н.“ООД са нереални. Въпреки, че част от писмени доказателства ги представят за действително осъществени, то това е напълно формално. Включвайки ги в дневниците за покупките за инкриминираните периоди, подсъдимият използвайки документи с невярно съдържание, е потвърдил неистина в подадени справки-декларации по ДДС, при което е приспаднат неследващ му се данъчен кредит. По отношение на оплакването по чл.348, ал.1,т.3 НПК, касационната инстанция счита, че няма основание да реализира правомощията си по чл.354, ал.2,т.1 НПК. Наказанието е правилно индивидуализирано при отчитането на всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, а дългият срок на наказателното производство е оценен в полза на подсъдимия с приложението на чл.55 НК. По-голяма снизходителност не може да се очаква предвид тежестта на извършеното, обществената му опасност и отегчаващите вината обстоятелства. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените в жалбата касационни основания и въззивното решение следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 155 от 15.02.2020г., постановено по ВНОХД № 216/2021г. по описа на Апелативен съд Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.