Р Е Ш Е Н И Е № 218 гр. София, 14 януари 2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: АНТОАНЕТА ДАНОВА МАЯ ЦОНЕВА при секретар Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП Кирил Иванов разгледа докладваното от съдията Кр. Харалампиев к.н.д. № 997/2018 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано въз основа на касационна жалба и допълнение към нея от упълномощения защитник на подсъдимия И. А. Д. срещу нова присъда № 174 от 04.07.2018 г. по внохд № 1490/2018 г. по описа на Софийския градски съд, с която е отменена оправдателната присъда от 26.01.2017 г., постановена по нохд № 12969/2013 г. по описа на Софийския районен съд. С въззивната присъда И. А. Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 339, ал. 1, вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година. В жалбата и допълнението към нея се изтъкват доводи за допуснато нарушение на материалния закон като се твърди, че деянието не е било доказано от обективна и субективна страна и е било допуснато съществено процесуално нарушение на фазата на досъдебното производство, изразяващо се в опороченост при съставяне на протокола за претърсване и изземване. Посочва се, също така, че е налице и дефицит в доказателствения анализ от страна на въззивния съд при постановяване на новата присъда. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият, редовно призован, не се явява лично, за него се явява упълномощеният му защитник. Защитникът поддържа изцяло жалбата със съответно заявените касационни основания и иска оправдаване на подсъдимия на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение, тъй като касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК не са налице, а осъдителната присъда на въззивния съд следва да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. За да се произнесе,Върховният касационен съд съобрази следното: С присъда от 26.01.2017 г. на Софийския районен съд, НО, 7 с-в по нохд № 12969/2013 г. подсъдимият И. А. Д. е бил признат за невиновен в това, че на 18.02.2011 г., в [населено място], в паркиран пред стриптийз бар „име“, находящ се на [улица], товарен автомобил, марка „марка“, модел „модел“, с ДК [рег.номер на МПС] , държал огнестрелно оръжие – петзаряден револвер, система „марка“, без обозначения, указващи марката и модела на револвера, преработен за стрелба с патрони кал. 7.65 мм „модел“, ведно с поставени в барабана на револвера пет броя патрони кал. 7.65 мм „модел“, без да има за това надлежно разрешение, съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗОБВВПИ, поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. С оправдателната първоинстанционна присъда съдът е постановил на основание чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК отнемане в полза на държавата на веществените доказателства. С присъда № 174 от 04.07.2018 г. по внохд № 1490/2018 г. по описа на Софийския градски съд, е била отменена гореописаната оправдателна първоинстанционна присъда и подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на гореописаното престъпно деяние, поради което и на основание чл. 339, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален „строг“ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е постановено наказанието „лишаване от свобода“ в размер на две години, наложено с присъда по внохд № 555/2008 г. на САС, в сила от 10.02.2009 г., чието изпълнение е било отложено за срок от три години, да бъде изтърпяно на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС при първоначален „строг“ режим. С новата присъда СГС се е произнесъл и по направените разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК. Върховният касационен съд след като обсъди доводите в жалбата, устно развитите съображения в открито съдебно заседание и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна. В нея се твърди, че въззивната инстанция по същество не е осъществила законосъобразен доказателствен анализ, което е довело до погрешно изградено вътрешно убеждение и до неправилното приложение на закона. Настоящият касационен състав не установи нарушение на процесуалните норми на чл. 13 и чл. 14 от НПК, вменяващи задължение за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото и не констатира нарушения и недостатъци в доказателствената дейност на въззивната инстанция, довели до погрешни изводи за основните факти на наказателния процес – съставомерността на деянието и виновността на подсъдимия. Присъдата на Софийския градски съд отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 3, вр. чл. 305 от НПК. От мотивите й е видно, че той е извършил дължимата самостоятелна проверка на първоинстанционната присъда според изискванията на чл. 313 и чл. 314, ал. 1 и ал. 2 от НПК, постановявайки съдебен акт (нова присъда) съобразно предписаното от процесуалния закон съдържание. Въззивната инстанция е установила нови фактически положения по съответния за това процесуален ред, след като е провела съдебно следствие и е допълнила събраната доказателствена съвкупност. Касационният състав не установява контролираната инстанция да е игнорирала или изопачила доказателства при решаване на делото и постановяване на своя съдебен акт. В резултат на извършения обстоен анализ на всички събрани доказателствени източници, съдът правилно е заключил, че обвинението за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК е доказано по безспорен и несъмнен начин и отговаря на обективната истина. По същество данни в подкрепа на заявените с жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се излагат с допълнението към касационната жалба, както следва: по отношение на твърдяното нарушение на материалния закон се сочи само, че не е налице от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК.Основното твърдение пред настоящата инстанция е, че протоколът за претърсване и изземване от 18.02.2011 г. е бил опорочен при съставянето му, което го прави и процесуално негоден и като е приел обратното съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. Твърди се, че същият не отговаря на изискванията по чл. 137 от НПК. В подкрепа на това твърдение се посочват показанията на свидетелите Л. и Ч., които според защитата били подписали протокола за претърсване и изземване без да го прочетат. Доводът за опороченост на протокола за претърсване и изземване от 18.02.2011год. /л. 25-28 от д.пр./ е поддържан и пред въззивния съд, който е отделил достатъчно място на този въпрос и е изложил подробни съображения в мотивите към присъдата, които настоящият съдебен състав споделя напълно, поради което не счита за необходимо да ги повтаря. Съдът е установил, че при извършване на процесуално-следственото действие са били спазени законовите изисквания, поради което обсъжданият протокол е годно доказателствено средство и може да бъде поставен в основа на фактическите изводи на съда при самостоятелен и обективен доказателствен анализ. Вярна е констатацията на съда, че функцията на поемните лица, които задължително присъстват при извършване на претърсване и изземване е да наблюдават действията на разследващия орган, лично да възприемат действията и техните резултати, което е изводимо от установените в чл. 137, ал. 4 от НПК техни права. В настоящият случай тази тяхна роля е била реализирана и поради това въззивният съд правилно е установил, че протоколът за претърсване и изземване от 18.02.2011 г. е изготвен от компетентен орган и съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което правилно е ценена неговата годност. По този въпрос въззивният съд е извършил внимателен анализ на гласните доказателства и е дал дължимия отговор на възраженията на защитата. Наличието на противоречие между тях е било открито само по отношение на датата на извършване на специализираната полицейска операция, но същото е било отдадено на продължителния период от време между датата на възприемане на интересуващите производството факти и тази на извършване на разпита им пред съда. Съдът е констатирал наличието и на противоречия в показанията на свидетелите Ч. и Л. (досежно участието им като поемни лица в процесуално-следственото действие, за което е изготвен протоколът, чиято годност се оспорва от защитата), но след като ги е съпоставил помежду им и с последователните и еднопосочни показания на свидетеля К., не е намерил основание да изключи от доказателствената съвкупност протокола за претърсване и изземване. Показанията на свидетеля Б. са отхвърлени (вж. стр. 10 – 12 от мотивите към присъдата) от въззивния съд като житейски недостоверни и логически противоречиви, след като са били съпоставени със заключенията на извършените ДНК и дактилоскопна експертизи. От заключението на експерта изготвил ДНК експертизата (л. 111 – 113 от ДП) иззетият биологичен материал от револвера и лентованите в него патрони е показал пълно съвпадение единствено с ДНК профила на подсъдимия и липсва биологичен материал от други лица. Това свое заключение вещото лице е защитило отново пред въззивния съд при повторния му разпит, проведен по време на съдебното следствие. Съгласно заключението на балистичната експертиза (л. 84 – 89 от ДП) револверът е технически неизправен, но годен да произвежда изстрели и се явява огнестрелно оръжие по смисъла на легалната дефиниция на понятието „огнестрелно оръжие”, дадена от законодателя в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. На базата на установените от доказателствения материал фактически положения, въззивният съд правилно е извел наличието на обективните и субективните признаци на престъплението - за установена от подсъдимия трайна фактическа власт на процесното оръжие (револвер) и боеприпаси (5 бр. патрони), с което е осъществил формата на съставомерното „държане” на огнестрелното оръжие без надлежно разрешение. Ето защо, законосъобразно въззивният съд е признал подсъдимия Д. за виновен в осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. Наложеното наказание на подсъдимия И. Д. е определено правилно и законосъобразно по вид и размер, като е приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК поради наличие на законовите предпоставки за това. Подсъдимият Д. е бил вече осъждан за извършено престъпление от общ характер с влязла в сила на 10.02.2009 г. присъда по внохд № 555/2008 г. на САС, с която му е било наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години. В този изпитателен срок подсъдимият Д. е извършил престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, което е и довело до приложението на чл. 68, ал. 1 от НК. В заключение следва да бъде посочено, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия И. Д. в размер на една година е съобразено в пълна степен от въззивния съд с целите по чл. 36 от НК. Наказанието в този размер ще постигне целите, както на индивидуалната, така и на генералната превенция. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и атакуваната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед на горепосоченото и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 174 от 04.07.2018 г. по внохд № 1490/2018 г. по описа на Софийския градски съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.