Ключови фрази
Лъжесвидетелстване * предпоставки за условно осъждане * приложение на чл. 66 НК


Р Е Ш Е Н И Е

№537
гр.София, 04 декември 2013 годин
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в съдебно заседание на трети декември, през две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
АНТОАНЕТА ДАНОВА

при секретар Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
изслуша докладваното от съдията Цветинка Пашкунова
н. д. №2007/2013 г.

Производството е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на нохд №1368/2013г. на Русенски районен съд /РС/, отмяна на постановеното по него протоколно определение от 04.07.2013г. в частта, в която е одобрено постигнатото между Районна прокуратура /РП/ - Русе и защитника на подсъдимия Р. В. Р. споразумение и връщане на наказателното дело за ново разглеждане, поради допуснати нарушения по чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
В съдебно заседание на 03.12.2013г. депозираното искане се поддържа от представител от Върховната касационна прокуратура.
Осъденият Р. Р., редовно уведомен, не участва лично и чрез упълномощен защитник, в инициираната от главния прокурор процедура за извънреден съдебен контрол.
Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
С определение №311 от 04.07.2013г., по нохд №1368/2013г., по описа на РС-Русе, в производство по чл.384 от НПК компетентният орган е одобрил споразумение между представителя на обвинителната власт и защитника на Р. В. Р., В. И. Р. и М. Р. Р., с което подсъдимите лица се признават за виновни в извършено на 20.05.2011 година, престъпление по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.3 от НК, с произтичащите санкционни последици, определени при условията на чл.54 от НК за Р. Р. и В. Р., съответно – ДЕВЕТ МЕСЕЦА лишаване от свобода /за Р./ и СЕДЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода /за Р./, като изтърпяването е отложено по чл.66 от НК с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок, и лимитирани в рамките на чл.55, ал.1, т.2, б.Б от НК за М. Р.- ПРОБАЦИЯ, с мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК.
Съдебният акт не е бил предмет на инстанционна проверка и придобил юридически стабилитет в деня на обявяването му, което обуславя приложимостта на процесуалните норми на чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, в пределите на извънредния контрол.
Депозираното искане е допустимо и основателно.
Определението, с което е одобрено постигнатото между Русенска РП и защитника на подсъдимия Р. В. Р. споразумение, е постановено в нарушение на закона.
Атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен в частта, с която е приложен институтът на условното осъждане по отношение на определената на Р. Р. санкция - лишаване от свобода. Видно от установените фактически данни, Р. Р. е осъждан с предхождащи наказателното преследване по настоящото дело съдебни актове – присъда по нохд №396/2000г. на РС - Петрич, в сила от 17.05.2000г., с която за извършено престъпно посегателство по чл.279, ал.1 от НК му е наложено наказание - 150 лева глоба; присъда №311 от 07.03.2001г., по нохд №926/2000г. на Петрички РС, в сила от 09.04.2001г. с индивидуализирана наказателна санкция за престъпно деяние по чл.279, ал.1, вр.чл.20 от НК - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода с приложение на института на чл.66 от НК и глоба; присъда №1047 от 11.10.2001г., по нохд №1496/2000г. на РС- Петрич, в сила от 13.11.2001г., за престъпление по чл.279, ал.1, вр. чл.28 от НК, за което е определено наказание - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, изпълнението на което отложено за ТРИГОДИШЕН изпитателен срок и глоба; протоколно определение от 14.04.2009г., по нохд №815/2009г. на РС-Русе, с което е одобрено споразумение, признаващо осъдения за виновен в осъществяването на престъпно посегателство по чл.343б от НК, и санкциониращо го с наказание пробация по чл.42а, ал.2, т.т.1, 2 и 4 от НК.
Очертаната конкретика в казуса обосновава заключение, че престъплението, предмет на разглеждане по нохд №1368/13г. на Русенски РС е извършено след като Р. Р. е многократно осъждан и при ангажирана наказателна отговорност с присъди от 07.03.2001г. и 11.10.2001г., по нохд №926/2000г. и нохд №1496/2000г., по описа на РС-Петрич, за престъпни деяния от общ характер, с отмерени санкционни последици /лишаване от свобода/, препятстващи правоприлагането на разпоредбата на чл.66 от НК. Не е настъпила абсолютната реабилитация по чл.88а от НК, поради обстоятелството, че след влизане в сила на визираните съдебни актове и в предвидения по чл.88а, ал.3, вр.чл.82, ал.1, т.4 от НК срок, осъденият е извършил инкриминираните посегателства по чл.343б от НК и по чл.290, ал.1, вр.чл.20 от НК, предмет на разглеждане по нохд № 815/2009г. на РС-Русе и по настоящото наказателно дело.
Материалноправната норма на чл.66 от НК съдържа императивни изисквания, свързани с вида и времевите параметри на определеното наказание и със съдебното минало на подсъдимото лице, при наличието на които компетентният орган е суверенен и оправомощен да прецени възможността за отлагане изпълнението на индивидуализираната санкция - лишаване от свобода, с подходящ изпитателен срок, ако за постигане целите на чл.36 от НК спрямо осъдения и другите членове на обществото, при поставен акцент на личната превенция, не е наложително да бъде изтърпяна ефективно.
Фактологията по настоящото дело сочи на липса на лимитираните задължителни предпоставки досежно необходимостта субектът на търсената и реализирана наказателна отговорност да не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Логическа последица от констатираното дерогиране на правните предписания на чл.66, ал.1 от НК е опорочаването на атакуваното решение, обективиращо волята на решаващия орган.
Интерпретацията на допуснатите нарушения, в контекста на установения в чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК регламент, аргументира основателност на искането на главния прокурор за възобновяване на нохд №1368/2013г. на Русенски РС, отмяна на постановеното на 04.07.2013г. определение, в частта, в която е одобрено постигнатото между РП-Русе и защитника на подсъдимия Р. В. Р. споразумение, и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
По изложените съображения и на основание чл.425, ал.1, т.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, Върховният касационен съд

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА нохд №1368/2013г. на РС-Русе.
ОТМЕНЯ определение №311/04.07.2011г., по нохд №1368/2013г. на Русенски РС в частта, в която е одобрено споразумението между РП - Русе и защитника на подсъдимия Р. В. Р. и ВРЪЩА наказателното дело за ново разглеждане от друг състав на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.
2.