1 Р Е Ш Е Н И Е № 136 София, 25 февруари 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори февруари 2011 г. в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЧЛЕНОВЕ: ФИДАНКА ПЕНЕВА ПАВЛИНА ПАНОВА при секретаря ............Л. Г............................ и в присъствието на прокурора от ВКП ........И. Ч.................., като изслуша докладваното от съдия П. П. наказателно дело № 1066/2011 г. , за да се произнесе, взе предвид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на НЧД № 1770/2009 г. по описа на Районен съд – София и изменение на постановената по него присъда от 30.09.2009 г. в частта й, с която са били групирани наказанията, наложени с тази и с други четири присъди на П. Г. А. и е бил приложен чл. 24 от НК. В искането се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон, поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК. Сочи се, че са били налице законовите предпоставки за прилагането й, но съдът не е направил преценка на едно от законовите изисквания при нейното приложение, а именно – че следва да се групират наложените наказания, а не увеличеното общо наказание на основание чл. 24 от НК. По този начин съдът е приложил двукратно чл. 24 от НК, поради което е постановил незаконосъобразен съдебен акт в тази му част. Претендира се изменение на присъдата само в частта й относно групирането, като бъде определено общо наказание по отделните присъди в размер на 15 години лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК да бъде увеличено с ½ - т.е. със 7 години и шест месеца, като така увеличеното наказание да бъде определено на 22 години и шест месеца. Прокурорът от ВКП поддържа искането в съдебно заседание и пледира за неговото уважаване по изложените в него съображения. Служебният защитник на осъдения пред ВКС изразява становище за уважаването на искането, тъй като намира, че то е основателно и изцяло в интерес на осъденото лице. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанието за възобновяване, намери следното: С присъда от 30.03.2009 г. по НОХД № 1770/2009 г. С. районен съд е определил на осъдения П. Г. А. едно общо наказание измежду наложените му с присъда по НОХД № 2368/2000 г. на по описа на Софийски градски съд в размер на петнадесет години лишаване от свобода, което на осн. чл. 24 от НК е било увеличено на 22 години и шест месеца лишаване от свобода, по НОХД № 774/03 г. на СГС в размер на десет години лишаване от свобода, по НОХД № 2647/01 по описа на СГС – в размер на шест години лишаване от свобода, по НОХД № 676/02г. по описа на СГС в размер на девет години лишаване от свобода и самото НОХД № 1770/09 г. по описа на Софийски районен съд / по което е постановил присъдата/ - в размер на една година и единадесет месеца лишаване от свобода, а именно – двадесет и две години лишаване от свобода. На основание чл. 24 от НК съдът е увеличил така наложеното наказание със седем години и шест месеца и е определил петър А. да изтърпи наказание от тридесет години лишаване от свобода. Присъдата не е била предмет на въззивен контрол. Доколкото искането на Главния прокурор за възобновяване на производството е в полза на осъдения, същото не е обвързано със спазването на какъвто и да е срок. Разгледано по същество, същото е основателно. Първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбите на чл. 25 ал.1 и ал.2 във вр. чл. 23 ал.1 от НК, тъй като престъпленията и по петте присъди са извършени в условията на реална съвкупност – всички са извършени преди 24.10.2003 г., когато е влязла в сила първата присъда спрямо А. – тази по НОХД № 676/02 г. по описа на СГС. Съдът обаче неправилно е приложил чл.23 от НК, тъй като е определил като най-тежко наказание измежду всички това по НОХД № 2368/2000 г. в размер на 22 години и шест месеца. Всъщност наложеното по това дело наказание е било в размер на 15 години лишаване от свобода. То е било увеличено по реда на чл. 24 от НК с 1/2. Правилното прилагане на чл. 25 във вр. чл. 23 от НК изисква налагане на най-тежкото измежду определените наказания, а не на базата на увеличеното наказание по някоя от присъдите. Съдът е бил в правото си да приложи разпоредбата на чл. 24 от НК, увеличавайки с ½ наложеното общо наказание по всички присъди, но изхождайки от наложеното най-тежко наказание по отделените присъди, като в неговия размер обаче не включва увеличението, направено по реда на чл. 24 от НК. По начина, по който е процедирал СРС, е наложил наказание в размер, който е формиран от двукратното приложение на чл. 24 от НК – веднъж по НОХД № 2368/00 по описа на СГС и втори път – по НОХД № 1770/09г. по описа на СРС. Този подход противоречи на чл. 25 вр. чл. 23 от НК. По този начин е приложил неправилно материалния закон. С оглед на това ВКС констатира, че искането на Главния прокурор за възобновяване на наказателното производство е основателно, тъй като е налице основанието за това по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Това нарушение на материалния закон обаче не налага връщане на делото за ново разглеждане на инстанцията, която го е допуснала, а би могло да бъде отстранено от самия ВКС, като сам приложи правилно закона. Това е така, тъй като съгласно нормата на чл. 425 ал.1 т.3 от НПК ВКС в производството по възобновяване има правомощие да измени съдебните актове на предходните инстанции в случаите, когато основанията за това изменение са в полза на осъдения. Прилагането на разпоредбите на чл. 25 вр. чл. 23 и чл. 24 от НК по начина, описан в искането на Главния прокурор, е изцяло в полза на осъдения А., доколкото чрез тяхното правилно прилагане той ще следва да изтърпи по-нисък размер на наказанието „лишаване от свобода” , а именно – двадесет и две години и шест месеца, вместо определения с присъдата на Софийския районен съд – тридесет години. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение намери, че следва да възобнови производството по делото поради допуснато съществено нарушение по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК – неправилно неприлагане на материалния закон - нормите на чл. 25 вр. чл.23 и на чл. 24 от НК и сам да приложи тези разпоредби по начина, указан в закона, като определи правилния размер на увеличеното по този ред наказание на осъдения П. Г. А.. Поради тези съображения и на основание чл. 425 ал.1 т. 3 от НПК ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 1770/2009 г. по описа на Районен съд – София, като ИЗМЕНЯ постановената по него присъда от 30.03.2009 г. в частта й, с която е било определено на осн. чл. 25 вр. чл. 23 от НК общо наказание по присъди по НОХД № 2368/00 г. по описа на СГС, НОХД № 774/03 на СГС, НОХД № 2647/01 на СГС , НОХД № 676/02 на СГС и по НОХД № 1770/09г. на СРС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното най-тежко общо наказание на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и НАМАЛЯВА увеличеното по реда на чл. 24 от НК наказание на двадесет и две години и шест месеца лишаване от свобода и определя П. Г. А. да изтърпи общо наказание в размер на двадесет и две години и шест месеца „лишаване от свобода”. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.